Той е обикновен човек, но за него мнозина говорят като за възродителя на средновековния храм „Свети Георги” в благоевградското село Габрово, а чрез храма възражда и интереса към цялото село, което всяка година се облагородява и привлича все повече хора за живеене в тази красива местност. Село Габрово е на около 25 километра от Благоевград, до него от областния център се стига за около 20 минути. Миналата година Общината подновила асфалтовата настилка и сега пътят е хубав.
Ханджийският род е от село Габрово и къщата им се намира на около 50 метра от селския храм, който по проучвания на Борислав Ханджийски е строен в края на ХV и началото на ХVI век. Според легендата турците искали да вземат красиво момиче от селото за жена, но балканджиите не я дали. Изклали ги и за отмъщение османлиите изпратили войска, която нападнала селото. Запалили всичко, включително и храма.
Прадядо му се е казвал Янчо Ханджийски. Той идва от земите на Вардарска Македония, близо до Щип. Покрай селото е минавала река и основният път за Македония. Това Борислав научава от историчката Малгожата Кулова.
Местните габровци са знаели, че селото ще бъде запалено, и се изнасят към Централна България. И по-късно идват нови заселници по тези места, които започват да строят къщи на махали, отдалечени една от друга, за да може по-лесно да се спасяват, ако пак се наложи да бягат от турците.
При възстановяването на храма Борислав намира в руините части от изгорели греди. Над абсидата на храма са останали три от обгорелите греди – като доказателство за пожара. Той смята, че черквата е стояла в руини около 400 години. Спомня си как като дете е играл около тези древни останки и запомнил черквата запусната, обрасла с дървета и храсти до момента, когато решава да я възстанови.
„След като възстановихме самата черква, дойдоха и много други хора, които искаха да ми помагат! Всичко е Божа работа”, добавя той.
Доста оживено е било това място в миналото, имало е занаятчийски работилници, а местните хора са му казвали, че са имали хан до пътя в края на селото, откъдето смята, че идва и името на фамилията Ханджийски. Дядо му по бащина линия се е казвал Борис. Баба му Сирма идва от село Обел. Баща му е Веселин, а майка му Линка е от с. Ново Ходжово, Санданска община, близо до границата с Гърция. Възпитанието и християнските ценности е получил от майка си и баба си Мария по майчина линия.
Борислав Ханджийски е роден на 30 април 1976 година във Варна. Там родителите му отишли да търсят работа в заводите за сода в Девня, но след като климатът не понесъл на сестра му, се връщат в родния край, за да дишат по-чист въздух. Борислав е завършил Механотехникума в Благоевград в началото на демократичните години. В голямата инфлация през 1997 година се оказва, че работил за 3 лева, и решава да бяга в чужбина. Обикалял доста страни, работил е повече в Гърция и в Кипър, но разбира, че гурбетчията остава винаги чужд в обществото, и решава да се прибере в родния край, работи различни неща, докато накрая попада в една гръцка фирма, която се занимавала с рециклиране на текстил, но била почти пред фалит. Рискува и я купува. От шивашките фирми изкупували остатъците от платовете, сортирали ги и ги продавали за рециклиране в Италия и в Гърция. С много работа и търпение успял да закрепи фирмата и бизнесът му бил доста успешен допреди три години, когато шивашките фирми масово напускат региона.
Със съпругата си Светла се срещат като младежи на плажа в Приморско преди 19 години. Харесват се, работят заедно по морето няколко месеца, женят се и чрез работата си обикалят цяла България. След дълги пътешествия решават да се приберат в Благоевград. Борислав започва работа във фирма за геодезия и кадастър, но след известно време със Светла решават да направят свой бизнес. Сега със съпругата му имат две малки магазинчета за дрехи и с това се препитават.
„Когато има любов, едно семейство си остава устойчиво, независимо препятствията по пътя. Любовта е ключът! Освен любов, за да се запази един брак, е необходимо взаимно търпение и уважение”, казва Борислав.
Той повече от 25 години не бил стъпвал в родната къща на дедите си. Не е имал особено желание да се връща там, но вече е убеден, че Господ има планове за всеки един от нас, и по Божия промисъл Борислав се връща в с. Габрово. Решил да покаже Ханджийската къща на съпругата си Светла, с която 15 години били женени, но не стигат до къщата. Виждайки черквата, й казал, че трябва да възстановят тази черква, и тя се съгласила. За него е радостно, че с това, което правят всеки ден, възраждат и съживяват село Габрово.
