Васил Ангелов е човекът история на туризма в Югозапада. Доайен сред туроператорите не само в региона, но и в страната, той е пряк участник в знакови събития, свързани с полагане на основите на балнео, винения и ски туризъм в Пиринско. Съдбата го дарила с шанса от студентската скамейка да приложи на практика най-модерните за времето си идеи и той не го пропуснал.
За работата си като директор на окръжното предприятие „Балкантурист“, директор на „Търговия на едро“ в Сандански и на общинското „Обществено хранене“ – Благоевград, как напълнил Австрийския хотел още преди да го открият с гръцки туристи за Коледа и защо сам подал оставката си на Л. Причкапов и 5 месеца стоял без работа Васил Ангелов разказва пред вестник „Струма“:
„Споделяйки част от интересни ситуации в професионалния ми живот, няколко уважавани от мен журналисти са ме подканяли да напиша книга. Още не съм узрял за подобно начинание, но историята трябва да се уважава и да не се преиначава. Тук ще разкажа малка част от моята история и ще засегна два случая, които особено ме впечатлиха заради изопачени факти за важни събития, дали голямо отражение в бита на красивия ни Югозапад, на Пиринския край, свързани с историята на туризма в него.
Подчертавам изрично, че
ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА ПРЕСЪЗДАВА И ИНТЕРПРЕТИРА СЪБИТИЯТА ОТ НЕГОВАТА СИ КАМБАНАРИЯ
и излагайки моята позиция и истина, може да бъдат оспорени.
Ще започна с наскоро излязло интервю в уважавания от мен вестник Струма” с Илия Ризов за началото и развитието на ски център Картала”. Там Илия Ризов подробно описва за заслугите си и за всички, които са му помагали за развитието на ски център „Картала”. Толкова подробно е изброил всички, че останах с чувството, че е пропуснал да отрази само заслугите на портиера на общината, но за моя милост е бил толкова „великодушен“, че е отредил един ред. Но смятам, че важна „подробност“ е, че
АКО НЕ БЯХ АЗ, ИЛИЯ ОЩЕ ЩЕШЕ ДА Е МОЖЕ БИ СКИ УЧИТЕЛ, А СКИ ЦЕНТЪР „КАРТАЛА” ЕДВА ЛИ ЩЕШЕ ДА СЕ ПОЯВИ НА КАРТАТА,
поне не и във времето, когато това се случи. Винаги съм се старал да съм обективен, затова няма как да не отбележа, че с изключение на разказаното от него за началото на ски център „Картала”, всичко описано от Илия за развитието му е истина. Той положи много усилия, но не му се помагаше. Ако имаше нечия подкрепа, ски център „Картала” щеше да промени облика и икономиката на града със силно развитие на туризма, и смятам, че не е късно това все пак да се случи.
В края на 80-те години Банско също не беше развит като ски център. Имам претенции, че приносът ми за началното му развитие е особен. Като директор на окръжното предприятие „Балкантурист” – Благоевград докарах от Серес в Банско първите гръцки туристи през 1983 г. чрез един много активен гръцки туроператор, после голям хотелиер Нико Константинидис. В Банско още се караше на електрическо въже и ако не беше Райна Балева – една много дейна жена, тогава първи секретар на партията, нещата нямаше да имат развитието, което се случи. В онези години първите секретари на партията бяха основен фактор за развитието на градовете и където имаше активен кадър, имаше и развитие.
НА Р. БАЛЕВА И НА МЪЖА Й МИТКО БАЛЕВ, НЕВЕРОЯТНО УПОРИТ СКИОР И СПОРТЕН ДЕЯТЕЛ, Е ОСНОВНИЯТ ПРИНОС ЗА РАЗВИТИЕ НА БАНСКО КАТО ЗИМЕН КУРОРТ.
Казвам това, защото след 1989 г. голямата заслуга на това семейство Банско да тръгне в посока на развитие на ски туризма бе неглижирана, предполагам по политически причини, но фактите не бива да се изопачават. И първото, което се направи тогава, бе изграждане на чайната и ски влека на Чалин валог.
Няма да забравя първото си изказване пред колегиума на Комитета по туризъм, на който присъстваха представители на „Балкантурист“ във всички страни по света заедно с главните директори на туристическите комплекси – морските Слънчев бряг, Златни пяъци, Албена и Бургас юг, Пловдив и двата планински курорта Боровец и Пампорово. Застанах на трибуната като директор на най-новия туристически комплекс в Благоевград и обявих, че
НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ НЕБОСКЛОН ИЗГРЯВА НОВ ЗИМЕН КУРОРТ И ТОВА Е БАНСКО.
