Българинът е най-големият мачо в Европейския съюз, като задминаваме по това дори традиционно известни с промъжкото си разбиране за живота страни като Италия и Испания.
У нас стереотипите за мъжки и женски начин на живот са най-сериозно залегнали в обществото, сравнение с гражданите на другите страни членки на ЕС. Това показват данните на изследването на Евробарометър „465 Gender equality” за 2017 г.
Според данните 62% от анкетираните нашенци (представители и на двата пола) приемат за естествено мъжът да плаче.
32% от българското общество пък напълно отричат това право на силния пол. С тези показатели страната ни се нарежда на последно място в целия ЕС, като до нас се нареждат държави като Румъния, Литва, Словакия и Хърватия. В същото време в горната част на таблицата се нарежда Швеция, 99% от чиито граждани приемат за съвсем естествено това един мъж да плаче. На следващите места в класацията са Хонландия, Финландия и Люксембург, а Италия (85%) и Испания (94%) се намират в горните места на класацията.
Друг от въпросите, който ни изстрелва на челна позиция по разделение на мъжки и женски задължения е именно за задълженията в семейството. 81% от нашенците са категорични, че основно задължение на слабия пол е да се грижи за домакинската работа, а още толкова смятат, че приоритет на мъжа е да печели пари за цялото семейство. Само 17% от анкетираните българи считат, че ролята на жената не е да стои зад печката и да гледа децата, а да се развива собствена кариера. Същият процент възприема и че задължение не само на мъжете е да се издържа финансово семейството. По тези показатели страната ни е на челно място в ЕС, следвана плътно от Унгария, Полша и останалите страни от бившия соцблок. На последно място в класацията се нарежда отново Швеция. Едва 10% от анкетираните шведи пращат жената в кухнята, а мъжа в офиса.
Единственият показател, по който не заемаме челна позиция, но отново сме сред водещите класацията страни, е възприятието за чувствителността на мъжете и жените. На въпроса „Считате ли, че жените са по-склонни да вземат емоционални решения от мъжете?“ 83% от анкетираните българи за отговорили категорично „Да“. Този процент ни нарежда на 4-то място в класацията, като на първо място е Унгария с 87% отговорили „Да“, следвана от Чехия и Словакия.
За едно поколение силният пол станал двойно по-чувствителен. Съвременните мъже плачат два пъти повече от своите татковци, показа пък изследване, публикувано в „Индипендънт”.
Изследването е проведено с участието на 2000 мъже. Резултатите показват, че на средна възраст мъжете са плакали средно 14 пъти пред свидетели. По-възрастните представители на силния пол, тоест техните родители, признават, че са си изпускали чувствата пред други хора средно 5 пъти в живота си. Психолозите смятат, че отслабва социалната стигма срещу мъжете, които показват емоционална уязвимост. Британските мъже не само че плачат по-често, но и по-открито. В същото време обаче те пускат сълзите си и за по-тривиални неща, а потискат чувствата си при сериозни събития като смърт на близък човек или раждане на дете. Проучването, поръчано от „Universal Channel” показва, че 8 от 10 мъже са плакали по време на емоционална телевизионна програма.
Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване. Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот или два пъти повече от мъжете. Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца. Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40% от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.
