БЪЛГАРСКИЯТ КАПИТАН НЕМО! Д-р Георги Икономов – кюстендилецът, който влезе в Книгата на Гинес с Нептуновата си поща

Д-р Георги Икономов е роден през 1923 г. в Кюстендил. Завършва медицина в София. Инициатор е на Първия международен симпозиум за близнаците, проведен в Рим през 1969 г. Там получава най-голямата награда на Института по генетика и гемелология „Грегор Мендел“. Той е световнопризнат специалист в областта на лечение на белодробни и респираторни заболявания в условията на специфичния микроклимат на солните мини дълбоко под земята (спелеотерапия). За разработките му в тази област през 1969 г. Ягелонският университет в Полша го удостоява с медала „Анджей Снядецки“.

Лекар, пещерняк, състезател по мотоциклетизъм, пощальон на Нептуновата поща, пътешественик, изследовател на мистерията „Близнаци“, почетен гражданин на София, Георги Икономов е личност, с която всяка столица може да се гордее. Образование – висше, медицина. Специалности – акушер-гинеколог, рентгенолог, спелеотерапевт, корабен лекар. Баща на дъщеря и син.

Георги Икономов умира на 27 юли 2015 г. в София.

Рим, 1969 г. Първи международен симпозиум по изучаване на близнаците. Предложението се приема с овации – двойка близнаци, родени в дните на симпозиума, да бъдат кръстени Ромул и Рем – имената на близнаците, основатели на Древния Рим. Малко след решението се получава специална покана – инициаторът на симпозиума и на предложението заедно с проф. Луиджи Джеда да се явят на аудиенция при папа Павел Шести.
След процедурата по протокола Светият отец отваря дума за решението на симпозиума. Одобрява го, но прави остра бележка. Децата близнаци са кърмени според легендата от вълчица и освен това имената им са езически. Светият престол не може да приеме това. Предлага ИКО и НОМО. Така първите близнаци, родени на 15 юни, получават имената си от фамилията на българина д-р Икономов, чието име влиза и в гемелологията – науката за близнаците, пише duma.bg.
Името на деветгодишния Гошко, синчето на бай Киро Икономов, започва да се спряга, щом момчето „залюбва морето“. „Замечтах за морето,
КОГАТО ЧЕТЯХ КНИГИТЕ НА ЖУЛ ВЕРН.
Прииска ми се да бъда като капитан Немо, да управлявам подводници и кораби, да изучавам тайните на морето“.
Гошко и брат му – близнакът Митко, често фантазират от градския мост над река Банщица, че плуват по нея, навлизат в Струма и оттам – в Егейско море на път за далечни страни. Мечтите раждат интригуващо начинание. На 20 април 1932 г. двамата пускат в Струма две празни бутилки със затворени в тях писма – поздрави до хората, които ги намерят. Така за бутилковата поща на Нептун двамата откриват начална станция в техния роден град Кюстендил.
Нептуновата поща предизвиква у Георги желанието да учи чужди езици и да си пише с хората от крайбрежията на морето. „Казваха ми, че чрез латинския по-лесно ще науча италиански, френски, испански, дори и английски. В гимназията имах в речника си вече близо 2000 думи“.

Отново името на Георги тръгва по града след тържеството при завършването на гимназията. Словото към учителите си той произнася на латински. Превежда учителката му по латински. Древният език се оказва солиден мост при следването му за лекар. През 1947 г. при промоцията, без да чете, произнася Хипократовата клетва на латински. През 1969-а, вече известен лекар гемелолог, четирите си доклада на симпозиума в Рим д-р Икономов изнася на
ПЕРФЕКТЕН ЛАТИНСКИ – ТОВА ПРЕДИЗВИКВА ФУРОР
в залата!
Година по-късно той е поканен и присъства в Лондон на необикновено тържество – представяне на шестица близнаци. Събитието, което се случва веднъж на милиард раждания, събира в специално подготвена зала стотици лондончани и гости. Доктор Георги Икономов е един от поканените учени гемелолози. „Изненадах се от множеството институции, които отбелязваха изключително рядкото събитие. Имаше много поздравления и още по-много подаръци за шестте близнаци. Оглеждах с любопитство елита на Лондон. Когато споменаха мен за поднасяне на поздравления, с гордост приех факта, че в залата прозвуча и едно българско име…“