Колегите от Боровец и Пампорово го приеха с насмешка, но скоро им доказахме, че ни подценяват. Тогава никой не вярваше, че Банско ще се развие като зимен курорт, но имахме късмет, че от София оцениха потенциала му и се помагаше. Неоценима беше подкрепата за зимния туризъм от проф. Стайков и първият голям пробив за Банско беше замяната на електрическото въже със ски влек тип Паничка . Това беше дело на Митко Балев и група ентусиасти, които замръкваха и осъмваха за да направят първата сериозна писта. По същото време градското ръководство в Благоевгард много далновидно реши,
ЧЕ Е ВРЕМЕ И БЛАГОЕВГРАД ДА СЕ ЗАЯВИ КАТО ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗИМЕН ТУРИЗЪМ.
На директора на ВиК беше възложено да осигури вода за бъдещия зимен курорт „Картала” , на директора на Горското стопанство да осигури терен, а на мен – да създам съответната инфраструктура. Тогава ми беше подсказано, че Илия Ризов е ски учител в Боровец и може да се привлече за реализиране на идеята. И аз го направих понеже за мен не беше проблем да защитя един щат „Специалист по спорта“, тъй като по същото време строяхме балнеохотела в Сандански и бяхме започнали изграждането и на мотел „Рилци“. Така назначих Илия Ризов да се занимава с развитието на ски център „Картала”.
Както доставих ски влека и чайната за Чалин валог в Банско, така доставих и ски влекче тип ”Борер” и чайната за „Картала” и новият ски център там няколко години се ръководеше няколко години от мен. Ако аз не бях оценил и защитил навремето идеята за създаване на ски център „Картала”, Илия може би щеше още да е ски учител някъде. Впоследствие в резултат на рокади мястото ми бе заето от Младен Тодоров, който нищо не разбираше от туризъм, и изгони на втория ден Илия от работа.
Още една публично заявена
ПОЗИЦИЯ ОТ ПЪРВИЯ СЕКРЕТАР НА ПАРТИЯТА В САНДАНСКИ АТАНАС БАБАЛЕЕВ СИЛНО МЕ ЗАСЕГНА
и тя отново се отнася за работата ми в годините, когато в Пиринско се полагаха основите на туризма. Тя касае изграждането на Австрийски хотел в Сандански и моята заслуга, описана от него така: „Искам да споделя не само личното си недоумение за решението на Васил Ангелов – директор на Окръжното предприятие „Балкантурист“. Без дори да е ставало дума, той
ПРЕДОСТАВИ БАЛНЕОХОТЕЛА НА ГРЪЦКИ ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ, КОИТО БУКВАЛНО ГО ЗАВЛАДЯХА И НАСИТИХА ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ С ТУРИСТИ,
които посрещнаха новата 1984 година преди да бъде официално открит. Какви са били подбудите на този уж санданчанин, никой от нас тогава не можа да отгатне. Останаха неусвоени средства от оборудването на балнеоложкия блок и кухнята. Така беше (в хода на строителството почти не се виждаше, в предпусковия срок се активизира, със завършване на стройтелството се настани и изолира всички). Това е кариеризъм в условията на социализма – нека да видят какво мога, да ме забележат и може би…”, край на цитата. Истината за случилото се е съвсем друга и ще повторя колко важно е историята да не се преиначава. В кариерата си съм направил немалко неща и
20 ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА И УСИЛИЯТА СИ ОТДАДОХ ЗА РАЗВИТИЕТО НА САНДАНСКИ КАТО БАЛНЕОЛОЖКИ КУРОРТ.
Имах възможността и щастието да се занимавам с туризъм, когато се градяха основите му, да дам своя принос за развитие на курорта и самият аз да се уча не само теоретически, но и практически. След Висшия икономически институт в Свищов завърших задочно специалност „Управление и орагнизация на туризма” във ВИНС – Варна и съм благодарен на Господ, че ми се даде тази привилегия – теорията да я прилагам в практиката. По- късно съдбата отново ми се усмихна с шанса освен с туристическа дейност да се включа и в изграждането на много знакови обекти.
