3D модел разкрива инициалите на хаджи Стоил от Разлог сред 11 български надписа на втория етаж на манастира „Св. Тодор“, през XVII или XVIII в. хаджи Коте от Дупница гравирал името си в обителта на Ордена на кръстоносците хоспиталиери
В навечерието на Великден възкръснаха уникални български следи в Светите земи. Те излязоха на бял свят в едно фотографско изследване на графитите в Йерусалим, оставени от поклонници от поробена България през османския период. Така сензационно се разкри, че нашият светец Софроний Врачански е станал хаджия, но от скромност го е крил. Поради което никой от биографи и учени не подозираше за това до ден-днешен, пише „Телеграф”.
Според негласна традиция тръгналите на хаджилък гледали да си издълбаят името в някой храм за здраве, пък и да се знае, че българите също са християни и ги е имало на картата като велика държава. По стените на манастира „Свети Теодор“ един издълбан надпис в стената гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“. Почти сигурно е, че артефактът вероятно е дело на прочутия будител и книжовник поп Стойко Владиславов, станал известен по-късно с църковното си име Софроний Врачански. Авторите на изследването са Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.
Те сполучливо отбелязват, че автобиографията на Стойко/Софроний свидетелства, че през 1775 г. той е тръгнал на шестмесечно поклонение в Света гора. Това обаче е изразено само в едно изречение, без подробности за престоя му там. „Други православни поклонници е известно, че са пътували през XVIII век от Атон, през Солун, до Светите земи (Яфа) и „че при благоприятни ветрове и течения това пътуване е продължавало приблизително три седмици… Следователно Софроний може да е посетил Йерусалим през 1775 или 1776 г. след пътуването си до Атон“, предполагат израелските учени.
За разчитането на старите надписи в стените на йерусалимските храмове е използвана уникална методология за мултиспектрално и RTI изобразяване. При него множество на брой снимки улавят пречупената светлина от различни ъгли. Така се прави 3D модел, който разкрива скрити писмена в камъните.
Само в „Св. Тодор“ са идентифицирани 38 надписа, 11 от които са български. Те се намират по протежение на входния коридор на манастира, разположен на първия му етаж, както и на втория етаж върху стената, ограничаваща открития балкон от север.
Там личи следният надпис на група от Пиринския край – Банско и Разлог: „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“. Тук учените предполагат връзка с историческата фигура хаджи Вълчо – прочутия търговец, ктитор на Зографския манастир и на Хилендарския манастир, брат на Паисий Хилендарски.
„Смятаме, че този поклонник може да се идентифицира с хаджи Вълчо – известна фигура в българската история от XVIII в.“, коментират изследователите.
„Ако хаджи Вълкан наистина е хаджи Вълчо, можем да предположим и идентификацията на други поклонници, споменати в този надпис. Документ от 1766 г., който изброява български търговци от Банско, които търгуват във Виена по това време, споменава между другото „хаджи Ласко от Банско” и колегата му „Никола Мутафчи”. Хаджи Ласко, който специализира в търговията с памук, е родоначалник на търговското семейство Хаджиласкови от Банско. Възможно е тези две лица да са същите като първите и втори поклонници, споменати в надписа. В светлината на казаното този надпис може да се датира около 1750 г.“, коментират авторите на проучването.
В изследването са идентифицирани и търговски символи на пръстени, с които са подпечатвани договори. Авторите разясняват, че „такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са въртели бизнес в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“. Такъв например е хаджи Стоил от Разлог, чиито инициали личат по стените на втория етаж на манастира „Св. Тодор“. Същият печат се среща при сина му Георги и внука Никола. Техният фамилен герб представлявал своего рода амулет. Състоял се е от котва, кръст и изображение на гръцката богиня на късмета Тихе, понякога изобразена с корабно платно.
„Свети Йоан Предтеча” – манастир на Ордена на кръстоносците хоспиталиери, намиращ се в южната част на християнския квартал, югозападно от църквата на Божи гроб, също пази кирилски надписи.
Вероятно през XVII или XVIII век жител на град Дупница „хаджи Коте“ (съкратена форма на Константин) е гравирал името си. Изследователите отбелязват, че този български град се споменава още от 1662 от османския пътешественик Евлия Челеби.
В храмовия комплекс личат имената още на: „Хаджи Георгий. 1842 г. от (манастира) „Св. Георги“ в Белашица. Хаджи Константин Монах“. Както и на „хаджи Михаил – свещеника от Истанбул“. Във връзка с това в проучването се отбелязва, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“. Тя е наброявала 32 500 души в 30 села около Истанбул (Цариград).
Поклонници от нашите земи не са пропуснали да се запишат за здраве и по зидовете на манастира „Свети Харалампи“, където се четат 25 български графити. Прави впечатление, че там са отсядали да нощуват и българи от селища, които вече са извън границите на България. „Хаджи Атанас от село Негован“ (днес Ксилополи, Гърция). „Хаджи Никола (синът) на хаджи Георгий от каза Бобадан, от село Конгаз“ (днешното Ръндуника, Румъния, по-късно българите са изселени оттам по договора „Крайова“). Четат се още имената на трима нашенци (Тимо Генов, Иван и Койка), дошли на 15 март 1875 г. от украинския дунавски град Измаил, където и до днес живеят българи.
Изследването е публикувано на портала на Израелския орган по антиките (IAAPP), а части от него бяха разпространени в редица медии, сред които и „Йерусалим поуст“ (Jpost.com).
