Съпричастни ли са българите? Наистина ли е в сила прословутата ни жертвоготовност? Точно тези въпроси задава Екатерина Трифонова в статус на фона на трагедията в Гърция, който разтърси мрежата.
Ето какво пише тя, цитирана от блиц:
Цял ден чета за пожара, причинил най-голямата трагедия и смърт, в историята на Гърция… Знаете ли, кое ме кара да плача?!?…
Съпричастността…човещината и невероятните усилия на обикновените хора, да помогнат…да уталожат болката на пострадалите…
Във всички населени места се събират медицински консумативи, храна, бебешки принадлежности от първа необходимост…
Държавата отпусна двадесет милиона, а от публикации в пресата научих, че фирми, частни дарители и обикновени граждани са събрали в рамките на 24 часа още двадесет милиона евро… Днес отидохме в един от пунктовете в града и огромна камара от пликове с лекарства и храна беше струпана, в очакване на третия или четвъртия курс за деня…
Собственици на хотели и гимнастически салони, в близост до пожара са ги опразнили и там са настанени хората, загубили цялото си съществуване…
Лекари, прекъсват годишните си отпуски и се завръщат на помощ… Заведения за храна, кафенета, частни, ветеринарни лечебници, отвориха врати и работят последните два дни безплатно, в името на пострадалите…
Супер-маркети, раздават провизии безвъзмездно…
Доброволци-пожарникари от цялата страна се стичат да помогнат на ближния…
Как ще ги стигнем?!?…
Замисляте ли се, защо са силни?!?
Защо протестират?!? Защо успяват да наложат волята си?!?…
Защото са общество, …защото пожарникарите влизаха с риск за живота си, не само заради човешкия живот…влизаха, заради затворените домашни любимци и ги изнасяха обгорели, но живи…с очи пълни с благодарност…така, както само животните могат…
Защото за тях, всеки живот е ценен и нужен…защото днес са те…утре сме ние… Видях снимка на пожарникар, даващ вода на костенурка…
Костенурка, разбираш ли човеко?!?- костенурка… Виждам истинската мъка изписана на стотици лица…непознати, далечни, различни…но обединени от единственото важно за тях…
Те всички са ГЪРЦИ… Кога ще ги стигнем ли?!?…честно казано, вероятно никога…