Всъщност от студентската скамейка се озовах в санаториума, тогавашното Районно санаторно-курортно управление в Сандански. Започнах като завеждащ административно-стопанска част и бях заместник на главния лекар. За щастие тогава начело на санаториума беше д-р Гаврилов, един много благ човек с особени заслуги за развитието на балнеоложкото дело в Сандански. За три години построих доста значими неща. Като постъпих, лекарите нямаха кабинети, нямаше къде да се осъществява физиотерапия, парафинолечение, лечебна физкултура и т.н. Доставяйки къщички с доста усилия и перипети от Брацигово решихме частично въпроса с базата. Лично министърът на здравеопазването дойде на откриването и много ни похвали. Сандански набираше сили като популяраен курорт за лечение на бронхиална астма. Доста неща направихме за балнеолечението в мирото – лятна къпалня, нова столова и редица други подобрения. Особено полезно за мен беше да видя, че ежегодно от много крайща на България идваха хора с астма и само за 20 дни, дишайки въздуха на Сандански, почти без медикаментозна терапия се възстановяваха, за да дойдат следващата година да вземат новата си „порция“ въздух. Явно
РЪКОВОДСТВОТО ОЦЕНИ РАБОТАТА МИ И МЕ НАЗНАЧИХА ЗА ПЪРВИ ДИРЕКТОР НА КЛОНА НА „БАЛКАНТУРИСТ” В РЕГИОНА
с обхват Сандански, Петрич, Мелник, ГКПП – Кулата и ГКПП – Златарево.
На национално ниво Сандански започна да се утвърждава като балнеокурорт, но не бе популярен извън страната. Градското ръководство насочи усилията си в тази посока – да се създаде модерна база, за да започнат да идват и чужденци да се лекуват. Като първи секретар на партията по онова време Атанас Бабалеев беше много всеотдаен в работата заедно с кметовете на града Димитър Чучуков, Кузман Димитров и Любен Георгиев. Постояннo ходеха в София да тропат на „различни врати” и да търсят възможности за развитие на града като курорт. Паралелно за идеята на местна почва великият Борис Митов-Хъри изграждаше най-хубавият парк в страната заедно с летния театър, в който се правят чудесни фестивали. За да докараме чужди туристи,
АЗ СЕ ЗАХВАНАХ С НЕЛЕКАТА ЗАДАЧА ДА НАПРАВЯ ПЪЛЕН РЕМОНТ НА ХОТЕЛ „СПАРТАК”,
с което да се осигурят нормални условия за почивка и лечение на чужденци. Целият хотел беше изтърбушен и го обновихме напълно. Първите туристи привлякохме от ГДР (Германска демократична република) и започна битката по ведомствата в столицата за изграждане на балнеохотел. Първият секретар и кметовете постоянно бяха в София, в Комитета по туризъм, в Комитета по планиране и т.н. Моята задача беше да поддържам контакта навсякъде, включително и с „Турист проект , които после изпълниха проекта. Пет фирми от различни държави кандидатстваха за изграждане на хотела и всичките ги посрещах аз. Австрийската „Универсале Бау” спечели поръчката да го строи. Първа копка беше направена през месец март 1982 г. Проектантите от „Турист проект“ работеха във Виена, бяхме наели за тях там апартамент, за да не се губи време и австрийците веднага да заверяват проектите (тогава нямаше интернет). С изключение на тухлите, цимента и баластрата всичко се доставяше от Австрия. За хотел с 600 легла трябваше многоброен персонал и аз трябваше да обикалям училищата, които подготвяха кадри за туризма, както и курортите, в който работеха подготвени хора, а това беше много дълга и упорита работа. За сключване на договора за изграждане на обекта и одобряване на някои детайли от проекта два пъти ходих до Виена с директора на инженеринговата организация на Комитета по туризъм. Австрийската фирма ми беше дала „Фолксваген” и аз през ден посещавах обекта, за което не е имало нужда да уведомявам първия секретар на партията Бабалеев. За строителната дейност беше обособено звено начело с инж. Пангев и инж. Петревски от българска страна. От австрийска страна техническият персонал беше от 5-6 души начело с г-н Федербергер.
Както споменах, първата копка бе през март 1982 г., а за Нова година в навечерието на 1983 г. – само за няколко месеца, хотелът беше готов карабина. Това беше чудо на чудесата за онова време да се построи такъв обект. Г-н Федербергер си замина, а за вътрешните довършителни работи пристигна г-н Волфрам. На 18 март 1983 г. в станцията на АПК – Банско при Чалин валог в негова чест дадох вечеря едно печено агне. На нея го попитах дали след като по договор хотелът трябва да бъде завършен до 31.01.1984 г., ще може да се пусне в експлоатация на 20.12., преди Коледа, тъй като от Гърция по това време влизаха много туристи. Той помисли малко и каза: „Може“. От любопитство, тъй като плувен басейн в хотел тогава за нас си беше чиста екзотика, го попитах кога и той ще бъде готов. Пак помисли малко и каза – между 08 и 10.11. На 08.11. неговата секретарка звънна на моята с покана от г-н Волфрам да плуваме. На 15.12. 1983 г. пред хотела се изсипа голяма приемателна комисия начело с арх. Благоев, а под козирката арматурното желязо стои непокрито. Арх. Благоев свали очилата и пита кой е шефът и кой обект ще пускат. Излязох напред, зад мен стои моят екип и посочвам хотела. „А къде ще вечеря комисията, къде ще спи?“, пита отново председателят й, а аз отговарям: „В Червения салон, в хотела“. Бившият ми заместник Патронски ме задърпа, че не сме готови, а аз го скастрих: „Абе Патронски, ние давали ли сме с теб обяд на Роженските поляни?! Давали ли сме в Мелнишките изби?! Имаш пълна кухня с оборудване, а за една вечеря и с един котлон можеш да се справиш“. На другия ден ми звъни председателят на Комитета по туризъм Лъчезар Аврамов и пита: „Ангелов, от много виско място се интересуват може ли хотелът да работи за Нова година във връзка с откриването му?“, отвърнах му: „Другарю Аврамов, снощи дадох вечеря на приемателната комисия. За 24.12. имам заявка от „Маратон турс” – Атина за 44 туристи, ако кажете, действаме“. „Действай, Ангелов“, даде ми той зелена светлина и
СТАНА ЧУДЕСНА НОВА ГОДИНА, А НА 6 ЯНУАРИ 1984 Г. БЕШЕ ОФИЦИАЛНОТО ОТКРИВАНЕ В ПРИСЪСТВИЕТО НА АНДРЕЙ ЛУКАНОВ КАТО ЧЛЕН НА ПОЛИТБЮРО.
