За „алчните търговци“ и „добричките чиновници“
Един призрак броди из България – призракът на комунизма. В конкретния случай този призрак е приел образа на проверяващи чиновници от Комисията за защита на потребителя. И броди най-вече из търговските вериги, за да дебне-е-е… познахте – „гадните алчни търговци“, които са нарочени за основните виновници за инфлацията в България.
Проблемът с високите цени идва от търговските вериги; от 470 проверки за седмица – 451 са тежките нарушения; анализът показва надценки между 50 и 100 процента, и то на основни хранителни продукти, заявява зам. земеделският министър Тодор Джиков.
УСТРЕМЪТ Е ПОХВАЛЕН, НО ЩЕШЕ ДА Е ПО-ДОБРЕ, АКО ИМАШЕ ПОНЕ НЕЩО ВЯРНО.
Ако основната причина за високите цени са търговските вериги и алчните търговци, то как да обясним факта, че същите тези вериги и същите търговци не са били алчни в продължение на години, а са почнали точно преди малко повече от година. Не е ли по-резонно да се запитаме какво се е случило в България и в света именно преди година. Дали пък войната, резкият скок на цените на енергоносителите и милиардите налети в икономиката ни под формата на произволно административно увеличение на доходите и компенсации на калпак не са по-логичното обяснение на инфлацията?
Също толкова несъстоятелно е и обвинението за многото открити нарушения. Всичките 451 „тежки нарушения“, за които не спират да говорят проверяващите, са всъщност „нелоялни търговски практики“. Сред най-често констатираните са: неверните анонси от типа “само днес на тази цена” или “най-ниска цена”; разминаване между цената на етикета на стоката и тази на касата; липсваща стока; рекламирана на ниска цена в брошура, която е привлякла потребители към определена верига, както и несъответствия в теглото на продукти; също така невярна информация на етикета, че даден продукт е българско производство. Сигурен съм, че всички тези практики най-вероятно са заблудили и дори финансово ощетили някои от клиентите (особено възрастни хора), още по-сигурно е, че са причинили неудобства и нерви на много други. Но това, което е най-сигурно, е, че
НИТО ЕДНА ОТ ТЕЗИ ПРАКТИКИ НЕ Е ПРИЧИНА ЗА МАСОВО ПОВИШЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ И НЕ ТЕ СА ПРИЧИНА ЗА ИНФЛАЦИЯТА.
Що се отнася до обвинението с надценката, България е демократична държава със свободна пазарна икономика. В такава една свободна икономика надценките се определят от пазара, а не от чиновници на държавна служба. Ако някой търговец реши да сложи 50, 100, 300, ако иска дори 1000 процента надценка, то това си е негово право и дори самият министър-председател на страната не може да му каже нищо. Е, може да каже, ако иска, но няма право да му забрани да продава с каквато си иска надценка. Това, което ще му забрани, е пазарът, защото никой няма да си купи от такъв търговец. И единствената гаранция за това е наличието на пазарна конкуренция, а не чиновнически комисии. Ако в България съществуват картели и договорки за фиксиране на цени между едри доставчици, то това, разбира се, трябва щателно да се разследва и ако се докаже, да се вземат решителни мерки. За такива мерки има и съответните законови основания, чл.15 от ЗЗК. В него изрично се забранява споразумения и договаряне с цел ограничаване на конкуренцията, „пряко или косвено определяне на цени и други търговски условия“; „разпределяне на пазари или източници на снабдяване“. Ето това вече са действия, които могат да доведат до изкуствено повишаване на цените на някои стоки и допълнителна инфлация. И именно това би трябвало да се опитат да открият всички тези чиновници вместо да се правят на тв звезди. За съжаление, никой от самообявилите се за борци срещу корупцията не обелва и дума по въпроса за картели и договорки. И аз ги разбирам – това са трудно доказуеми практики, за които се изискват продължителни усилия и наистина професионална работа. Много по-лесно е да намериш пакет кашкавал, който е със 100 грама по-лек от обявеното, и да заявиш по телевизията, че си открил виновника за инфлацията.
Друго нещо, което прави изключително неприятно впечатление, е противопоставянето на производители и търговци. ПРЕДУБЕЖДЕНИЕТО СРЕЩУ ВСЕКИ, ЗАНИМАВАЩ СЕ С ТЪРГОВИЯ, Е СЪС СИЛНИ КОРЕНИ У НАС ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА КОМУНИЗМА.