Преглеждам дневника на моя събеседник. Гледам с възхищение 30-те тетрадки с факти, преживелици, снимки. Чудя се как животът на този човек е преминал по толкова много друмища, събиращи се в широка магистрала… Най-широкият друм е медицината. Първите жалони са от областта на гемелологията. Желанието му за научна работа впечатлява директора на Биологическия институт на БАН проф. Методи Попов. Той му съдейства за антропологичните
ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ БЛИЗНАЦИ
– ученици, студенти, войници. В клиниката „Майчин дом“ гл. лекар проф. Иван Иванов му разрешава достъп до всички новородени близнаци.
Утвърден авторитет, д-р Икономов организира конференции за изучаването на близнаците, срещи между тях, прави картотека на близнаците българи (към средата на 2006 г. те са около 4000), проучва многоплодната бременност и жизнените прояви в развитието на близнаците.
Неспокойният дух на лекаря Икономов поема и по друма на климатотерапията. По време на студентството със свой колега, астматично болен, посещава десетки наши пещери (той е запален пещерняк още от гимназията).
„При престоя ни в пещерите забелязах, че астматичните пристъпи у моя приятел намаляват. Започнах да търся отговор на явлението. Намерих го в публикациите на д-р Шпанагел. След Втората световна война той изследва някои пещери и открива, че въздухът в тях е с трайни показатели за състав, температура, влажност. И организира в пещерата Клутертов във Вестфалия, Германия, първия в Европа
ПОДЗЕМЕН САНАТОРИУМ ЗА АСТМАТИЧНО БОЛНИ.
Реших да приложа опита му в пещерата Орлова чука, издълбана във варовиците на брега на река Черни Лом“.
С помощта на членовете на пещерното дружество в Русе и спомоществователи лекарят пещерняк електрифицира Орлова чука. През 1956 г. изработва и проект за изграждане на санаториум. Но по това време пещерното лечение (спелеотерапията) е непознато у нас. МНЗСГ не разрешава откриването на подобен санаториум.
Докторът новатор не пада духом. Запознава със своите изследвания и с проекта „Орлова чука“ спелеотерапевти от Германия и Унгария. Приемат постановките му радушно. Радушно и „от раз“ през 1968 г. бележити спелеотерапевти осъществяват предложението на д-р Икономов и в Хамбасецката пещера, Словакия, разкриват първия в Европа санаториум за астматично болни деца. За това му дело д-р Икономов е награден от Ягелонския университет в Краков. Едва тогава нашите здравни власти го признават за спелеотерапевт и му разрешават да организира в една от залите на Магурата (Рабишката пещера) подземен санаториум. И този път първото признание за успеха му идва отвън – втори медал от Ягелонския университет. Но…

Но за жалост трябва да припомним
ВИЦА ЗА ОБИТАТЕЛИТЕ НА АДА.
Великият Тартор до всеки казан с вряща вода поставил дявол с тризъбец в ръка. При подаване на нечия глава над врящата вода дяволът с тризъбеца принуждавал грешника да се потопи отново в казана. Само край казана на българите нямало пазач. Било излишно! Там който подавал глава, мигновено бивал издърпван от другите българи към дъното на казана. Това е вицът. А истината?
Тя идва след години. Завистници навиват властниците и пещерният санаториум е закрит. Доказва се още веднъж латинският афоризъм, че човек за човека е вълк.
Успоредно с това по още един друм крачи във времето енергичният лекар – спортната медицина. Той започва като спортен лекар в началото на докторуването в казармата. През 1950 г. разкрива и ръководи в Дома на офицера в Пловдив първия у нас кабинет за медицински надзор над физкултурата. По-късно разкрива в МНЗСГ отдел за медицински надзор върху спортистите. Става инициатор за провеждане на курсове за обучение на спортни лекари.
„За радост на приятелите ми аз бях първият български лекар, член на Световната асоциация на спортните лекари. Изненадах се, че в асоциацията се оказах единственият
ЛЕКАР СЪС ЗВАНИЕ „МАЙСТОР НА СПОРТА“.
Работохоликът Икономов е неуморен. В Русе, Тетевен, МК „Кремиковци“ организира радиолектории за професионална просвета на спортните лекари. Провежда водни походи по Дунав и Янтра. Затвърдява в практиката коло-, мото- и автотуризъм. Организира авиопоход София-Москва – единственият досега у нас. Организира изкачването на Черни връх от 1300 медицински работници (в чест на 1300-годишнината на България), авторали за изкачване на връх Околчица, празници на пролетта, балове и ред още прояви за опознаване и сближаване на хората.
В магистралата на живота на д-р Икономов намира място и една огромна по размери деятелност – пощата на Нептун. Писмата, които той изпраща с бутилки в морето, са послания за мир, за запазване чистотата на водите на Световния океан, за културен обмен между народите. Описва и красотите на България. В Книгата на Гинес под номер 212097 деятелността на българина Икономов е вписана с рекордните близо 50 000 бутилки с послания. За разлика от някои безсмислени рекорди, 50-те хиляди послания носят безмерната любов на един българин към човека и природата, към родината.
„Писмата отговори, които получава, бяха отразеният лъч, носещ желанието на хората да другаруват помежду си, да се търсят само за добро. Затрогващо е например писмото отговор на Бенчика Монуер: „Аз съм тунизиец и живея на о. Керкенах. Ако идвате в Тунис като турист, аз съм на Вашите услуги за всичко. Прегръщам Ви с пожеланието да живеете щастливо“.

