Евелина Николова е родена на 18.01.1993 г. в Петрич. С борба започва да се занимава при треньора Венцислав Полизоев, вече покойник. После продължава с любимия спорт в Кюстендил, междувременно завършва НСА „Васил Левски” в столицата. Преди броени дни извоюва бронзовото отличие на Олимпийските игри в Токио, трета е на Световното първенство в Лас Вегас /2015 г./, на Европейското във Варшава /2021 г./ и на Европейските игри в Баку /2015/, вицешампионка е на Стария континент от Букурещ-2019, хегемон е на тепиха у нас. Има немалко успехи в сумото, което е втората й голяма любов. В хода на кариерата си е кавалер на приза „Спортист №1“ на НСА, Кюстендил, Созопол и Петрич. В момента се състезава за СКБ „Ангел Гочев“ в Созопол под ръководството на Мирослав Гочев. За голямата радост, която я споходи като дебютантка на ОИ, разговаряме с Евелина, преди да отпътува от Япония за родината.
– Ева, честито олимпийско отличие! От позицията на времето, след онази незабравима схватка за бронза, осъзна ли вече какво си постигнала?
– Благодаря за поздравленията, със сигурност все още не съм осъзнала реално колко голям успех е този медал. Но определено е безценен.
– Да започнем по-отдалече… По време на предолимпийската подготовка ти не желаеше да говориш за очаквания, амбиции и т.н. Все пак в онези дни на непрестанни тренировки мержелееше ли се някъде в мечтите ти олимпийският подиум?
Петричанката се нареди сред 10-те момичета, които ни донесоха голямата радост от олимпиадата
– Разбира се, все пак затова съм тренирала толкова години, за тази мечта съм се раздавала и заради този медал извървях точно този път.
– Предполагам си наясно каква радост донесе с успеха си в Токио на твоите съграждани от Петрич, които за последно се умиляваха от бронзовия медал на твоя съгражданин Кирил Терзиев преди 13 лета в Пекин…
– Силно се надявам да съм накарала хората от родния ми град да се гордеят с мен и този успех, той е за цяла България.
Призьорките в най-оспорваната женска категория до 55 кг в Токио
– Какво би казала на твоите недоброжелатели в този момент, вероятно има и такива?
– Няма как да си харесван от всички, но и на тях също искам да благодаря, те също ми действат мотивиращо.
– Успя ли поне за малко да усетиш ритъма и аромата на мегаполис като Токио?
– Самите олимпийски игри са нещо несравнимо и за един спортист няма по-красиво и емоционално място и събитие, а когато е подплатено с медал, просто е уникално. Колкото до опознаването на Токио, нямаше как да изляза, за да се разхождам и да трупам впечатления, първо, заради това, че съм на състезание, и второ, заради всичките строги мерки, които тук се спазват безусловно.
– Ти дебютира сравнително късно на олимпиада, на 28 г. Имаш ли желание и ще имаш ли сили за още едно такова преживяване след 3 г.?
– Желанието и силата човек винаги може да намери, стига да иска нещо достатъчно силно. Към този момент искам да отделя малко време на себе си и след това с нови сили ще видим докъде ще стигнем.
– На кого ти се иска да благодариш на първо място за бронзовия медал, който несъмнено е пикът в досегашната ти кариера?
– На първо място на треньорите ми – на националния селекционер Петър Касабов, че се застъпи за мен и ми даде шанс, и съм щастлива, че донякъде оправдах доверието, на клубния ми наставник Мирослав Гочев, той ме върна на тепиха в края на 2018 г., когато бях решила да се отказвам, и благодарение на него сега изживявам мечтата си. Също така ще се върна малко назад във времето, за да благодаря на всички треньори, до които съм се докоснала през годините. Благодаря и на най-близките ми от семейството и приятелите ми, които изживяват всеки един момент с мен и винаги намират правилните думи да ме подкрепят.
– Какво ти предстои в спортен и състезателен план в най-близко бъдеще?
– За момента не зная, сега ще си взема почивка, а и не обичам да коментирам предварително, ще видим какво ще стане, дай Боже, да продължа с успехите.
– Да се върнем пак в залата за борба в Токио. Какво би променила в подхода си срещу Ирина Курачкина от Беларус в полуфиналната схватка?
– Това вече е минало и да казвам сега какво бих променила, няма да върна времето, със сигурност допуснах грешки и не изпълних това, което ми беше казано, но така е трябвало да се случи.
– В предварителния ни разговор ти ми опонира, че срещу Валерия Коблова от Русия изобщо не ти е било толкова лесно, колкото на нас, зрителите, изглеждаше отстрани. И все пак в хода на коя от 4-те си схватки на олимпийския тепих ти беше най-лесно и най-трудно?
– На олимпийски игри няма лесно, тук сме 16-те най-добри в света, всяка е дошла за медал, във всяка схватка трябва да си на максимум, или в противен случай се случва това, което стана с мен на полуфинала срещу Курачкина. Относно борбата за бронза, рускинята е много опитна и обиграна, а от мен се искаше да слушам и изпълнявам тактиката, която ми даваше старши треньорът, която и ни донесе успех. Там беше всичко или нещо.
– Кога да те чакаме в Петрич? Тук знаят как да посрещат героите си…
– Надявам се скоро да успея да се прибера, не мога да кажа кога точно.
– Какво би пожелала на своите съграждани като човек, който е завършил достойно своята мисия в Страната на изгряващото слънце?
– Благодаря на всички за подкрепата, желая им да бъдат здрави и да вярват в доброто, също така да следват докрай мечтите си.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ
