Всички сме чували за принципа на прочутия герой от Шеруудската гора: „Взимам от богатите и давам на бедните“. По въпроса дали Робин Худ наистина е бил този безкористен помощник на онеправданите маси и как точно е прилагал своя принцип има някои съмнения, но няма съмнения по отношение на най-новата идея на транспортния министър Георги Гвоздейков за нов данък върху вноса на автомобили втора употреба. Неговият принцип е кристалноясен и коренно противоположен на този на Робин Худ:
„ВЗИМАМ ОТ МНОГОТО БЕДНИ, ЗА ДА ДАМ НА МАЛЦИНА БОГАТИ“.
Според нашия Робин Гвоздейков (или Георги Худ) „ако обложим този внос на бройка автомобил с минимум 500 лева, ето един инструмент, един фонд, който може да бъде използван, за да се подпомогнат хората, които си купуват електрически автомобили (EV)“. Загрижен за страданията на малцината богати българи, министърът находчиво е сметнал, че ако оскубе с (минимум) 500 лв. от всеки от 350 000-те стари автомобила, които се внасят у нас годишно, ще събере достатъчно парички, за да подпомогне 2-3 хилядите заможни българи, решили да се правят на спасители на планетата, като си купят електрическо возило.
Всъщност една бърза справка с калкулатор показва, че въпросният фонд ще събере доста повече, отколкото са нужни „да се подпомогнат хората, които си купуват електрически автомобил“. Дори ако бъде приложен минималният данък от 500 лв., това за 350 хил. внесени автомобила прави тлъстата сума от 175 милиона лева. Всяка година. В България за 2022 година са продадени 1002 нови електромобила, а за първите 7 месеца на тази година 1039. Дори да предположим сериозно увеличение на продажбите и те стигнат до нива от 3 хиляди електрически автомобила годишно, това прави 30 милиона (при еко бонус от 10 000 лв. на автомобил). Всъщност при сегашните цени на EV (около 50-60 хиляди лева) този фонд ще е достатъчен държавата да може да ги купува и да ги раздава безплатно на всеки, пожелал да кара електрическа кола. Което, разбира се, е пълен абсурд и само доказва, че в случая става въпрос за
ПОРЕДНАТА ХВАТКА ЗА ПЪЛНЕНЕ НА БЮДЖЕТА ПЛЮС СЪЗДАВАНЕТО НА НОВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЗЛОУПОТРЕБИ.
Сигурен съм, че аз не съм единственият, който има сериозни съмнения за начина, по който ще бъдат „усвоени“ останалите почти 150 милиона.
Но да оставим настрана въпроса с прахосването и евентуалните кражби на така събраните пари. Бих искал да разгледаме друг един специфичен аспект от новата идея на правителството, а именно да бъде обложена с данък една група българи – хора с по-ограничени финансови възможности, които си купуват коли на старо, за да се подпомогне целево друга една конкретна група от българи – такива с по-съществени финансови възможности, които могат да си позволят да се бръкнат за чисто нов електрически автомобил. По принцип основната цел на данъчното облагане е да се осигурят средства за държавния бюджет, с които държавата да може да финансира инфраструктурата и обществени услуги – образование, здравеопазване, транспорт, отбрана и социално подпомагане. С тези средства правителствата могат да посрещнат финансовите нужди от управление на държавата и предоставяне на основни услуги на гражданите. Убеден съм, че
ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ПОМОЩ ЗА ПОКУПКА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ НЕ Е „ОСНОВНА УСЛУГА“.
