Британецът Джеймс Хюз е хотелиер в Банско и един от малкото чужденци, влюбили се в курорта и избрали да живеят и развиват бизнес на хиляди километри от родината си. За него Банско е раят и го боли, че през последните години изчезнаха добрите туристи, а бизнесът и местните хотелиери са на прага на фалит. Като хотелиер, който е в бранша от 25 години, Джеймс смята, че единственият начин да се тръгне нагоре е да се вдигнат цените, хотелите да се обединят и да спрат да работят с туроператори. Смята, че фалитът на британската туроператорска компания „Томас Кук“ и дъщерната й фирма в България – „Астрал Холидейс“, е шанс за туризма и за българския хотелиер.
– Г-н Хюз, откога сте в Банско и колко време се занимавате с хотелиерство?
– Дойдох тук, беше месец май 2003 г., „Юлен” строеше курорта, и тогава си помислих, че на Банско му предстои голямо бъдеще. Тогава градът беше още почти село и беше добър момент да инвестираме тук, в един нов град с бъдеще. С хотелиерство се занимавам от почти 25 години. Започнах през 1995 г. и първият ми зимен сезон бе в Алпите. Имах малък хотел в Шамони, подобен на този в Банско. Всъщност винаги съм се занимавал с един и същи бизнес модел – хотел с 14-25 стаи за семейни ваканции.
– Сега, като се обърнете назад и всичко случило се през годините, откакто сте в България, доволен ли сте от избора си?
-Аз обичам Банско и Пирин, това е раят за мен. Но ако говорим за бизнес в Банско, е много тъжно. Сега в града всеки предлага услуга на най-ниска цена. А това убива бизнеса. В крайна сметка това е елементарната математика, т.е. ако леглото струва 10 лв. за ден, трябва да продаваш за 12-15 евро, за да имаш печалба. Но в Банско се продава на ненормално ниски цени. Това е качествен курорт, самият ски сезон и летният са прекрасни, самият град е хубав и качествен за туризъм, а между нас, хотелиерите, се говори само кой може да фалира пръв, кой може да дава най-ниска цена, кой може да стане най-беден. Извинявай, нашият град е прекрасна туристическа дестинация и ние можем да търсим двойни и тройни цени. Но самочувствието на местните хора е толкова ниско, че никой не казва: ей, ние сме банскалии, това е прекрасен курорт и минимум трябва да искаме по 50 евро на вечер за двузвезден хотел и 800-900 за петзвезден на вечер. Не знам причината, но никой в този град не оценява колко хубав е градът и курортът. Това ме боли, защото аз обичам Банско, обичам моя си дом.
– Защо, според Вас, се случва това, къде е проблемът?
– Според мен основният проблем в Банско са туроператорите, защото в историята на Банско бизнесът е само чрез тях. Туроператорите идват и казват: „Не, не, няма да плащаме 10 евро за нощувка, хотелът ти не е толкова хубав, ще ти плащам три евро”. И местните хора вярват, че това е реалната цена, а туроператорите всъщност лъжат. Хотелите в града са прекрасни и струват много повече от това, което туроператорите дават. В моя хотел имам редовни гости, които плащат 25 евро на човек, без да се замислят, и не питат за цена. В същия момент туроператорът идва при мен и ми казва, че може да ми даде максимум 6 евро на вечер. Извинявай, аз знам колко струва моят хотел! Аз съм цял живот в този бизнес и изготвям анализи за всички разходи. Аз знам, че всяко стъпване на моя под ми струва 10 стотинки и знам, че на всеки 15 години трябва да сменям моя дъбов под и този диван например. Затова лоялната цена за двузвезден хотел в Банско е минимум 33 евро на вечер на човек. Но когато всеки туроператор идва и казва: Твоят хотел е гола вода, хората започват да вярват. Така че ако вярваш на туроператорите, е трудно да имаш самочувствие и е трудно да оцелееш.
– Какво е бъдещето, според Вас, на Банско? Много Ваши колеги отчитат, че туристите от година на година са все по-неплатежоспособни?