После разбрах, че Атанас Бабалеев не е бил съгласен хотелът да се пуска за Нова година, но кой щеше да плаща на наетия многоброен персонал, а и какво по-добре може да искаме от това обектът да заработи колкото се може по-рано.
Атанас Бабалеев беше много всеотдаен в работата си, едва ли някой е дал повече от него за развитието на Сандански като курорт, той и най-дълго време беше първи секретар, но имаше недоброто качество да е гаресчия”, което не е добре за един ръководител.
С пускането на Австрийския хотел започнаха експерименти с назначаване на директори и обслужването западна. Тогава Лазар Причкапов като първи секретар на Окръжния комитет на партията ме извика и каза:
„САМО ТИ МОЖЕШ ДА СЕ ОПРАВИШ, ВРЪЩАЙ СЕ КАТО ДИРЕКТОР НА ХОТЕЛА“.
За кратко време подобрих цялостното функциониране на хотела, а на моето място като окръжен директор на „Балкантурист“, както вече споменах, беше назначен Младен Тодоров. От некомпетентност в сферата той започна да ми създава проблеми. Направих докладна до първия секретар Лазар Причкапов, той ме извика и като не останах доволен от отношението му към мен, аз си подадох оставката.
МОЖЕ БИ СЪМ ЕДИНСТВЕНИЯТ ОКРЪЖЕН ДИРЕКТОР, КОЙТО САМ СИ Е ДАЛ ОСТАВКАТА.
На другия ден отидох да му кажа, че не правя демонстрация, а че не мога да работя с Младен Тодоров, но той отказа дори да ме изслуша и ми заяви, че за мен няма място в целия Благоевградски окръг. Каква „награда за дългогодишната ми упорита работа?! От Комитета по туризъм в София обаче ме помолиха да изчакам и да продължа да работя, защото държат на мен. И аз го направих, но няколко дни по-късно пристигна в хотела Младен Тодоров и ми нареди до два часа да съм напуснал кабинета. Бях шокиран, до този момент не знаех какво е събота и неделя, заради работата бях длъжник на семейството си. Започнаха да изпращат проверяващи да търсят слабости и нарушения, но нищо не се откри. Междувременно бях извикан от председателя на Комитета по туризъм Лъчезар Аврамов, който ми предложи да ме назначи за генерален директор в Пампорово или като директор по спорта в курорта Боровец. Благодарих за доверието, но отказах. Родителите ми бяха на възраст и исках да съм по-близо до тях. Пет месеца останах без работа, после следващите 5 месеца работих като директор на „Търговия на едро“ в Сандански и по думите на тогавашния управител на склад Румен Пачов, сега собственик на голяма транспортна фирма,
САМО ЗА ПЕТ МЕСЕЦА СЪМ НАПРАВИЛ ТОЛКОВА НЕЩА, КОЛКОТО ДОСТА ДИРЕКТОРИ, СЪБРАНИ НАКУП, НЕ СА БИЛИ НАПРАВИЛИ ДО МОЕТО ИДВАНЕ.
Но тъй като работех в Сандански, а не бях станал жител на Благоевград, разбрах, че искат да ми вземат благоевградското жилище и бях принуден отново да търся среща с Лазар Причкапов. Този път ме прие, явно оценил, че несправедливо са постъпили с мен, и ми се предложи да избера между три ръководни длъжности. Приех поста на директор на „Обществено хранене“ – Благоевград и на 5 октомври 1985 година се върнах на работа в Благоевград.
/продължава в следващия брой/