Това е материален и морален лукс, който като такъв не е и не бива да бъде грижа на държавата. Тук е мястото да уточня, че България е една от малкото европейски страни, която не предлага държавни субсидии за покупка на EV. Поздравления. Не мисля, че сега е моментът да се започва с държавни екодотации. Още по-малко, ако това ще се прави за сметка на по-бедните купувачи на автомобили втора употреба. Защото това е в противоречие с друга основна цел на данъчните системи, т.нар. преразпределение на богатството – тук принципът е да се взима от по-богатите и да се преразпределя към по-бедните. Това се постига с прогресивна данъчна таблица, при която по-големите доходи се облагат с по-високи данъци. Дори да имаме възражения към икономическата логика на такава политика (практиката показва, че по-ниските данъци за богатите са по-полезни за икономиката като цяло), можем да разберем моралната страна на въпроса – да се вземе от тези, които имат много, и се помогне на тези, които имат по-малко. Няма по-благородно нещо от това да помогнеш на нуждаещ се. Разбира се, може да се спори по това КАК точно е най-добре да се помага, но това е отделна тема. Никой обаче не би оспорил, че е неморално да се взима от бедните, за да се помага на богатите. Това е като
ДА ОБЛОЖИШ С ДАНЪК ХОРАТА КОИТО СИ КУПУВАТ ЛИМОНАДА, ЗА ДА МОЖЕ ДА ПРОДАВАШ С ОТСТЪПКА УИСКИТО НА БАРОВЦИТЕ.
Обяснението на Гвоздейков, че „таксата няма да се плаща от хората с по-ниски доходи, а от вносителите на втората ръка коли, а вече те как ще си калкулират цената на стоката си е тяхна работа“, демонстрира или учудващо неразбиране на елементарните закони на търговията, или безмерна арогантност. Преди време бих заложил твърдо на арогантността, но в наши дни не съм сигурен. Което и от двете обаче да е, аз се надявам тази идиотска идея да срещне сериозен отпор в парламента, където здравият разум и морал да успеят все пак да надделеят над мераците да се запази на всяка цена тази порочна и политически нечистоплътна сглобка.
Разбира се, длъжен съм да коментирам и дежурното оправдание, с което застъпниците за драконови екоограничения и оскъпяващи зелени политики неизменно отговарят на всяка критика: тези ваши възражения нямат значение, защото
ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ АВТОМОБИЛИ ЩЕ СПАСЯТ ПЛАНЕТАТА, НАЛИ?
Амиии… НЕ. НЯМА! Международната агенция по енергетика (IEA) изчислява, че ако всяка нация постигне амбициозните си цели за увеличаване на електрическите автомобили (много малко вероятно), това ще намали емисиите на въглероден двуокис (CO2) през това десетилетие с 235 милиона тона. Това според стандартния модел на Междуправителствения панел за климатични промени (IPCC) ще намали глобалните температури с около… готови ли сте – една десетохилядна от градуса по Целзий (0,0001°С) до края на века. Една десетохилядна от един градус?! Това са три нули след десетичната запетая. ДО КРАЯ НА ВЕКА!!! Да не говорим, че голяма част от електричеството, с което богатите собственици на закупените с парите на бедните новички EV-та у нас ще ги зареждат, ще идва от въглищни централи, които отделят СО2.
„Обичам електромобилите, но все повече се чувствам измамен“, написа през юни в обширен материал за авторитетния „Гардиън“ един от първите фенове на електрическите коли, британецът Роуън Аткинсън. Всички знаят, че Мистър Бийн е страхотен комик, но малцина знаят, че освен това има магистърска степен по електроинженерство от университета Оксфорд. Той купува първия си електрически хибрид преди 18 години, а първия чист електромобил (BMW i3) преди 9, но заявява в материала, че
„ЗАПАЗВАНЕТО НА СТАРИЯ БЕНЗИНОВ АВТОМОБИЛ МОЖЕ ДА Е ПО-ДОБРЕ ОТ ПОКУПКАТА НА ЕЛЕКТРОМОБИЛ”.
