Бригаден генерал Иван Георгиев Маламов е роден на 10 май 1973 г. в хаджидимовското село Копривлен. Завършва Техникум по механотехника – Благоевград, специалност „Технология на машиностроенето”. Военното си образование завършва във ВВУАПВО „Панайот Волов”, специалност „Артилерийско въоръжение”. По-късно специализира във ВА „Г. C. Pаковски”, където учи във Факултет „Командно-щабен”
специалност „Организация и управление на логистичното осигуряване на оперативно-тактическите формирования” и Факултет „Национална сигурност и отбрана” –
специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили”.
Военната му кариера стартира в Благоевград, където стига до командир на взвод в 3-та мотострелкова дивизия. В Пловдив от командир на взвод се издига постепенно до командир на 110 логистичен полк. В момента ген. Маламов е началник на НВУ „Васил Левски”.
В интервю за 24chasa.bg генералът разсъждава върху притесненията на хората от връщането на началната военна подготовка в училище.
– Ген. Маламов, има ли интерес към военното образование в момента, как върви приемът на курсанти?
– План-приемът ни за втора поредна година е около 400 места като заявки от БА. Това натоварва изключително много университета. Ние трябва да полагаме усилия да привличаме младите, водим рекламна кампания. Опитваме се да убеждаваме младите, че образованието, което могат да получат в Националния военен университет (НВУ), е качествено и ще им гарантира бъдеще. Нека да припомня, че гарантираме договор след завършване, и това гарантира доходи, а може да реализира идеите на младите хора. С промените в закона нашите курсанти вече получават стипендии, близо 900 лв. на месец.
– На какво се дължи нежеланието на младите да станат офицери?
– През годините са се натрупали доста неща, които са омаловажили стойността на армията. Младите не разпознават нашата професия като престижна. В момента много се говори за превъоръжаване на армията, а това трябва да е един непрекъснат процес. Армията има нужда от особено внимание, за да може да не се получават различия в технологичното оборудване, отношението към хората и т.н. Има още няколко въпроса, които са тревожни. Около 30% от нашите кандидати отпадат по медицински причини, защото при нас се изисква преглед. Този процент не е никак малък и показва тенденция, че младите хора в момента не са здрави физически.
– Какви са основните здравословни проблеми?
– Най-вече имат проблеми с очите, високо кръвно, наднормено тегло, кости. Това са 18-19-годишни младежи, които не би трябвало да имат такива проблеми. Притесняват ме и още два показателя. 18% от кандидатстващите в Националния военен университет са психически непригодни. Те не могат да издържат елементарен психологически тест и да преминат събеседване с психолог. Едно от нещата, които психолозите ги питат, е защо са решили да кандидатстват и искат да стават военнослужещи. Отговорът е, че не знаят.
– Т.е. от училище излизат немотивирани и нездрави млади хора.
– Наскоро чух, че наричат новото ни поколение – поколението iPad. Това обяснява всичко. Това са деца, които израснаха с телефоните и с таблетите. Много често съм виждал родители, които, за да не се занимават с децата, са им сложили телефон или таблет и са ги оставили да гледат филмчета. Това неглижиране на отношението към децата вече се проявява. Третият проблем, който откриваме, е неграмотността. Около 12% от кандидатите ни не могат да покрият теста за обща култура. Тоест в обществото ни по отношение на младите се явяват няколко проблема – здравословен, психически и неграмотност. Коментирал съм ги с министрите на образованието и на отбраната. Надявам се да бъде оценено това и да има друг подход към учениците. Мисля, че учебните програми, особено на учениците от X, XI и XII клас, не трябва да бъдат толкова претоварени. Трябва повече спорт, повече мотивация. Младите хора да бъдат ангажирани с каузи. Ние всички сме отговорни към това те да припознават нашата родина като кауза, като нещо, за което си струва да отделиш и време, и енергия.
– Благодарение на президента отново на дневен ред е темата за начална военна подготовка в училище.
– Аз не разбирам хората, които се притесняват от това. Военната подготовка ще даде дисциплина, ще ги научи на много практически, приложни неща. В Националния военен университет имахме военна подготовка на средношколци преди 2 г. по национална програма „Съхраняване историята и традициите на Българската армия“. През университета преминаха 350 деца. Те имаха 5-дневна подготовка, в която на практика създадоха колектив, в който можеха да разчитат един на друг. Убеден съм, че им е било интересно, и видях едни щастливи деца. Те бяха наравно с курсантите. Ставаха в 5,30 ч., правеха физзарядка, участваха в учебния процес, усвояваха знания по оцеляване в природата. Това формира у човека чувството му за отговорност. Учи го да упражнява някакъв труд, без да се срамува. И естествено стига и до военната подготовка. Всъщност тя изгражда навици и умения, които са практически, нищо друго. Не виждам защо хората трябва да се притесняват от това.
– Защо военната професия се превърна в непрестижна и непривлекателна?