„Смело мога да кажа, че животът в селото се върна. Търсят се парцели, купуват се стари къщи, възстановяват се, все по-голям е интересът към селото. Забелязвам, че хората виждат красотите на тази местност през моите очи”.
Питам го откъде носи тази вяра, а той казва, че не знае със сигурност. Но 15 години със съпругата му нямали деца и търсили помощ най-напред от лекари, които им казали, че тя никога няма да роди дете, защото има проблеми, и прогнозите ставали все по-мрачни. По съвет на майка му се обръщат за помощ към Бога. Обикалят църкви и манастира, където палят свещи за здраве, но особен резултат също нямало. Един ден неговият приятел Янко от петричкото село Тополница му предложил да отидат до Света гора. След дълго обикаляне по черкви и манастири той нямал особено желание да тръгне, но след като му споменал, че веднъж ако отиде, многократно ще се връща там, Борислав тръгнал от любопитство и вече повече от 6 години не е прекъсвал посещенията си в българския манастир. По 5-6 пъти в годината ходи дотам с приятели, понякога остават да помагат на монасите. Там се запознава с истински вярващи хора.
„Помагаме, защото в манастира монасите не се занимават с бизнес, те се молят по 20 часа на денонощие и според мен благодарение на тези молитви ние съществуваме все още. Необходими са хора като нас, за да оцелее една от най-големите светини на България. В Света гора има 20 манастира, от които почти всички гръцки, един сръбски, един руски и един български. И според мен Зографският манастир е голяма благословия за целия български народ! Да, обаче всички казват – съседите се оправиха, ние не се оправяме. Например румънците, те нямат манастир в Света гора, имат скит, който е под ръководството на най-стария и най-голям манастир в Света гора – Великата лавра, но там винаги е пълно с румънски коли. Корабът, който тръгва от ферибота от Урануполис, е пълен 80 процента с румънци. И всички носят дарове за манастирите”.
Борислав е щастлив, че в последните години се забелязва някакво възраждане и в Зографския манастир. Стават все повече хората дарители и онези, които помагат на манастира кой с каквото може. Седмично заминават групи да поддържат градините, маслините или там, където има нужда от хора, но все още не са достатъчно според него.
„А единствено вярата ще ни изведе от батака, в който сме затънали вече 30 години, защото хората са напълно обезверени от всичко – и от църквата, и от поповете, и от политиците, от всичко. Проблемът се корени още в училище. Нужно е задължително изучаване на вероучението в училище, за да знае детето още в първите му стъпки, че Бог съществува и как да се държи в обществото, да научи моралните ценности на християнството. Социализмът беше несъвместим с християнските добродетели, но сега, в условията на демокрация, всичко това може да ни е полезно. Наблюдавам как доста деца ходят в неделното училище в Симитли и това ми дава надежда”, разказва той.
„Няма как с думи да го опиша, трябва да се преживее това, което може да се случи на човек в Атон, защото мисля, че вярата ми се събуди точно в манастира в Света гора”.
Именно на връщане от манастира един ден Борислав се събужда с мисълта, че трябва да възстановят черква или да построят параклис. Не знае защо точно това е казал на съпругата си, но заедно решават да възстановят храма в с. Габрово. Дедите му са починали отдавна, пътят е бил непроходим, труден бил достъпът до храма. Потърсил благословията на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим и я е получил.
„Оттам насетне нещата се наредиха, сякаш някой сам ги беше подредил. Чакаше само да правя стъпки и той да ми подава каквото трябва в ръцете. Така че аз не съм направил нищо, защото беше сила свише. Хората, които не вярват, няма и да ме разберат, а тези, които вярват, знаят за какво говоря. Чудеса стават всеки ден, само трябва да вярвате истински и от сърце! Ще ви дам пример с черквата. Близо 10 месеца копахме с кирки и лопати да извадим камъните. Имаше много тежки, по четири-пет човека сме ги местили и чудото се случи, като дойдоха майсторите да строят. Възстановиха я за 10 дена. Първия ден нямахме нищо – нито пясък, нито цимент, нищо. От първия до 10-ия ден, до завършване на сградата, заедно с каменните плочи, които донесоха от 100-годишна къща в Гоце Делчев, всичко вършеше безпроблемно. Как се вдигнаха тези тежки камъни и как се наредиха за 10 дена – нямам обяснение. И сега на шега казвам, след това правихме встрани от черквата санитарни възли, не ни стигнаха два месеца”.
