32-годишният бългрски лекар Станимир Сираков спечели наградата „Иновации в медицината“ заради уникалните за страната ни мозъчни операции.
„Дишай. Събери ума си. Припомни си техниката и влез в операционната. Емоционално ти се срутваш вътре, но има някакви механизми, които изкарват разума на предна позиция и той взима правилните решения, поне досега”, разказва пред Сутрешния блок на Би Ти Ви доктор Сираков..
Последното правилно решение на д-р Сираков спасява живота на 10-годишно момиченце, страдащоот хидроцефалия. Лекарят прави мозъчна операция на детето през артерия на крака му.
„При нас детето дойде в много тежко състояние, трудно движеше който и да е от всички крайници, почти не говореше, с тежки екзофталми – това са изскачания на очите заради вътречерепното налягане – разказва доктор Сираков. – В момента тя няма главоболие, движи и четирите крайника, говори, което за нас е прекрасно. Тя ще се възстановява, надявам се още”.
Случаят не е медицинско чудо, но дори в Европа, подобна операция рядко е успешна.
„Всяка седмица правим нещо уникално за България – коментира младият лекар. – Например през август оперирахме един млад мъж с много сложна мозъчна аневризма, който нямаше алтернатива за класическа неврохирургия. Осъществихме една методика, с която се оказа, че сме вторите в света”.
Доктор Сираков веднага се сеща и за една от най-тежките си операции.
„Преди 3 години оперирах дядо си, който беше с мозъчна аневризма – припомня си хирургът. – Тогава помня един разговор с баща ми. Казах му – моля те, имаме връзки, да помолим някой от професорите да дойде той да го оперира, да не съм аз. Той каза: Не, ти ще го оперираш сам. Тогава помня, че седмица преди и седмица след това не бях спал“.
За най-големите си страхове по време на операции доктор Сираков признава, че това е страхът от усложнение и страхът дали, когато ти се случи, защото това е неизбежно в медицинската практик. „Страхът ми е имало ли е още нещо, което е трябвало да направим, да промени изхода, който сме имали“, казва доктор Сираков.
„За избора ми да стана лекар се повлиях от баща ми. Той е лекар, всекидневието с разказите от болницата, това те запалва, а по принцип до 6-ти курс, до завършването ми мислих, че ще стана неврохирург”, казва още доктор Сираков.
Той е специализирал при светила в неврорентгенологията от Сърбия, Франция и Швейцария, след което се връща в България.
„Никога не съм смятал и така съм го планувал в ума си, че ще работя навън и ще се доказвам навън. Смятам и сега го чувствам, че е много по-приятно, когато си успял в една неотъпкана пътека, каквато е българската действителност, да успееш да наложиш една методика и да се докажеш тук… Много е лесно да отидеш в едно перфектно работещо отделение навън и да станеш частица, структура от него и да работиш”, разсъждава младият лекар.
„Нашата администрация и Здравната каса, министерството да помислят и за оценяване на нашия труд, защото в момента ние не получаваме нищо – не крие разочарованието си доктор Сираков. – Минава по една клинична пътека, която не е променяна може би от години. На практика трудът на лекаря не е осчетоводен. Може би след време аз смятам, че държавата трябва да плаща това нещо, а по никакъв начин да не идва от пациентите“.
Доктор Сираков има предложения от Франция, Швейцария и Германия, а най-примамливите оферти са от Съединените щати.
„От там ми предложиха начална стажантска заплата, в която 6 месеца трябва да се докажеш, от порядъка на 200 000 долара годишно. Ако минеш този стажантски период, ставаше в пъти по-голяма“, признава доктор Сираков.
„Не съм суеверен, не съм и много набожен. Смятам, че има нещо по-висше над нас, като сила. Има едно верую на баща ми – винаги помагай, не знаеш кога ще ти се върне”, добавя Станимир Сираков.
