Амбициозен и сигурен в това, което прави. Вече 10 години Бранимир Митов е начело на Драматичен театър „Проф. Енчо Халачев“ и е успешен мениджър с няколко театрални школи. Започнал като театър майстор, осветител в Куклен театър, озвучител, приет и завършил актьорско майсторство, след това става режисьор. В навечерието на отбелязването на 10-годишнината на театъра Бранимир Митов реши, че е време да сподели наученото и да въвлече още хора не само в магията на театъра, но и в магията на културата. Това е и причината той да е кандидат за общински съветник от листата на АБВ. Ето какво сподели Бранимир Митов в нашия разговор.
– Г-н Митов, тази година Драматичен театър „Проф. Енчо Халачев“ отбелязва юбилей. Трудни ли бяха първите 10 години за Вас?
- Всяко начало е трудно. Обикновено има въпроси, колебания, несигурност до известна степен. Ако крайната цел обаче е ясна, тя е и постижима. Изключително важна е подкрепата, която човек получава в тези моменти. Тук мога да кажа, че изкуството, културата в Благоевград се развиват изключително успешно благодарение на един страхотен екип, начело на който стои д-р Атанас Камбитов. Човек, изключително отворен за диалог. Смея да твърдя, че няма градивна идея в културен план, и не само, която да не е подкрепена от него. През последните години се възродиха много културни институти в Благоевград, създадоха се много събития, подаде се ръка на творчеството. Това е въпрос на правилна политика и на усещането, че всяко красиво нещо трябва да бъде надградено.
Нещо, което липсваше преди 8 години – прилагането на старателна и стратегическа политика, обърната към одухотворяване на населението, и най-вече на поколенията, които идват след нас. И аз адмирирам д-р Камбитов, че има смелостта да разрови до дъно културни институти, които дълги години придаваха печален вид на благоевградската култура и изкуство. И не на последно място, след като много от тях оставиха пепел, той не остави нещата на вятъра, който да раздуха пепелта и да оцапа всички ни, които се занимаваме с култура, напротив, той изгради мостове, за да можем частни школи и общински културни институти да си подадем ръка и да заработим в духа на професионализма, приятелството и лоялната конкуренция.
Твърдо заставам зад кандидатурата за трети мандат на д-р Атанас Камбитов – един смел човек, който без колебания и без никакви притеснения върви по пътя на облагородяване на прекрасния ни град – правейки сериозни и реални реформи. Това в днешна България е смелост. - Кой момент Ви беше най-труден, най-критичен и Ви е идвало да се откажете?
- Най-критичният момент беше, когато останахме без дом. Когато Васил Новоселски ни изгони от читалището и когато стоях на площада, на центъра на Благоевград, и не знаех накъде да тръгна. Слава Богу тогава Христина Шопова, сегашният заместник-кмет на културата, ми подаде ръка и заработихме заедно с община Благоевград. Намериха начин да не делят културните институции на общински, държавни и частни, а да дадат път на тези, които работят. Радвам се, че това нещо се случва в града, в който аз съм предпочел да се върна след толкова години американско емигрантство – да правя театър и да го правя тук, защото камъкът си тежи на мястото. Използвам възможността, тъй като сме в предизборна кампания, да пожелая устрем и сили на кандидата за кмет г-н Атанас Камбитов, в чийто успех не се съмнявам, както и че ще има следващ мандат. Аз съм човек, който не разбира от пътища, ВиК, от хиляди неща, но разбирам от театър и това как се прави и развива театър. Пожелавам на г-н Камбитов и общината да продължат в същия дух и да ни подкрепят, защото само когато се работи единно, целенасочено, с обща идея и казус – тогава ще има театър, ще има култура, ще има всичко, от което се нуждае културният живот в един град.
- Как преди 10 години се роди идеята Ви за частен театър и с какво планувате да изненадате почитателите на мелпомена по повод празника“ Как премина този период от време за Вас“ Какво научихте и какво Ви даде?
- Юбилеят е един дългоочакван момент за нас. Подготвяме много изненади. Ще издам, че със сигурност ще има спектакъл и това ще бъде „Макбет“ по Уилям Шекспир. Готвим и едно заглавие, което е на Йонка Илиева, която е ученик на проф. Халачев. Работим усилено и се надявам до рождения ден всичко да бъде готово. Идеята е да съберем студенти на проф. Халачев, актьори и да направим представление в негова памет. Ще съберем всички хора, с които работихме през годините, които ни подкрепяха и вярваха в нас. А те не са малко. Тук е мястото специално да благодаря на община Благоевград и на досегашния кмет на Благоевград и кандидат за трети мандат д-р Атанас Камбитов и неговия екип, които не само ни помогнаха, но и са наши верни приятели. За 10 години ни се случиха много неща. Те преминаха в упорита и последователна работа. Идеята се роди поради факта, че преди 10 години не намерих това, което търся като творец в държавен или общински културен институт. Тогава реших, че е най-добре аз да направя така, че да давам възможност на младите хора да работят и да бъда удовлетворен от работата, която аз върша. Започнахме с едно представление, което все още играем. То е „Примерни пешеходци“ за детска градина и за ученици от началните класове от 1-4 клас. След това дойдоха „Предложение“, „Мечка“, „Министър за един ден“, „Печелившият билет“, „Юнаци с умни калпаци“ – все заглавия, които съм правил с голямо удоволствие и са оставили някаква следа не само у благоевградчани, но и в целия Югозапад. Постепенно театърът започна да се развива, а аз да работя с цяла Югозападна България, сега вече стигаме до София, Перник, Самоков.
