Вече три години кюстендилският граничен полицай Милен Николов води неравна битка срещу МБАЛ – Бургас заради отказа на лекар от спешното отделение на здравното заведение да го лекува. Историята е от 3 март 2014 година, когато Милен Николов е командирован в Малко Търново, за да опазва българо-турската граница.
„Около 10 часа сутринта се почувствах много зле, бях отпаднал, не ми достигаше въздух. Обадих се на фелдшерката, назначена да се грижи за граничните полицаи в участък Малко Търново, но жената каза, че е националният празник. Заради това около 16 часа се озовах в Спешен център – Малко Търново. Исках да ми изпишат някакви лекарства и инжекции, защото смятах, че с една-две инжекции ще се оправя. Медикът, на когото попаднах, обаче бе категоричен, че не може да направи такова нещо, защото е фелдшер, а и се нуждая от спешно лечение, заради което ме натовари на една линейка и ме закара в Бургас. Истината е, че не знаех къде отивам, толкова ми беше лошо, че мислех си, че умирам”, спомня си Николов.
Кошмарът за него започнал още пред вратата на спешно отделение в Бургас. След като видял болния и документите, докторът се развикал на придружаващия го фелдшер: „Аз казах ли с такива документи да не ми идваш, отивайте да си плати”, помня си граничният полицай. Платил 55 лева и едва тогава лекарят в спешно отделение в Бургас се заел да го лекува. За момент Николов решил, че мъките му свършили, и нещата ще си дойдат на мястото, но… „Спомням си, че докато ме преглеждаше и пишеше документите, ми каза, че от него да мине ми е подарил едно ЕКГ”, разказва Милен Николов и допълва, че тогава заради болките и невъзможността да диша така и не осъзнал какво му е казал лекарят, но сега е изключително обиден. Болният бил приет в шокова зала, където му включили банка и го оставили.
„Беше минал около половин час, когато при мен дойде друг лекар и ми каза, че нищо ми няма, даде ми рецепта и ми каза, че ме изписва, да си ходя”, спомня си Николов. Той се опитал да обясни на лекаря, че му е лошо, не може да се движи, избива го студена пот и не се чувства добре, но медикът бил непреклонен, че нищо му няма и трябва да си върви.
„Молих му се, обясних, че не съм от Бургас, не познавам града, командирован съм и наистина ми е много зле, но думите ми не трогнаха лекаря”, припомня си Николов. След като видял, че няма да му обърнат внимание, помолил поне да го насочат към най-близката работеща аптека, тъй като навън вече било тъмно и той не можел да се ориентира в непознатия град. Медикът само ми се изсмя”, припомня си Милен. Наложило се да се обади на свой колега граничен полицай от Бургас, да дойде да го вземе от Центъра за спешна и неотложна помощ в бургаската болница.
„Спомням си, че на тръгване колегата трябваше да ми помогне да стигна до джипа му, защото едвам вървях и на два пъти се блъсках и падах върху наредени до стената носилки. Едвам се качих в джипа на колегата”, обяснява Милен Николов. Именно колегата му го завел до най-близката частна поликлиника „Лайф Хоспитал” от където го насочили към частната болница МБАЛ „Дева Мария”. Там още при приемането разбрал, че лечението ще му струва 900 лв.
„В този момент бях готов да подпиша, че съм съгласен да ме лекуват и срещу 900 000 лева, защото мислех, че умирам. Не можех да си поема дъх, исках само да ми помогнат”, казва Николов.
След 11-дневен престой в болница „Дева Мария” Николов си тръгва ненапълно излекуван, но много по-добре. И тръгва да търси справедливост. Завежда частичен иск срещу МБАЛ – Бургас за сумата от 5000 лв. неимуществени вреди и 1100 лева разноски по лечението.
„Не водя това дело, за да спечеля, а за да направя така, че друг да не попада в моето положение. Не може лекарят в спешно отделение да те посреща с „докато не си платиш, няма да те лекувам”, споделя Николов. На първа инстанция спечелил делото пред Районен съд – Бургас, но от болницата обжалвали решението и поискали втора съдебномедицинска експертиза. В нея е записано, че Милен Николов бил прегледан и качествено обслужен от лекарите в МБАЛ – Бургас и на своя глава отишъл в частната болница „Дева Мария”, защото така е искал, а не защото е спасявал живота си…
„Очаквам решението на Окръжен съд – Бургас и съм готов да съдя България в Страсбург. Не защото имам времето и парите, но ако трябва, ще взема заеми и ще съдя болницата в Бургас, за да не попадне друг пациент в моето положение. Имам деца и трябва да им дам пример да не се примиряват с неправдите”, казва Милен Николов.
ЖАНА ХРИСТОВА
