Капитан Селда Недимова Ахмедова е старши техник борден инженер на вертолет „Кугър“ в ескадрила „Оперативна подготовка на авиационната техника“ в 24-та авиационна база – Крумово. Тя е първата жена във военната ни вертолетна авиация на такава длъжност и с огромна заслуга в борбата с пожарите, обхванали цялата страна.
Селда Ахмедова е завършила Природо-математическата гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен. Възпитаник е на НВУ „Васил Левски“, факултет „Авиационен“. Бакалавър е по специалностите „Летателни апарати и авиационни двигатели“ и „Авиационна техника и технологии“. Участвала е в обмен на опит по програма „Еразъм +“ в Румъния и Естония.
– Стотици пожари обхванаха различни части на страната. В кои горещи точки се отзовахте на помощ като борден инженер на военния хеликоптер „Кугър“, капитан Ахмедова?
– Тази година съм участвала в мисии по пожарогасене във Велико Търново, в Ямболско, пожарите край Асеновград, в община Струмяни и в Рила.
– Къде беше най-трудно и пред какви предизвикателства и рискове бе изправен екипажът?
– Най-трудно, смея да кажа, че беше в община Струмяни, тъй като пожарът беше обхванал много голяма територия. Атмосферните условия не бяха на наша страна. Почти на всички задачи имаше вятър, който постоянно променяше посоката си и усложняваше нашата работа.
– Какви специфики крие работата на бордовия инженер? Какво е усещането, когато насочвате водната струя върху огъня?
- Както всяка летателна работа и тази на бордния инженер си има нейните трудности. На задачи по пожарогасене на борда на вертолета се качват двама пилоти и 2-ма бордни инженери. Единият се намира в пилотската кабина и следи параметрите на силовата установка на вертолета, също така и държи спусъка за „Пуск“ на водата. Спецификата на работата на бордния инженер, който се намира в товарната кабина, е, че постоянно трябва да прави оценка на ситуацията, която е изключително динамична и да прецени къде е най-подходящо да бъде изхвърлена водата, за да бъде максимално ефективен заходът.
– Огромен интерес предизвика снимката, на която сте приведена с часове през отворената врата на хеликоптера и се борите с пламъците. Какви са чисто човешките преживявания в такива моменти?
- Чисто човешките преживявания се изразяват в това, че трябва да бъдем изключително мобилизирани и много наблюдателни през цялото време. Абстрахираме се от емоции, неудобства и всички странични фактори, които биха ни разсеяли.
– Не само гасите пожари, но спасявате животи – на хора и диви животни. Какво Ви дава най-голям стимул, мотивация и мобилизация по време на спасителните акции?
– Най-големият ни стимул е желанието ни да помогнем на хората. Много често, когато вдигнат хеликоптер за задача, това се оказва единственият начин за спасение. Стараем се да дадем всичко от себе си и да помогнем, когато е възможно.
– Вие сте първата жена борден инженер на военен хеликоптер у нас. Как се сбъдва такава мечта?
– С много труд, постоянство и работа. За да може да изпълнявате задълженията си, е необходимо винаги да се стремите да се развивате и надграждате.
– Защо България за поредно лято е в примката на огнените стихии? Наред с умишлените подпалвачи мнозина продължават безотговорно да хвърлят фаса си през прозореца и да палят огън в гората. Какво е Вашето послание към обществото?
– Посланието ми към обществото е всеки, преди да извърши нещо, да се замисли какви последствия може да има всяко тяхно действие. Някой път нещо на пръв поглед незначимо може да има катастрофални последствия и да застрашава животи.
– Участвали ли сте в спасителни акции и при други природни бедствия като наводнения?
– Участвала съм и в други спасителни акции, да. Взимала съм участие в задачи по търсене и спасяване в планината неколкократно. Също така съм участвала и в евакуацията на хора по въздух по време на наводнението в карловските села.
– Какво Ви дава тази отговорна работа?
– Мисълта, че можеш да помогнеш на някого в нужда и да спасиш човешки живот е най-голямото удовлетворение за мен.
Старши лейтенант Селда Ахмедова не само поправя вертолетите на земята, но и лети с тях на мисии
Истинска повелителка на вертолетите, без чиято работа с гаечния ключ в ръка машината не би могла да се отлепи от земята, е старши лейтенант Селда Ахмедова – борден инженер на „Кугър” в 24-та авиобаза.
„Исках да летя. След завършването на гимназия реших да кандидатствам в тогавашния авиационен факултет на Националния военен университет, впоследствие Висше военновъздушно училище. Приеха ме в специалност „Летателни апарати и авиационни двигатели”. Преди това нямах нищо общо с военната професия. Бяха дошли на представяне в нашата гимназия и така се реших. Влязох да уча с голямо желание”, заявява старши лейтенант Ахмедова.
Учи с хъс специалността, която по думите й е абсолютно мъжка. „Има и чисто физически аспект, който е по-силов, и самото естество на работа е доста по-мъжко. Но за мен не е някакъв проблем”, казва с усмивка.
Самочувствието й е изградено от опита, който трупа като офицер. За нея е нещо рутинно да вземе инструментите и да започне да ремонтира двигателя на кугара: „Ежедневно го правя. Справям се сама. Отварям си вертолета, наливам си масла. Използвам гаечен ключ. Свалям си филтри – абсолютно всичко. Ако някой елемент е по-тежък и не е по силите на сам човек да го монтира, идват колеги да помагат. Но не е нещо, с което не мога да се справя”.
И дори така – с гаечен ключ в ръка, изцапана с масло, не престава да обича работата си: „Удовлетворението идва, когато видите тази красива машина да се задържи във въздуха и знаете, че вие полагате усилия за това нещо, благодарение и на колегите все пак. А пък вече с времето, когато тази машина се използва да спасява човешки животи, да гаси пожари и т. н., тогава идва най-голямото удовлетворение”.
Самата тя не само поправя вертолетите „Кугар” на земята, но и лети с тях. Включвала се в спасителни мисии. Участвала съм в планинско търсене и спасяване, в медицински евакуации на хора, в действия след наводнения, гася пожари, казва старши лейтенант Ахмедова.
Техническият й опит вече си казва думата и извън службата. Случвало се познати да се допитват до нея: „Ела да видиш двигателя на колата, че нещо е закъсала”. Не бих казала, че много съм се занимавала с автомобили, но ако е някакъв инженерен проблем – сядаме, започваме да мислим и много често стигаме до консенсус, обяснява с усмивка.
С интерес се отнася към навлизането на хибридните и електрическите двигатели – сега в автомобилите, а в бъдеще и в летателните апарати. „Все повече „зелени” решения се налагат. Не може да стоим настрана и да казваме – не, ще имаме всичките вредни емисии, които можем. Няма как. С времето всички се променят и малко или много, това ще настъпи. Мисля, че е неизбежно и е за добро”, казва дамата под пагон.
За нея летенето е най-голямата страст в професията й. „Свободата, която изпитваш в момента, в който вертолетът се отлепи от земята, е неописуема. Освен това и усещането, за което споменах – да се чувстваш полезен, че си помогнал на някой човек, че си спасил нечий човешки живот, това е просто безценно! Няма друго нещо, с което да го сравня, което да може да доставя такова удоволствие”, споделя старши лейтенант Ахмедова.
Горещо препоръчва на младите хора да изберат военната професия: „Ако имат наистина желание, да знаят, че няма какво да ги спре. Абсолютно винаги желанието и стремежът към успех ще ги водят по пътя. Когато човек е решен, никога няма непреодолими пречки и спънки пред него”.