– Заради неглижирането. Армията вече не е разпознаваема в собственото ни общество. Въпреки че когато има кризисна ситуация, армията е първата, която отива там. Стана ми много обидно, когато по наводненията една дама каза по телевизията: „Тези със зелените дрехи дойдоха“. Тези със зелените дрехи са част от българското общество и са достойни хора. За съжаление, напоследък се получава много изкривена информация, която обърква хората. Наскоро празнувахме 20 г. от членството ни в НАТО. Аз си направих труда да проверя – 226 народни представители са гласували „за” членството ни в НАТО, 4 „против” и 10 не са били в залата. Огромно представителство и желание на депутатите ни за членство в НАТО. Това е хубава стъпка, защото сме част от съюз, в който решенията се вземат заедно. Но някак през годините се изпари желанието и вниманието към армията. Тя бе оставена да си върви по инерция, но така не се получава. Да, НАТО е колективен орган за сигурност, но силата му идва точно от силните армии, които членуват в този пакт. Много ми се иска армията да е технологично изпреварваща, а ние все още имаме зилове, имаме машини на по 40-50 г.
– Може ли посланията, които звучаха в рамките на предизборната кампания, че ще изпращаме военни в Украйна, да са част от причините, отблъскващи от военната професия?
– И ние сме хора, всеки се страхува. Да се внушава, че Българската армия ще бъде изпращана в Украйна, е дълбоко погрешно. Няма такова решение на парламента, но сме свидетели на хибридни атаки. МО се опитва да транслира към обществото информация, която да опровергава това, но тези „медийни операции“ са благодатна почва върху психиката на хората. Аз като български генерал и като началник на НВУ не знам към този момент да има намерение за изпращане на войски където и да е. Тези притеснения са в родителите, които ги насаждат на нашите кандидати. Нашите курсанти обаче осъзнават своята отговорност. Не съм чул някой от тях да има подобни притеснения.
Сега се убеждавам, че НВУ е най-важната институция не само за армията. Това е най-важната институция за държавата ни, защото оттук излизат управленци. Ние сме дали премиери, президентът е възпитаник на тази образователна система, министри, началници на генерални щабове.
Тук идват деца, тръгват си възмъжели, осъзнати хора. Когато започне да става сутрин в 5,30 ч., да си оправя леглото, да ходи под строй, да се съобразява с колегите си и особено, когато влезе в час и започне висшата математика, той вижда, че просто не е за тук. И сам си тръгва. За съжаление и този процент не е малък, но това отново е функция на образователната система. Много е трудно, когато си бил свободен да не се съобразяваш почти с нищо, да влезеш в една добре организирана система, която е изискваща, някои не издържат.
– Колко офицери ще произведете в края на юли?
– Випуск 146 на НВУ е от 113 курсанти, 59 кадети и 42-ма военнослужещи в задочна форма. Тази година на церемонията ще имаме един блок офицери, които са завършили преди 50 г. Ще ги сложим до нашите курсанти, за да покажем на цялата общественост, че офицерството е призвание и една достойна професия, базирана на приемственост. Преди представата в обществото ни за един военен беше шапка, пълна с пари, ранно пенсиониране, жилище. Това по някакъв начин изчезна. Военнослужещите по презумпция са хора с ограничени права и свободи. Ние нямаме право на почти нищо. Не можем дори да отидем на почивка в Гърция – трябва да питаме. Смисълът на армията е да бъде готова по всяко време. Ние го знаем, но много моля, когато в обществото се говори за привилегии, да се има предвид, че те са компенсации за това, че нашите права и свободи са ограничени, да се прави разлика. Навремето, когато един военен отиваше някъде, неговото семейство беше осигурено, а сега всичко е оставено на произвола на съдбата. Много военнослужещи са пред дилемата дали да работят, или да осигуряват пари за децата си. До скоро нашите заплати бяха обидно ниски. Сега, благодарение на ръководството на МО, ще има 30% увеличение от Нова година. Надявам се да се случи.
– Посочете 3 стъпки, с които може да се вдигне престижът на армията.
– Ангажираност на цялото общество с армията. Тя не може да бъде разглеждана като фирма, която е на общия пазар, а ние се борим за всеки служител наравно с всички фирми. Надявам се да се подобряват заплати, социален пакет, изобщо отношението на хората към армията. Първата държавна институция, която е създадена в България след Освобождението, е военното училище. Ние сме тук, за да пазим България и да убеждаваме народа, че това е хубаво нещо.