И за други чудеса споменава Борислав, които се случват всеки ден на негови близки и на непознати хора, но те са много лични и не се разказват. Борислав си спомня, че като дете е ходил около километър до извора, за да напълни вода за пиене. Но преди една година бликнала блага вода в близост до черквата и се оказало, че е лековита. В началото Борислав не вярвал на хората, които му казвали за нейните лечебни свойства, че помага за сърце, за стомах, но накрая решава да я занесе за изследване, където откриват, че водата съдържа голямо количество магнезий, и то така разпределен с останалите химични елементи, че се усвоява на 100 процента от организма. Тогава повярвал на учените. И построяването на чешмата в едно дере с кал и къпини за два дни за него също е чудо.
„В Светото писание е казано – искайте и ще ви се даде! Но за мен е важно да търсим това, от което имаме наистина нужда, не материални облаги!”, казва Борислав.
Съпругата му Светла забременява на четвъртия месец от възстановяването на храма и това за тях си е чудо, защото лекарят казал, че детето ще се роди за Гергьовден. Кръщават го на светеца! Синът Георги се ражда на рождения ден на баща си – 30 април, преди четири години.
„Всеки един е дошъл от Бога. Никой не е богоизбран – нито аз, нито нашият Георги. Просто някои имат по-силно развито чувство към Бога още в самото начало. Други като мен го разбират на 40 години, така че рано или късно стигаме до истината. Не идваме случайно в този живот, идваме да учим, защото животът е училище! И колкото по-рано го разберем, толкова по-добре! Питат ме дали съм доволен от обществото. Не съм – отговарям – защото въпреки че от години се занимавам с бизнес, не се оплаквам от недоимък, но искам и другите около мен да имат, за да има пълно щастие! Желая, когато аз имам, и той да има. Няма утопия в думите ми, далеч съм от политическа система, просто виждам, че хората са нещастни. Някои от това, че виждат как някой забогатява по нечестен път, и се ядосват. Според мен българинът не е завистлив, той е много работлив и много вярващ, просто трябва да знаеш как да подходиш към всеки човек”.
Сега със семейството си Борислав почти всеки ден ходи до Габрово, защото е сложил пчелни кошери на бащините му ниви, имат и малка градинка, поддържат и черквата. Хората твърдят, че тя изглежда по уникален начин, без да има назначен човек за нейната поддръжка. Освен това Борислав е дал обещание пред себе си и пред Бога, че този храм няма да се заключва, за да може всеки да влезе, когато пожелае, и да се помоли на спокойствие.
Получава се така, че около Борислав винаги има приятели, които, когато могат, се качват до храма и помагат той да изглежда по най-добрия начин. Тревата винаги е окосена, цветята поддържани и красиви. Борислав е щастлив, че напоследък все повече хора влизат с вяра в Бога в черквата, и е благодарен на всички хора, които през последните пет години му подават ръка.
Освен на Гергьовден в Габрово раздават курбан за здраве и на Свети Дух по стара традиция, тъй като оттам е минавал основният път за Македония.
„Направих проучване – казва Борислав – и се оказа, че след Балканските войни бежанците, които се заселват в свободните части на България, решават да изберат един ден в годината, в който да отдават почит на всички герои, паднали за освобождението на Македония. Затова празникът Свети Дух се смята и за ден на Македония. Той е бил много тържествено посрещан с шествия и богата програма във всички населени места на Югозападна България. След 1945 година ритуалът е позанемарен по обясними причини, макар че традицията в селата никога не се забравя. И тази година на 5 юни между 12,30 и 13 часа в храма „Свети Георги” на село Габрово ще бъде раздаден курбан за здраве. Хората обикновено палят свещичка с молитва за здраве и за по-добро бъдеще на своите близки и роднини от двете страни на границата.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