Както казах и по-горе, не на последно място, през последните 8 години творческият климат в Благоевград е изключително благоприятен, градът ни се превърна в културната столица на Югозапада благодарение на открития и конструктивен диалог между община Благоевград и културните институти и дейци. - Кога и как се появи школа „Ер малък? в семейството на ДТ „Проф. Енчо Халачев?“
- Школата се появи 2 години след като направихме театъра с едно предложение на тогавашния директор на училището в Кресна Мая Михова, която е и невероятна поетеса и има отношение към театъра. Тя ни покани и с деца започнахме да работим първо в Кресна. След една година разбрахме, че това е един от начините да се учим, да даваме възможност и на другите да се учат покрай нас, да израстваме покрай децата и направихме школата в Благоевград. В началото тя се помещаваше в НЧ „Никола Вапцаров – 1866“, както и самият театър, докато „големият културтрегер“ Васил Новоселски не ни изгони от там. И ние намерихме своето място в Младежки дом, днес Дом на младостта, и във Военен клуб – Благоевград. Вече децата, с които стартирахме в началото, завършиха висшето си образование, някои от тях са семейни, имат деца. За тези 10 години много младежи, тийнейджъри и деца минаха през школата. Имаме деца, които са приети в театрални училища и академии. Успяхме през тези години да създадем вкус към театъра не само у децата, но у техните родители.
- Вие успешно доказвате вече 10 г., че добрата комуникация води след себе си добри резултати. Работите с много общини освен с Благоевград, с много деца, институции, лесно ли е“
- Не е лесно. Но изисква последователност. Това, което се е получило, не е дошло даром, постигнато е с много труд.
Благодаря на всички, които бяха с нас тези 10 години – кметът на Симитли Апостол Апостолов и цялата община, на Гоце Делчев, Петрич, Сандански, Първомай, Перник, Самоков, на всички директори на детски градини, учителите, литературни, читалищни секретари, председатели на читалища, на абсолютно всички. Много е дълъг списъкът и не искам да изпусна някого. Вече разполагаме с една сцена, която ние използваме много сериозно – това е при Славянска беседа в столицата, театър „Сълза и смях“, където с ръководството в лицето на Петър Райжеков работим чудесно. Имаме и спомоществователи. Това са две много сериозни фирми в Благоевград. Може би ние сме единственият културен институт на територията на Благоевград, който има спонсори, а те са при нас и са избрали нас заради начина, по който работим. Това са сериозни хора, които харесват това, което правим, и ни помагат.
Тази година благодарение на всички тези хора, които изредих, направихме нещо уникално, което след 7 години се оказа, че е най-доброто, което се случва в България. Това е детски театрален фестивал „Талантино“ – преглед на театралните школи, който също правим със съдействието на община Благоевград. Прецедент беше тази година, че за пет дни имаше 34 представления и дойде човекът, който организира същия театрален фестивал във Велико Търново, за да види как се правят нещата. А това конкурентите да дойдат да гледат как се прави фестивал и да се учат от теб, при положение че техният фестивал е повече от 20 години, означава много. Това е доказателство и оценка. И тук пак ще благодаря на община Благоевград, която е нашият гръб. Естествено, догодина минаваме на друго ниво. Ще има много сериозна селекция. Предстои създаване на Асоциация на театралните школи в България. Имаме още много дълъг път пред нас и се надявам подкрепата, която съм имал през миналите години, да я имам още повече. - Вие освен да възпитавате децата да обичат театър, ги възпитавате да бъдат и добри хора…
- Каквото е отношението на родителите към моята работа, такова е отношението и на децата. Ако родителят каже на детето иди там, защото аз трябва да пия кафе, детето ще дойде и ще си губи времето 2 или 3 часа и нищо няма да постигне. Слава Богу „моите родители“ са сериозни. Те стоят зад идеята за театрална школа, зад идеята за ДТ „Проф. Енчо Халачев? и по всякакъв начин помагат, било при пътувания, било то с организационна дейност, дори с една морална подкрепа. Това ти дава възможност да работиш много по-спокойно. Искам да науча актьорите ми в театъра, школите, че не са постигнали максимума на своите възможности и на това, че резултатът никога не трябва да те задоволява. Искам да ги науча, че талантът в нашата професия е 1% и всичко останало е много работа, труд и непрекъснато самоусъвършенстване. Да ги науча, че непрекъснато трябва да искат, защото само когато човек иска, той може да постигне нещо. Да ги науча да обичат театъра. А на мен те ми дават много. Непрекъснато аз се уча от тях. Колкото аз им давам, те двойно повече ми връщат – своята любов, своята неподправеност, с това, че понякога като патета из калчища се разхождат и не знаят накъде да тръгнат. Това учи много един човек, който има претенции за преподавател по актьорско майсторство. Дават ми най-вече от енергията си. Ако не мога да работя с млади хора, аз бих станал един най-обикновен „чичак?. Дават ми от любовта си, която аз усещам като тази, която даряват на майка си и баща си. По някакъв начин аз ги имам много близки, те ми споделят много съкровени, интимни неща, които може би дори и вкъщи техните не знаят. Заедно преодоляваме, ако имат някакви проблеми – в училище, в любовта, в каквото и да било. И се радвам, че най-красивите, най-талантливите и най-умните деца са моите.
