Известният в Испания български актьор Филип Григоров-Булгари се срещна в петък със студенти, почитатели и приятели в една от залите на Регионалната библиотека в Благоевград. Той има в актива си участие в над 50 испански продукции, и въпреки че от 7 години опитва без успех да започне работа като актьор в България, е категоричен, че емигрирането му е било грешка. Измъкнахме го от фотосесията след разговора с публиката, часове преди да отпътува за Испания да снима пореден филм.
– Филип, защо в Испания си популярен като Булгари?
– Снимахме сериала „Щурите съседи“, който вече е със заглавие „Новите съседи“, и по сценарий отвличахме един от главните герои, Макси. Ролята се изпълняваше от Едуардо Гомес, той прилича на нашият Георги Парцалев – висок, слаб, със специфичен глас и голям авторитет. В една от почивките той ме попита за презимето ми. „Янакиев“, казвам аз, а той така и не успя да го произнесе и предложи: „Ще ти трябва артистичен псевдоним за Испания“. Сетих се за Стефан Данаилов , който даваше съвет на студентите си, че първо трябва да създадат име, за да работи след това то за тях. И послушах двама опитни актьори. Едуардо първо предложи името Филип Булгаро, но на испански се пише с „в” и звучи като вулгаро, затова не ми хареса. Второто му предложение бе Булгари и същата вечер до края на снимките всички започнаха така да ме наричат, оказа се много лесно за тях и веднага го запомняха. Реших да ползвам този псевдоним заради асоциацията с България, ставаше ми мило като го чуех и че испанците свързват родината ми с нещо хубаво, а не с негативните новини за българи, източили банкови карти, откраднали коли, с които пресата ни заливаше постоянно.
– Как се оказа в Испания? Имал си нелеко детство, но в момента съдбата сякаш те компенсира за всичко, което ти е било отнето…
– Полезното от това, че ме изоставиха в дом за сираци 9-10-годишен, е, че малкото дете, което бях тогава (чувствах се тъжен, предаден, изоставен), намери решение как сам да се справя в живота. Буквално 1 час, след като ме оставиха в дома, видях една баба в магазина да връща празни буркани и бутилки, а отсреща едно дете хапваше сладолед. И на мен ми се прияде, но нямах стотинки, толкова струваше тогава сладоледът. Обиколих квартала и събрах празни буркани и бутилки, измих ги, върнах ги и си купих не само сладолед, но и други лакомства. През годините натрупах увереност, която и до ден-днешен притежавам, че когато нещата не вървят или са трудни ще намеря начин да се справя. Просто се оглеждам, както някога да видя къде е изходът от ситуацията и знам, че всичко зависи от мен. Това много ми помогна и като пристигнах в Испания. Всеки емигрант знае какво е постоянно да ти се „обръща каруцата“, да те предават, иначе не би тръгнал на гурбет.
– А ти защо емигрира?
– Предадоха ме най-близките ми хора. Разведох се, бях млад и депресиран, че не ми се получиха тук нещата. Учех право и по финансови причини не успях да завърша. Дойде Виденовата зима, правех всичко, както трябва, но финалът все беше негативен за мен. Който е живял в тези години знае как хем правехме нещата правилно да ни се получи демокрацията, борехме се за нея, радвахме й се, но тя все не се получаваше. Сега вече сме наясно, че причината е в политиците, които ни излъгаха, но тогава бях млад, неопитен и отчаян, че тук нищо не ми се получава. А като се провали и семейството ми реших да направя радикална промяна и да емигрирам, както направиха стотици хиляди българи в този период. Сега определям това решение като грешка, но тогава реших да опитам на ново място и парадоксът е, че аз си бях същият човек, но в Испания всичко, което опитах, ми се получи. Може би разликата е в политиците и политиката, която те провеждат.
– Как някогашният кандидат-юрист стана актьор?
– Съвсем случайно. Оказа се, че доста приличам на тогавашния испански премиер Хосе Сапатеро и това ме направи популярен. Бях се остригал нула номер, ходех с шапка и очила, защото покрай скечовете, в които играех, много ме разпознаваха в метрото и в градския транспорт и не ми беше приятно. Като си млад известността те радва, но после започва да тежи. Та в този вид отидох да си взема един чек в агенцията. Ще вметна само, че от малък спортувам активно и тогава бях в отлична форма, а беше лятото и се виждаше, че съм много здрав. Отстрани съм изглеждал като типичен мафиот, без да го осъзнавам. В агенцията ме видя едно момиче от департамента на актьорите и ме викна на кастинг. Избраха ме за ролята и се снимах с Хуан Хосе Артеро, който изигра ролята на Хави в испанския сериал „Синьо лято“. Тогава реших да кандидатствам в актьорска школа в Испания, подготвих се за приемния изпит и успях да вляза в най-престижната театрална академия на Кристина Рота, където са учили актьорско майсторство Пенелопе Круз и Хавиер Бардем. Четири години учих в тази школа и паралелно играех в театър. След всеки спектакъл анализирахме най-вече нещата, които не са се получили, за да ги подобрим. Чувството, че е трудно и ми е нужна автокритика бе постоянно в мен и сега понякога го търся, за да се подготвя по-добре за определена роля.
