Живка Мантаркова прекарва 28 години в музея на Рилския манастир. Първоначално започва работа като екскурзовод, когато все още е студентка в Богословския факултет. Впоследствие става уредник и старши уредник на музея в манастира. Споделя, че е доволна и горда от свършеното през годините.
„Благодарение на екипа ни и под вещото ръководство на сегашния игумен Адрианополски епископ Евлогий, хората днес могат да видят много интересни експозиции в църковно-историческия музей, в иконната галерия, етнографския музей, Хрельовата кула и др.“, казва дупничанката с гордост.
В интервю за вестник „Струма“ по повод празника на св. Иоан Рилски Живка Мантаркова разказа за първото му чудо, как се отбелязва празникът в Рилския манастир и какво може да спаси човечеството от войните и природните бедствия.
– Г-жо Мантаркова, как се отбелязва празникът в Рилския манастир?
– Има три празника за св. Иоан Рилски. Единият е 18 август – денят на неговото успение, представянето му пред Господа. Следващият е 1 юли, когато през 1469 година е връщането на неговите мощи от Търново в Рилския манастир, и третият е 19 октомври. Има един спорен момент с какво се свързва последната дата. Според някои изследователи на живота и подвига на св. Иоан Рилски това е датата, в която мощите му са пренесени в Средец през X век. Обаче има други извори, че 19 октомври е фиксирана като датата, в която мощите му са пренесени от Средец в Търново през 1195 година. Така че аз самата не мога да кажа коя дата е вярната, защото едни изследователи застъпват едната теза, а другите пък другата. Аз лично в житието съм се докоснала до информацията, че 19 октомври е свързан с преместването на мощите му от Средец в Търново. Все пак това не е най-същественото. По-важното е, че се нарича Очовден.
– А защо се нарича Очовден?
– Народът отбелязва деня на най-големия български отец, светец и покровител на българите пред Божия престол. И защото разговорно е по-трудно да се казва Отчовден, затова хората го изговарят без буквата „т” – Очовден. На този празник има най-много хора в Рилския манастир. Те обикновено отиват в навечерието на празника, защото църковният ден започва от вечерта. Както пише в Библията: „Биде вечер, биде сутрин, ден първи“. Тоест сътворението на света започва от вечерта, затова и църковният ден започва именно от вечерта. В тази връзка там винаги службата започва от 20 часа на 18 октомври и има едно всенощно бдение, което продължава до около 2,30-3,00 часа през нощта. Тогава винаги идва епископ владика. Разбира се, самият игумен на Рилския манастир е такъв, но присъстват и някои от митрополитите. Там често ходи и Негово Преосвещенство епископ Серафим от Неврокопската епархия. На самия 19 октомври започва светата Божествена литургия. Утринята е минала през нощта по време на бдението. Самата Божествена литургия започва по много тържествен начин, с много свещеници и владици, които са дошли в Рилската обител. След като приключи, винаги се прави едно литийно шествие около храма, което е много впечатляващо и е наистина особено голяма прослава на светеца. Има много, много народ. И целият манастир е много оживен. Там се намират над 100 килии, които някога са били пълни с монаси, а сега се използват като хотелски стаи. И всички те са препълнени с гости. Намиращият се наоколо по-голям хотел и по-малки места за отсядане също са резервирани отдавна. Така че това е най-големият празник на св. Иоан Рилски. Това е и празникът на Дупница, защото този светец е избран за закрилник на града.
– Какъв е бил св. Иоан Рилски?
– Има десет жития, написани за него, като едното е на гръцки език. Много бележити автори за това време са писали за св. Иоан Рилски. Говорим за един Владислав Граматик, който е присъствал на връщането на мощите. Най-сияйният български патриарх Евтимий също е писал за този светец. В тези десет жития има различни сведения. Някои се допълват, някои си противоречат. Най-популярното житие за св. Иоан Рилски е народното, или безименното. Предполага се, че е написано през XII век, малко преди мощите да бъдат пренесени в Унгария, защото унгарският крал Бела III завладява Средец. Тогава той разбира, че чудотворните мощи са там, и ги взема като много ценен дар през 1183 година. При всички случаи това житие е написано преди тази година, защото там не е споменато пренасянето на мощите от Средец към град Остергон в Унгария. Всъщност най-същественото е предположението на повечето автори, че св. Иоан Рилски е от Скрино, намиращо се над Бобошево. Това го приемаме и ние, българите. В едно от житията наричат село Скрино Дупнишко, защото тогава Дупница и околията били много важни населени места за страната. Предполага се, че по времето на св. Иоан Рилски този край е бил осеян с много скитове, оброчища и манастири. Имало е много свети места, които св. Иоан Рилски е посещавал. Той не е бил палавник и буен като другите деца. Той винаги е бил по светите места. Затова според житията, когато той е на около 25 години и неговите родители умират, раздава част от имуществото си и се замонашва. Имаше предположение, че го прави в много красивия манастир „Св. Димитър“ над Бобошево. Но други източници по-късно опровергаха твърдение. Сега вече със сигурност се твърди, че св. Иоан Рилски е приел монашество във възстановения Руенски манастир, който е в Скрино. Подвизавал се е по Струма и по Витоша, след което отива в Рила планина. Той е първият български отшелник и основава първия български манастир, който е най-големият у нас и един от най-големите в православния свят.
– Защо св. Иоан Рилски е наричан Чудотворец?