Или писмото на Мохамед Хабиб: „Искам да си кореспондираме постоянно и да ми станете приятел“.

Уверявам се, че по света

ИМА И ВИНАГИ ЩЕ ИМА ХУБАВИ ХОРА,
независимо от нация и религия.
Малко след преминалата първа младост детската мечта на Гошко става реалност. „Облякох бялата престилка на корабен лекар и се „сгодих за морето“. Годежното пътешествие направих с риболовния траулер „Физалия“. С траулерите не се разделих 12 години“.

Корабният лекар и морски капитан д-р Георги Икономов прекосява Екватора 11 пъти, стига до архипелага Шпицберген и Северния ледовит океан на 84 градуса с.ш., запознава се с о. Южна Джорджия и водите около него на 54 градуса ю.ш. Пътува по 3-4 до 11 месеца без връщане в родината. В дневника си има отбелязани затрогващи срещи с плаващи китове и кашалоти, с игриви делфини и летящи риби, с причудливи морски живини.
„Най-тревожно преживявахме морските бури – дъжд, вятър и вълни, които се стоварваха върху кораба като огромни водни планини. При спокойно море се любуваш на тишината, на безбрежната морска шир, на галещите слънчеви лъчи. Нощем трудно можеш да откъснеш очи от звездно-елмазеното небе, от игривата златиста лунна пътека. Това са минути, в които се пренасяш у дома, в раззеленилите се градини. Минути, в които кръжиш по планинските пътеки и горски усои, заквасваш спомените с любовта на съпругата, с нежната обич на децата“.
Затварям дневника. Какво ли моторче е движило този енциклопедичен мъж в неговия живот! „Моторче ли? При всеки човек това е сърцето и
ХЪСЪТ ДА ПРАВИ ВСИЧКО С ЛЮБОВ И ДО СЪВЪРШЕНСТВО“.
Това отнася ли се до лекарската професия? „Тя е преди всичко призвание и донякъде талант. И в никой случай не е занаят за забогатяване. В Хипократовата клетва има заклинание: „Заклевам се… когато влизам в някоя къща, това да бъде само за да лекувам някой болен“…

НАГРАДИ ЗА ОТЛИЧНИКА

* Джобен часовник и 15 книги за отлична диплома за средно образование
* Златен орден на труда, Югославия
* Два медала от Ягелонския университет, Краков, Полша (медал „Анджей Снядецки“ и медал „Николай Коперник“ – най-високото отличие за научни постижения в медицината)
* Почетен гражданин на град Синтра, Португалия
* Почетен гражданин на Кюстендил и София

ОПЕРИРАХ С ПОМОЩТА НА ГОТВАЧА И КАПИТАНА
* За резерв напълнихме камбуза (хранителния склад) с пилешко, агнешко, телешко, свинско, китово, делфиново месо – всичко първо качество.
* Днес на обяд капитанът даде отривиста заповед: „Пълен напред!“. Прибираме се. В трюма на траулера лежат над 22 тона риба. Сбогом, Баренцово море. До нови срещи, белочели айсберги!
* По спешност трябваше да оперирам Стефко – заклещена херния с непроходимост на червата. Не търпеше отлагане. Асистираха ми готвачът и капитанът на траулера.

VIVERE AMORE EST! ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА ОБИЧАШ!