- За първи път точно Вие направихте група за хора над 25 години. Как се роди идеята?
- Знаете ли, имам една дилема пред себе си, която е да „бъда или да не бъда?. Мисля си, че вече никога не бих работил с професионални актьори. Причината е, че в тази група за хора над 25 години аз срещнах съмишленици, които в професионален театър много трудно се откриват. Срещнах едни уникални хора, не говоря за таланти, говоря за искане и за готовност за работа, което при професионалните актьори го няма. Срещнах една братска любов, с която ме даряват тези хора, без да искат нещо в замяна. Как се роди идеята“ Останах просто без работа няколко дни и се чудех какво да правя. И тъй като отдавна получавах въпроси, реших да опитам. Знам, че съм луд и се надявах да има още десетина луди като мен в Благоевград. Оказа се, че има, и те се записаха на актьорско майсторство. За което много им благодаря, че са такива ненормалници. За театър никога не е късно, нито за кино, за изкуство като цяло. С групата направихме откъси от Шекспир, сега започваме да репетираме Чехов. Тези хора, играейки на сцена, започнаха да виждат театъра по друг начин – да им става интересно, да им става вкусно и да искат още и още. Дори една от миналите вечери се събрахме с тях да направим първо четене на Чеховите „Предложение? и „Мечка“ и видях как у тях се е запалила искрата да ходят на театър и да гледат много театър. Установих при работата си с тези хора, че изкуството преди всичко е любов.
- Излязохте и на политическата сцена“ Защо“ Какво не Ви достига в досегашния Общински съвет?
- В този местен парламент съм ходил 2 пъти на заседание като наблюдател. Плаках от смях, но ми беше и много тъжно. В залата видно имаше хора, които нямат място там. Ставаше въпрос за култура, но никой от присъстващите не успя да разбере. Защо искам да вляза“ Защото мисля, че съм един успешен човек. Аз съм от Благоевград. Роден съм в този град и мисля да живея до дълбоки старини в този град. Искам да работя тук и искам средата, в която се развивам, да бъде още по-ползотворна и да има все повече възможности. За съжаление от нашата гилдия, тази на актьорите, музиканти, има много читави хора, които са от Благоевград и които досега не са тръгнали по пътя на политиката. Аз тепърва политик няма да ставам. Но пък съм експерт в областта, в която работя. В Комисията по култура мисля, че бих бил много полезен с идеи, с това да не се пречи на творците в Благоевград, както това прави в общинското ръководство в лицето на кмета Камбитов. Да вървим в една посока за развитие на общинската политика в сферата на културата и изкуството, да надграждаме, да следваме световния опит и прочее.
- Какво Ви се иска да има в Благоевград?
- За щастие досегашното управление на общината имаше визия за културата в града. Нещата тръгнаха по много добър път. Но аз искам още. Искам това обединение да продължи, да се създават още и още нови пространства на духовността. Да направим едно алтернативно пространство между музея и Дом на младостта. Имам много идеи, които съм сигурен, че досегашното ръководство на общината, както и един нов Общински съвет биха подкрепили.
- Какво си пожелавате за в бъдеще“
- Надявам се да се поздравим с успех след изборите. След това още много работа – фестивали, премиери, годишнина. Голямата ми мечта е това, което съм създал, да оставя на децата, които ще минат през тази школа, ще завършат театралната академия, един ден ще се върнат тук и ще поемат щафетата, за да продължат своя път в професията. За млад и проспериращ Благоевград, за това мечтая!
Разговаря НИНА КОЛЕВА
