България вече е член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз като съществена част от усилията на страната да влезе в еврозоната. Заедно със страната ни в двете структури бе приета и Хърватия.
ЕЦБ определи базов курс за конвертирането на българския лев в евро от 1,95583 лв. за евро.
Този ход подчертава продължаващата привлекателност на валутата въпреки дълговата криза, която последва глобалния финансов срив през 2008 г. и многократните прогнози за смъртта на блока. Преминаването към еврото, което остава на второ място като глобална резервна валута единствено след долара, се разглежда в Източна Европа като средство за стимулиране на инвестиции и в някои случаи – на окончателно затръшване на комунистическото минало на региона.
Последната страна, която осъществи промяната, беше Литва преди пет години. Останалите четири съществуващи членове от Източна Европа са Естония, Латвия, Словакия и Словения.
България ще предприеме последващи ангажименти, за да се стигне до реално въвеждане на еврото, в областта на: засилване на рамката на надзора в банковия сектор, подобряване на макропруденциалната рамка, засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества), подобряване на рамката за несъстоятелността, засилване на рамката за борба с изпирането на пари и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия. По тези последващи ангажименти предстои да бъдат проведени преговори с европейските партньори, включително с членовете на еврогрупата и представителите на Дания.
По време на престоя ни в „чакалнята“ е необходимо да се следи и за стриктното изпълнение на критериите от Маастрихт, описани в член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
На 10 юни Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува доклада си за постигнатия напредък в седемте държави членки извън еврозоната, които са правно задължени да въведат еврото: България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция. В заключителната му част се обобщава, че България не е готова за приемане на еврото и вече не изпълнява част от формалните критерии. Страната покрива критерия за публичните финанси, както и този за дългосрочните лихвени проценти, но заради растящата инфлация не покрива критерия за ценова стабилност.
След като страните се присъединят към ERM-2, те остават в механизма за около две години, преди да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврозоната, процес, който отнема приблизително още една година, което прави 2023 г. най-ранната година за членство в еврозоната.
