Казва се Шеип Панев. Носи името на дядо си, а друг човек с такова име не е чувал да има. Коренът му е от Гоцеделчевско, родом е от село Абланица. И както казва народът, човек прави името и дава вечност на корена си. Д-р Шеип Панев е успял и с двете, защото е постигнал мечтата си да стане лекар и защото знае, че ще използва знанията и опита си в помощ на другите.
Към медицината се насочва след най-голямата болка, загубата на близък човек. Баща му напуска този свят, когато Шеип е седемгодишен. Отива си и дядо му. Тогава той се зарича да стане лекар и да помага, за да има по-малко хора, които губят близките си. Завършва гимназия в родната Абланица. Сериозно набляга на подготовката по химията и биологията, а усилията му се увенчават с успех, приет е медицина в МУ София. „Още от десети клас започнах да ходя на уроци по химия, по биология съм се готвел сам“, казва той пред medika.bg.
Попадайки в медицинското академично семейство
разбира, че знанията и нивото на образованието зависят от личната мотивация и самоподготовка. Първият му стаж като студент се оказва в отделението по детската ортопедия и травматология в „Пирогов”. Казва, че тогава дори не е подозирал, че това ще се окаже и първото му работно място вече като лекар. Днес е сигурен, че е направил правилният избор за специалност, въпреки че през студентските години го е привличала и офталмологията и неврохирургията.
Работата с деца е по-трудна,
отколкото с възрастните пациенти, казва доктор Панев. Обяснява, че освен с малкия пациент, лекарят трябва да може добре да общува еднакво добре и с родителите. „Знаете, че подходът към едно дете на една година, на седем години или на седемнадесет е много различен. Затова за всяка възраст трябва да намериш точния подход, към грижите за малките пациенти се добавят и разговорите с притеснените им родители“, споделя медикът.
Работният ден на д-р Панев
е дълъг и изморителен, но той не се оплаква. Радва се, че това е начин да се научи на всичко. След работа има сили само за сън. Почивните дни обаче са добре организирани и посветени на другата му страст, планинарството. Запалил се е по него от поход в планина Славянка. Това е бил ученик в десети клас. „Само бях чувал, че родината ни е неземно красива, но не го бях виждал с очите си. Когато обаче се изкачихме на Гоцев връх, който е на 2212 метра височина, оттам видях красотата, за която само бях чувал. Така се влюбих в планината и веднага попитах водача кога ще е следващия поход“, споделя докторът.
От тогава не пропуска месец,
в който да не отиде поне 2-3 пъти в планината. Оказва се, че д-р Панев е много полезен на групата от клуб „Млад турист“, защото в нея голяма част са ученици. Да помага на нуждаещите се е основната сила, която води този млад човек по житейските пътеки. Така през 2016 година се оказва част от екипа медици, които се включват в инициативата „Забавно лято, грижовна есен“. „За тази програма научих от фондацията, към която бях стипендиант. Имаха нужда от студенти, които да помагат на лекарите при прегледите и аз се включих“. Разказва, че го е потресла срещата с възрастните хора, голяма част от които въобще не са ходили на лекар. „Това бяха отчаяни от живота хора, забравени хора. Някои от тях нямаха нужда от медицинска помощ, но имаха нужда от човешка подкрепа, защото бяха изоставени и сами. Това много ме разстрои. Оттогава взех решение да се включа редовно в тези прегледи, защото виждах смисъла от профилактиката, която правим „, обяснява д-р Панев. Заради безплатното лечение на възрастни хора от Северозапада младият лекар е удостоен с призовете „Будител на годината 2019” и „Достоен българин”.
Казва, че е благодарен на майка си
и на сестра си за тяхната помощ да се изучи. От семейството е научил, че когато може, трябва да помага и да не подминава човек в нужда. Майка му е учителка по физика и астрономия. На празниците, ако не е на работа, се връща в Абланица, защото най-важното са споделените мигове с най-близките. От майка си е научил, че не трябва никога да се отчайва. Че е важно да вярва в доброто и че всеки положен труд един ден се възнаграждава.
Сутрин д-р Панев започва деня си
с ароматен билков чай, който сам е събрал от походите. Кафе не пие. Вечер, преди да заспи, чете. Харесва историческата проза. Казва, че срещата с всеки един пациент през деня е като ред, който се изписва в книгата на живота. Казва, че днес образът на будителите е различен. За да събудиш някого, трябва ти самият да гориш. Да бъдеш добър и да знаеш, че вършиш правилните неща в полза на другите.