Да приемаш студенти само с диплома или оценка от държавните зрелостни изпити е обидно за преподавателите
„Мъжете в униформа са достойни хора и няма значение в кое време са служили. Затова не искам да виждам офицер без самочувствие, офицер, смазан от тежестта на обстоятелствата. Искам да променим усещането на хората за професията на военните и аз съм приел това за моя лична кауза. Крайно време е в това общество да има професии, които всички да уважават. Вижте какво се случва с лекарите сега… Обезличаването на професиите се случва, защото позволяваме на хора, които нямат представа от съответната професия, да дават мнения и оценки, да предлагат промени, които са по-скоро вредни. Особено в това Фейсбук време, в което живеем“, казва началникът на Националния военен университет „Васил Левски“ бригаден генерал Иван Маламов. И дълго, и с вдъхновение говори за смисъла на офицерската професия, за това как се избира този път, как се извървява, какви жертви се налага да правят хората, които са посветили живота си на армията.
Казва, че самият той няма ден, в който да не иска да облече униформата и да тръгне за работа. Защото отдавна е разбрал, че позицията, на която е, не е привилегия или даденост. Тя трябва всеки ден да бъде защитавана. „Не са мои хора хората, които смятат, че позицията, на която са, им се полага и няма нужда да полагат усилия, и идват тук, за да прекарат едни осем часа, след което веднага си тръгват. Вярвам, че офицерската професия е гръбнакът на обществото. Затова съм превърнал в моя кауза още нещо – университетът трябва да вдъхва респект. Това не бива да е място, в което всеки да може да влезе. Затова подготвяме нова стратегия за прием. Затова продължаваме да държим на кандидатстудентските изпити. Вярвам, че да приемаш студенти само с диплома или оценка от държавните зрелостни изпити е обидно за преподавателите“, категоричен е бриг. ген. Маламов и не крие убедеността си, че когато си тръгне от НВУ, университетът ще е коренно различен.
След това отново се връща към темата за престижа на офицерската професия и казва, че остойностяването на тази професия е много важно за младите хора, които са бъдещите офицери на Българската армия.
Иван Маламов е възпитаник на Военното училище в Шумен, където е завършил специалност „Артилерийско въоръжение”. След това има и магистърската програма „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили” във факултет „Национална сигурност и отбрана”. Във Велико Търново дойде от Пловдив, където е бил командир на 110-и логистичен полк.
Той е първият мъж с пагони в рода си. Когато трябвало да избира къде да продължи след 12 клас, майка му го пратила в Шумен, защото там имал леля. „И какви години бяха тогава… 1991-1992-ра – интересни години на бързи промени. И тогава Военното училище ми се видя най-подходящото за мен. Почувствах го някак много достолепно. И вярвам, че така трябва да бъде. В мига, в който станах началник на Националния военен университет, разбрах каква изключително ключова роля има училището за Българската армия. Тук идват деца от всички краища на България, с различно възпитание и ценности, и ние ги превръщаме в достойни офицери“, казва бриг. ген. Маламов. И признава, че харесва китайската поговорка за живеенето в интересни времена, но тези интересни времена са се оказали за армията доста разрушителни. „Истината е, че ние сега се опитваме да върнем самочувствието и достойнството на българския офицер. Но много трудно се възстановява нещо, което сме имали и после сме изгубили с лека ръка. И понеже споменахме няколко пъти униформата, много съм щастлив сега, когато гледам момчетата и момичетата в строя с новите им униформи, които имаме, благодарение на неотстъпчивостта и упоритостта на полк. Пенчев. Униформата е самоопределяне, един от основните символи в армията. И нашите курсанти трябва да знаят това, за да бъдат достойни офицери. Аз така разбирам тази професия“, заявява бриг. ген. Маламов.
Споменът как е прекрачил прага на Националния военен университет го кара да се усмихне и да помълчи за няколко секунди. Влязъл през КПП Юг и през ръждясала врата, която трудно се отваряла. После минал покрай неокосени тревни площи, видял счупени мраморни стълби, всичко наоколо било сиво и мръсно и откровено бил разочарован от видяното. „Когато министърът ме извика на разговор, ми каза доста подробности за състоянието на Националния военен университет, но си признавам, че макар да бях подготвен, преживях шок. Не бях идвал тук до момента, в който не станах началник. Когато приемах длъжността, моето семейство беше с мен. Видях как синовете ми гледат изумено и критично наоколо и ми стана ясно, че и на тях не им харесва“, признава генералът. Сега, когато момчетата му идват в университета, вече го гледат с възхищение.
Бриг. ген. Маламов все още отклонява въпроса какво е успял да промени в НВУ. Казва, че има смели планове за училището и те ще се случат с помощта на екипа му. „Проф. Харалампиев ми каза, че който е смел, той е цял. Аз съм смел и работата не ме плаши. Убеден съм, че когато си тръгна оттук, университетът ще е коренно различен. Имам планове и те стават възможни с помощта на колегите, защото без екипа аз нищо не мога да направя“, категоричен е генералът.
„Ако сега отново ми предложат да стана началник на НВУ, без колебание бих казал „да“. Щастлив човек съм, защото съм тук и вярвам, че всеки генерал трябва да бъде началник на НВУ, за да види колко е важно възпитанието на нашите офицери. Макар че не всеки може да бъде офицер.