Това е девизът на д-р Икономов. Имаше навика от студентските си години да поздравява така. По тържествени поводи винаги включваше поздрав на латински с превод на български – някой да не се почувства неудобно, ако не знае и не разбира латински. От велики личности, например папата през 1968 година, до приятели и хора без слава, всички биваха поздравявани чрез мъдростта на латинските поговорки и слова.

На Петте кюшета в центъра на София, където живя д-р Икономов повече от 50 години, го познават всички, от малки до големи и съвсем големи. Обичаше да се шегува с продавачи, живущи и чакащи на спирките на транспорта и да ги развеселява. Не забравяше и да им разкаже някоя от пословичните му невероятни истории за далечни страни, небивали случки и още по-невероятни преживявания.

„Когато бях при белите мечки на Северния полюс, една мецана влезе в моето иглу и аз си търках носа в нейния до сутринта. Мецаната се оказа една дебела ескимоска. Нали знаете как се целуват ескимосите? С носа…”

Хората забравяха за ежедневието, за скуката, за беднотата, за простащината, за нещастията, за политическата безсмислица… за всичко. Слушаха с обич, уважение, възхищение и желание да скочат в другата реалност, където всичко е възможно и която е възможна само ако в сърцето си останем млади въпреки всичко.

„Луд лудувам и съвсем не мирувам!“, повтаряше до последния си ден д-р Икономов, станал легенда и събитие не само в България, но и по света!

На 27 август 2015 година д-р Георги Икономов, известният българин, авторът на Българската Нептунова поща, отплува за големия океан. По желание на д-р Икономов прахът му ще бъде разпръснат по 7 морета и 7 океана.

Декември 2015 г. От Париж три бутилки от пощата на Нептун отплаваха от моста на изкуството. Съобщението е на няколко езика. В бутилките беше и пепелта на д-р Икономов.

Февруари 2019 г. Край брега на този малък остров на пирати в Карибско море вече почива прахът на д-р Икономов – почитател на пирати и морски плавания.

Бях на 9-г., когато с брат ми пуснахме първата бутилка в езерото Венеция, арестуваха ме и два дена писах обяснения в полицията

„Често с брат ми Митко (ние сме близнаци) мислехме как да станем герои като тези от романа на Жул Верн – „Децата на капитан Грант”. Случаят дойде съвсем неочаквано. През 1932 г., на 9-годишна възраст, заедно с брат ми пуснахме първата бутилка с послание в река Струма. Тогава нашият съсед бате Ване ни беше завел да ни повози с лодка в езерото Венеция.

Седнахме на брега за почивка. Бате Ване изпи бутилката с вино, която носеше, и заспа. Тогава с брат ми решихме да пуснем послание в бутилката и да я хвърлим в езерото. Наоколо обаче нямаше никаква хартия, нито молив. Изведнъж видях кутията с цигари „Томасян”. Откъснах капака и с недогорелите върбови клонки успях да изпиша първите букви от нашите имена „ГО и МИ”. Подпъхнахме го в бутилката, но не знаехме откъде да намерим запушалка. Царевицата, която растеше наблизо, реши този проблем.

Бате Ване се събуди и се ядоса, че сме му скъсали цигарената кутия. Като разбра каква е работата, се засмя и каза: „Онази бутилка са намерили в корема на акула, а вашата кой знае какъв шаран ще я глътне”.
Да, ама не беше шаран. След три дена дете намира бутилката в Гърция. В посланието вътре бяхме оставили адреса ни и родителите на детето ми пратиха покана да отида в Гърция. Тук от България не ме пускаха да вървя, не можело. От полицията викат: „Мани го, това е детска работа”. Даже ме арестуваха и два дена трябваше да пиша обяснения. Полицията ме пита защо го пиша това в бутилката, защо го пускам. Както и да е, успях да замина за Гърция. Като отидох там, разбрах, че в Кресненското дефиле искали да хванат бутилката и да я счупят, но един рибар казал: „Не, оставете я. Тя трябва да върви”.

Скоро от Хамбург съобщиха, че еди-кой си българин е пуснал бутилка, която е намерена в Гърция. Поинтересуваха се кой съм, какъв съм.

Голям шум се вдигна тогава. Спомням си, като ме писаха така по вестниците, а баща ми извади една ракия – от тия с топчетата отгоре, дето се натискат навътре, и вика на съседа: „Идвай да пием за Гошката. Голяма работа е той, по радиото приказват за него”.

Баща ми беше железар, а майка ми шивачка, домакиня.