– Действително е така, истина е. С всяка изминала година все по-бедни туристи идват в Банско. Официалните данни говорят за 25-35 процента ръст на туристите всяка година, но ако говориш с местните хора, е обратното – в последните 4-5 години се говори за 30% спад.
– Виждате ли бъдеще за Банско, ако не се промени мисленето на местните хотелиери?
– Аз знам какъв е изходът от този проблем. Всички ние, местните хора, трябва да работим заедно и да кажем стига толкова. Ако туроператорите търсят под 25 евро на вечер, ние трябва да кажем „не“, а ако искат да работят с 4-5-звезден хотел, те трябва да плащат цени като в чужбина. А не да ни натискат нас, местните хора, да даваме нашето злато на цената на дърва. Изходът е обединение, банскалии да работят заедно, големите хотели да работят с малките и да договорим заедно една нормална цена за нашия курорт. Трябва да вдигаме, а не да сваляме цените, защото сме под голям натиск. В Андора беше възможно, във Франция беше възможно, в Австрия също, защо да не бъде така и тук, в България. Най-мизерният хотел във Франция е по-скъп от най-скъпия хотел в България. Това не е честно.
– Как ще се отрази, според Вас, фалитът на една от най-големите туроператорски компании „Томас Кук” на сезона в Банско и туризма като цяло тук или това ще бъде един шанс за тях да тръгнат нагоре?
– Фалитът на „Томас Кук” е по-скоро бомба под тях и това ще накара хотелиерите да станат и да започнат да правят нещо. Много лесно е с туроператор. Той идва, дава ти пари, ти не правиш нищо. Това не е бизнес, трябва да работим, да търсим туристи, трябва да се борим за нашите туристи. Фалиралият „Томас Кук“ е най-старият туроператор в света, но не знам какъв брой хотелиери от Банско работят с него. Този фалит според мен е голям знак за бъдещето на туризма и ние, хотелиерите, трябва да променим нашия бизнес модел. Лично аз не работя с туроператори и още преди 20 години разбрах, че туризмът има друга посока – с индивидуални туристи или през интернет. А тези хотелиери-динозаври, които работят с туроператори, те трябва да променят своя бизнес модел. Защо трябва да плащаш на трето лице, като можеш да говориш директно с хотелиера, за да имаш най-ниска цена. Според мен те са само едни посредници и нямат бъдеще. Те са част от историята. Те са просто едни посредници и само натискат хотелиерите, за да имат най-ниска цена, за да има нещо и да го предлагат на туристите. Така хотелиерът достига до момента, когато няма печалба. А тази спирала – да търсиш най-ниска цена, означава, че фалираш. Ние, хотелиерите, трябва да започнем да предлагаме нещо качествено на туристите и да вдигаме своя бизнес стандарт. Тогава и ние имаме бъдеще, и туристите ще са доволни, а спиралата тръгва нагоре, каквато е и моята мечта.
– Непрекъснато се говори за натиска на туроператорите и въпреки всичко хотелиерите продължават да работят с тях, защо?
– Не искам да давам съвети на колегите си, но да работиш с туроператор означава, че не разбираш своя бизнес. Давам прост пример: ако имаш 1000 легла в твоя хотел – окей, даваш на туроператор 250 примерно и така имаш един базов приход, който ти покрива базовите разходи. А другите 750 легла предлагай по друг начин – чрез директен или интернет маркетинг. Когато не разбираш от хотелиерство, най-лесно е да дадеш на туроператор целия си хотел на най-ниска цена и твоята работа е свършена. Така много е лесно и ти си голям бизнесмен. Но стабилният бизнес е да даваш по малко на туроператори, по малко на всеки различен вид маркетинг, за да имаш баланс в своя бизнес. Да, така е трудно, но пък имаш стабилен бизнес. Не върви да даваш целия си хотел на един туроператор и печалбата за теб да бъде нула. Затова призовавам колегите си да не се поддават на натиск и сами да започнат да търсят туристите си.
Интервюто взе
ЯНА ЙОРДАНОВА
