Храмът „Пресвета Богородица” в с. Дяково построен по проект, платен от Яне Сандански, се руши
Клисарката Соня Кралева търси начин да направи ремонт на черквата
Бившият миньор Костадин Златков
Костадин Златков отглежда чудновати кокошки в двора си
Бившето училище сега е превърнато в почивен дом
Черквата в дупнишкото село Дяково се руши. Клисарката, 45-годишната Соня Кралева, българомохамеданка, приела Христовата вяра преди 25 години, търси средства за спасяването на храма „Пресвета Богородица“ от разруха.
Соня Кралева има интересна житейска съдба. Родена е в семейство на българомохамедани в село Филипово, Гоцеделчевско. През 1992 г. се врича в Христа в централния катедрален храм „Св. Георги“ в Дупница, за да се омъжи за любимия си Петър от село Дяково.
„Родена съм в българомохамеданско семейство, в което се изповядваше ислямът. Предците ми са били християни и са потурчени насила. От малка ме влечеше към християнството, но не смеех да се опълча на родителите си и на българомохамеданите, които са по-голяма част от населението в селото, в което живеят и българи.
Ние сме четири деца. Майка ни почина рано и аз се озовах в сиропиталище в Якоруда, тъй като на баща ми му беше трудно да се грижи за четири деца. Докато бях там, с другите деца се молехме на Исус Христос да ни помага. Имам брат, който живее в Турция.
През 1992 г. трябваше да се венчаем със съпруга ми Петър в християнски храм и аз с радост приех Христовата вяра, защото бях подготвена за този миг от дете. Това бе второто ми раждане”, разказа Соня Кралева, с която се срещаме в храма в Дяково, и допълва:
„Сега с радост работя като клисар в черквата и се грижа за съпруга си, който е инвалид след прекаран инсулт. Трудно се справяме с бюджета, който се формира от неговата пенсия и заплатата ми като негов асистент, която е 538 лв. на месец. Парите не стигат, но искам да се намерят добри хора и да помогнат да се възстанови черквата. Това ще ми донесе духовно удовлетворение”, разказа Соня Кралева.
„Храмът в Дяково е построен през 1929 г. по проект, подарен на местните хора от Яне Сандански. В близост до него преди много години е имало училище за дякони, в което са се обучавали млади свещеници от цяла България. Оттам идва и името на селото. Подал съм документи в Енергото да се отвори партида на черквата. И аз търся пари от спонсори за ремонт на храма. Вътре мазилката се руши и ако не се ремонтира, след някоя година цялата ще рухне”, заяви отец Г. Паликарски, наместник на Дупнишка духовна околия.
Жена, която е живяла в съседство с черквата, е дарила имота за построяването й.
79-годишният Костадин Златков, който живее близо до храма в селото, заяви, че непрекъснато се правят някакви ремонти в черквата, но селото опустява.
„Миналата година ремонтираха покрива. Хората вече не се толкова вярващи. Едно време като младеж, когато срещнех свещеника, му се покланях и целувах ръката му. Сега няма такова нещо. Никой никого не уважава.
Роден съм през 1938 г. В училището имаше по два класа деца. Моят набор бяхме около 70 човека. В класа ни имаше и някои повтарачи, а сега всички ученици минават в по-горен клас, въпреки че не знаят най-елементарното нещо – като срещнат човек на улицата, да го поздравят с „добър ден“ или „добро утро“. Всички тичат само да изкарват пари и не обръщат внимание на възпитанието на децата си.
Преди 10-ина години училището беше продадено на една жена от София, която работи в голяма фирма. Знам, че се нарича „Сердика“. В бившето училище идват хора от фирмата на почивка.
В селото сега живеят около 200 души. Няма лекар и когато се разболеем, ходим в Дупница. Автобуси има, но като платя по 1,40 лв. в едната посока и още толкова в другата, а и нещо да хапнеш, докато чакаш пред кабинета, ти отиват около 7-8 лв. А и лекарствата като купиш… Аз съм работил като миньор и получавам висока пенсия – 830,00 лв., не се оплаквам, но има хора, работили по 30-40 години и вземат по 200 лв. пенсия. Добре че живеем на село и който може, засажда зеленчуци, отглежда кокошки, та преживяваме”, заяви Костадин Златков.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