Освен че няма да спасят света от глобалното затопляне, оказва се, че е доста вероятно новите електрически автомобили да убият повече хора на пътя?! Причината – те са много по-тежки от останалите. Електромобилите често тежат с 30% повече от тези на гориво. „Законите на физиката не са се променили“, напомня Раул Арбелаез – вицепрезидент на Изследователския център за превозни средства към Застрахователния институт за пътна безопасност в Арлингтън, САЩ. Проучване от 2011 г. на американското Национално бюро за икономически изследвания (NBER) изчислява, че увеличение с 453 килограма на теглото на превозното средство води до 47% увеличение на риска от смърт. И тук обаче потърпевшите ще са основно хората в бензиновите и дизелови автомобили, защото по-тежките автомобили са по-безопасни за хората в тях, но по-смъртоносни за тези в другите автомобили и за пешеходците. Получава се една малко парадоксална и доста тъжна ситуация: много обикновени хора плащат данък „бедност“ при покупката на своите стари коли, за да могат малцина други, ползвайки отстъпка „баровец“, да си купят по-евтино чистак новите, по-тежки електрически джипове, с които после да ги осакатяват и убиват по пътищата.
Като всеки нов продукт,
ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ АВТОМОБИЛИ КРИЯТ НЕПРИЯТНИ ИЗНЕНАДИ И ЗА ТЕХНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ.
Една такава са например застраховките за новите возила. Изследване в Англия от миналия месец показва увеличение на премиите със 72%. Основната причина е огромната цена за смяна на батерията. Но така също допълнителните изисквания около обслужването на електрическите коли. Според доклад на британското правителство застрахователните искове за инциденти с електроавтомобили в момента са с около 25,5% по-скъпи от тези за подобни инциденти с нормални автомобили, а ремонтът отнема с около 14% повече време. Освен това, заради опасност от самозапалване на батерията, правителството също така настоява повредените автомобили, чакащи ремонт, да бъдат изолирани на най-малко 15 метра от други коли. Увеличеното тегло на новите автомобили добавя допълнителни проблеми – сервизите трябва да купуват ново, скъпо оборудване. Всичко това увеличава разходите и прави застрахователите много внимателни.
„ЗА МОМЕНТА ЕЛЕКТРОМОБИЛИТЕ СА ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ“,
казва изпълнителният председател на Winn Group – фирма, предоставяща услуги при инциденти. През октомври британската застрахователна компания Covea обяви, че спира временно подновяването на съществуващи и издаването на нови застраховки за електрически автомобили. Малко по-рано друга компания, Aviva, спря застраховането на модела Тesla Y. И всичко това без дори да сме споменали за потенциалните проблеми по рециклирането (изключително трудно), складирането и отърваването от милионите батерии, след като приключи животът им. Също така огромните въглеродни емисии, които се отделят при производството им и за добиване на редките метали, нужни за батериите. Според проучване на „Волво” при производството на електрическия вариант на техния модел С 40 Recharge се отделят 70% повече емисии на парникови газове в сравнение с бензиновия. Пак според този доклад
ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ АВТОМОБИЛ ТРЯБВА ДА ИЗМИНЕ 100 000 КИЛОМЕТРА, ЗА ДА МОЖЕ ПАРНИКОВИТЕ МУ ЕМИСИИ ДА СЕ ИЗРАВНЯТ С ТЕЗИ НА АВТОМОБИЛ НА ГОРИВО.
Както изглежда, производството, експлоатацията, поддръжката и рециклирането на електрическите автомобили днес са свързани с редица въпросителни и проблеми. Очевидно те не са вълшебното решение, за което се опитват да ги представят. И със сигурност не заслужават да получават несправедливо предимство на пазара чрез щедри държавни дотации за купувачите. Но ако държавата все пак реши да последва директивите на еврочиновниците в Брюксел за даване на субсидии на баровците, решили да си купят електрическа кола, нека поне да не го правят за сметка на по-бедните българи, принудени да купуват стари автомобили втора ръка. Не е честно, не е морално, абе, гадно е.
ИВО СТАНОЕВ