– Защото той извършва първото чудо. Той е живял в пост и молитва, отказвайки се от всички удоволствия и всичко светско. Поради тази причина той придобива една Божия благодат свише. В началото той е живеел сам във Великата Рилска пустиня, както йеромонах Неофит Рилски я нарича. Когато разбират за неговия подвиг, първо тръгват да го търсят овчарите, загубили своите стада. Когато го виждат, те се изплашили. Той ги успокоява и ги нагостява със сланутък, което е едно специално бобово растение, което Бог е благословил да расте там за него. Св. Иоан Рилски се е хранел само с постни храни. Тогава чрез овчарите мълвата за неговия подвиг първо се разнася в околните селища и след това по цяла България. Дори цар Петър отива да се срещне с него. Но св. Иоан Рилски не е пожелал тази среща и е казал на цар Петър: „Не е угодно Богу ние да се срещнем с теб“. За утеха на царя светецът му изпраща писмо. В него му дава наставления как да живее, за да угоди на Бога и да бъде при Божия престол. На свой ред царят изпраща злато и плодове. Св. Иоан Рилски обаче връща златото и казва, че на него не му е нужно в планината поради аскетичния начин, по който живее с неговите монаси. Съветва царя да използва златото за неговата войска и за бедните в държавата. Приема само плодовете като ценен дар от царя. Така вече мълвата за св. Иоан Рилски се разнася. Много хора се качват вече към пещерата, която е на 4 км от сегашния манастир. Там светецът се поселва и там е основана първата обител, първият манастир.
Веднъж с другите хора тръгва и един бесноват човек, който не е добре. Той раздирал въздуха с ръце, крещял, биел се. Хората го завеждат при св. Иоан Рилски и казват: „Отче, помогни!“. Той им казва: „Аз не мога да направя нищо с моите слаби сили. Но нега да помолим Бога“, защото винаги се е уповавал на Господ. И наредил на всички хора да казват десет пъти „Господи, помилуй“, а през това време той се е молел много усърдно. И на десетото „Господи, помилуй“ става чудото, човекът се укротява. Това е първото чудо, което св. Иоан Рилски прави за хората благодарение на Божията благодат, която е у него. След това той помага на много, много хора.
И до днес пред нетленните мощи отново стават много чудеса и поради тази причина хората го наричат Рилския Чудотворец. Има много разкази на хора, получили най-вече изцеление.
– Много хора наричат и изписват името на светеца като „Иван Рилски”, докато Вие и други казвате „св. Иоан Рилски”. Кое е правилното наименование?
– Искам да уточня, че Иван е светското му име. Когато човек не носи някакво име, свързано със светец, му се дава друго име, което да бъде свързано. Тъй като той се казва Иван, не може да бъде със същото име като монах. Името, което му дават вече като монах, е именно Иоан. И не с буквата „Й”, трябва да се изписва Иоан Рилски, което е и монашеското му име.
– Всеки ден Рилският манастир е посещаван от стотици чуждестранни туристи. Впечатляват ли се от видяното?
– Чужденците се впечатляват много от Рилския манастир, Рафаиловия кръст, както и многото подаръци от Русия и други страни. Голяма част от рилските монаси са събирали помощи, става дума за т.нар. „таксидиоти“. По време на турското робство манастирът е имал три разрушавания и е трябвало по някакъв начин да оцелее. Всичко е било изгаряно и унищожавано. Имаме много подаръци и от много други владетели.
– В момента преподавате „Религия“ в две дупнишки училища. Има ли интерес към този предмет от страна на децата и родителите им?
– Преподавам на деца от 1 до 7 клас. Специално в ОУ „Евлоги Георгиев“ имаме много богата традиция в това отношение. Аз съм един от първите учители в България, които преподават религия. Той беше въведен отново през 1997 година като свободно избираем предмет. В момента ни водят клубове по интереси. От 1998 година не сме прекъсвали с религията в ОУ „Евлоги Георгиев“. Интересът е много голям. Родители, чиито по-големи деца са учили религия, записват и по-малките. Те знаят каква е ползата за децата от този предмет. Освен че те ще научат много неща, свързани с литературата, ще им помогне и за други предмети. Знаят и как този предмет помага в нравствен план. Групите са пълни, през тази година имам 21 деца от първи клас. Родителите виждат ползата от това и как децата им се променят. Много буйни деца се променят и стават по-спокойни, проявяват повече добродетели.
– Свидетели сме на две войни, природни бедствия, множество протести. Ще помогне ли вярата да се справи човечеството с проблемите си?
– Това може да се случи, ако човешкият род се покае, ако прояви смирение и помоли за Божията прошка. Защото всичко това, което се случва, е по Божие допущение. Но не е от Бога, както някои казват. Бог не е Бог на злото, а на любовта, красотата и добротата. Но всичко това го прави човешкият род поради злобата на дявола. Има много хора, подвластни на дявола, които са готови да унищожат света. Наистина наблюдаваме това. То се вижда според събитията, които се случват. Но ако човешкият род се покае, може би ще има спасение. Разбира се, няма да има всемирен потоп с вода, както е било някога. Вероятно, както се пише в Библията, ще бъде огнена стихия, която ще унищожи света.
– А личното спасение на човека?
– То вече си е наше дело. Нашето лично спасение е в нашите ръце и за нас винаги има шанс. Ако човек не може да направи добри неща за всички, той може да получи лично спасение чрез примера си и добрите дела. Ако може да въздейства и на другите, но никой не може да ни попречи да правим добри неща. Нека да бъдат дори и много малки неща, доброто си е добро. Всеки според възможностите си може да прави добро. Или поне да не прави зло.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
Живка Мантаркова
Едно от житията за св. Иоан Рилски