Тъжно е, че 30 години след края му у нас продължава да се шири масово неразбиране за ролята на презрените „прекупвачи“. Вярно е, че ако няма кой да произведе, то няма да има какво да се достави и препродаде. Но е също толкова вярно, че ако няма кой да го изкупи, обработи, опакова, достави и препродаде, то произведеното ще си изгние на полето. Проблемът производство срещу доставка (до кварталния магазин) доста напомня на вечния спор за кокошката и яйцето. Но ако перифразираме любимата ми реплика на великия Тодор Колев от филма „Господин за един ден“ „Кокошка може да долети отвсякъде, а яйце не може“, бихме могли в нашия случай да кажем: Доставчикът може да се достави отвсякъде (например от чужбина), но производителят не може да произведе навсякъде. Грубо казано, за огромната част от населението, което е потребител на хранителни продукти, от по-голямо практическо значение е именно наличието на добре развита и действаща по законите на пазара снабдителна мрежа и от по-маловажно къде точно и кой е произвел въпросните храни. Затова атаката срещу търговците е некоректна, контрапродуктивна и зле обмислена. И въпреки огромните усилия на институциите похарченият финансов ресурс за масови проверки и гръмко обявените „разкрития“, дори земеделският министър Явор Гечев бе принуден да признае: „Това е законно“. С две думи (в случая май станаха три), оказва се, че ДЪРЖАВАТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ НИЩО С ВИСОКИТЕ ЦЕНИ, ДОРИ ДА ГИ СМЯТА ЗА УКОРИТЕЛНИ.
Притеснителни са обаче някои индикации от представители на властта, че има сериозни намерения за законодателни промени, с които сегашното положение да се промени и да се наложи строг контрол върху действията на пазара. Говори се за „Национално координационно звено, което да наблюдава и контролира цените на храните“, „Методика за мониторинг и контрол на следене на образуването на цената на храните от производителя до щанда“. И любимото ми: „министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов разпоредил търговските представители на България зад граница да събират данни за цените на над 20 основни хранителни продукта. Сред тях са брашно, олио, ориз, боб, захар, прясно и кисело мляко, масло, краве сирене, кашкавал, яйца, месо и др. Информацията ще бъде актуализирана всяка седмица“. Супер. Значи сега търговските ни аташета в чужбина вместо да търсят начини за привличане на инвестиции за България и за намиране на пазари за нашите стоки там, ще трябва всяка седмица да обикалят с тефтер в ръка и да записват цените на сиренето и ориза в тамошните супермаркети. Но ако това е просто глупаво и смешно, то
НЕ СА НИКАК СМЕШНИ ЗАЯВЕНИТЕ НАМЕРЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НИ В ПОСОКА ДЪРЖАВЕН КОНТРОЛ НАД ТЪРГОВИЯТА.
„Подготвят се законови промени срещу свръхнадценката“, заявява министър Гечев. „Ще има регистри на всички търговци и на складовете, които се занимават с продажбата на храни. Първият по веригата на даден продукт ще отрази в електронния регистър пускането му на пазара и всеки следващ ще информира къде е отишла храната и на каква цена“. Страхотно, колко глупаво от наша страна да забравим в последните 30 години практиките от предходните 45 години, когато министри и държавата контролираха всичко, всеки беше регистриран и наблюдаван от зоркото око на партията. Страхотното време, когато нямаше „свръхпечалба“, нямаше „алчни търговци“ и лимонадата беше 6 стотинки. Припомнете ми защо свърши това страхотно време – а, да, защото икономиката, контролирана от държавата, ФАЛИРА.
У нас и навсякъде по света, където това бе опитано. Навсякъде, където министри и чиновници бяха натоварени да контролират икономическите процеси „за благото на народа“, горките народи бяха обречени на живот с дефицити, купони, липса на избор и опашки за банани. До тези трагични последици и тогава се стигна след първоначално гръмко обявени благородни намерения за „грижа за народа“. За огромно съжаление единствените, които се опитват да влеят доза разум в популисткото говорене и „борбата с инфлацията“, са отделни икономисти и независими експерти. МЪЛЧАНИЕТО НА ОСНОВНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ИГРАЧИ В СТРАНАТА Е ОГЛУШИТЕЛНО.
Нито един виден политик не излезе ясно и категорично да заяви, че не е работа на държавата да се меси в икономиката. Никой не защити търговците и правото им да работят в свободна пазарна обстановка, без разни чиновници неоснователно да ги обвиняват ежедневно от тв екраните. Къде са „десните“ политици и политически партии? Къде са застъпниците на демокрация и пазарна икономика? Къде са защитниците на частната инициатива и предприемачество? О, да бе – идат избори и всеки е надянал популистката маска и си е оставил принципите (ако въобще ги има) в другото сако. С такива политици в следващия парламент нищо чудно предлаганите законодателни промени да бъдат приети и да се сдобием с министерство, което да следи колко е допустимата печалба на всеки търговец, а армия от чиновници да описват всяка покупка и продажба по веригата. И тогава някой ден (който неизбежно ще дойде) доволен министър ще заяви гордо, че кашкавалът и млякото, за които сте се редили на дълга опашка и сте получили срещу купони, са без „свръхнадценка“. А другия петък ще пуснат и маслини.
ИВО СТАНОЕВ