– В самодеен или за професионален театър играеше?
– Всъщност е много престижен театър. Във филма на Педро Алмодовар „Болка и величие“ с Антонио Бандерас в главната роля има сцена от него, а самият Алмодовар е представял там пиеса тайно под псевдоним да не се знае, че е в главната роля. Та в този театър играх и аз.
– Как стана част от трупата?
– Занятията на школата ни бяха в същата зала и имахме възможност, когато направим нещо достатъчно добро, да се явим на кастинг за роля. Оказа се, че съм силен в драматичните роли. Най-силния си момент като актьор съм преживял именно в този театър, като свърших един монолог и започнах да различавам лицата в публиката след ръкоплясканията забелязах, че всички жени плачат, а мъжете криеха сълзите си. Това е много трудно да постигнеш, значи, че си докоснал сърцата! Не ми се е случвало след това.
– Каква беше сцената и монологът?
– Сцената бе как малко момченце вижда баща си да пребива майка му, но го разказва вече като възрастен мъж. Много трудно е да изиграеш уязвим човек, слаб и безпомощен, когато си физически много здрав и силен. Това беше сцената.
– Но все пак как от кандидат-юрист стигна до сцената? Имал ли си в България афининет към актьорството?
– В младежките ми години излизах с една актриса, тогава тя беше в класа на Стефан Данаилов, сега е много добра, играе в „Сълза и смях“. Бяхме приятели, но покрай нея се интересувах и от театъра и актьорството. Иначе от дете ходя на театър, обичам изкуството наживо и съм гледал на сцена всичките ни най- добри актьори ще от 10-15-годишен.
– Спомена, че отчиташ като грешка, че си емигрирал. Къде си сега?
– От 7 години се опитвам да се върна, като последните 4 г. съм между Испания и България. Подготвям си нещата да се прибера окончателно.
– Испания толкова много ти дава, защо искаш да се върнеш в България?
– Опитвам се и тук да заработя като актьор, но нямам нито един снимачен ден, нито едно предложение въпреки постоянните ми опити. Вчера например, само вчера, имам 4 предложения за кастинг в Испания, единият мина и снощи от агенцията ми съобщиха, че ще снимам с Марио Касас, той е актуална млада звезда в Испания, открит и промотиран от самия Антонио Бандерас, и с Едуардо Фернандес – възрастен и много добър актьор, с когото мечтаех някога да имам шанс да играя. Много съм щастлив от тази новина! Строя къща в Испания, тя и работата ме задържат там, но силно се надявам до 3-4 години да се върна окончателно в България.
– Предпочиташ да си безработен в България, отколкото известен актьор в Испания ли?
– Ще си намеря някаква работа. Надявам се да ми се отворят възможности като актьор, но съм готов и като таксиметров шофьор да работя. Отчитам го като грешка, че съм заминал, аз съм българин. Удоволствието за актьора в театъра е да разкажеш историята, да покажеш персонажа, да изиграеш ролята, известността не ме блазни.
– Няма ли да ти липсва актьорството, ако го изоставиш?
– Ще ме боли със сигурност. Но тук са синът ми, приятелите ми, земята ми. Вече не съм на 30 г. и искам да съм си у дома. То е малко странно, тук се чувствам щастлив и там се чувствам щастлив, но вътрешното ми усещане ме дърпа към родината, макар че чисто физически тук нямам дом, но до 3-4 г. и това ще стане. Сега имам характер и възможност да го постигна.
– Какво ще пожелаеш на читателите на вестник „Струма“?
– Всеки българин да си седи в България. Ако някой смята да емигрира, съветът ми, особено към младите хора, е да не го правят. Въпреки всичко, което ни дава чужбина, губим дълбоките си корени. Да си обичаме и да си ценим България и да не допускат моята грешка да емигрират. Вярвам, че тук всеки може да постигне каквото пожелае, включително като актьор и спортист. Оня ден Карлос го доказа, преди него и волейболистите ни го направиха. Ако човек си седи на мястото и всеки ден си върши работата и подготовката, рано или късно резулатът ще дойде.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
