Стамен Гигов Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко.
Роден е в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие. Прави докторантура по медицина в Женевския университет. Дисертацията му е на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“. Отличена е със специална награда на университета.
Работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен Лактобацилус булгарикус – в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.
Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Пауло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име.
След завръщането си започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „La presse medicale“.
През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война, в битката на Калиманско поле, е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години.
През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.
В периода 1922-1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.
След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.
Почива на 27 октомври 1945 г. в София. Днес в центъра на с. Студен извор, в реставрирана къща е създаден Музей на киселото мляко. Родната къща на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото, в близост до музея.
Сега, във времето на извънредно положение и борбата с коронавируса, нека си дадем сметка за значението на науката в нашия живот. Нека подкрепяме българските учени в усилията им да опазят живота ни. Заради това публикуваме частта за противотуберкулозната ваксина от книгата за д-р Стамен Григоров
Противотуберкулозната ваксина
Годината е 1906. По придобит вече навик д-р Стамен Григоров добросъвестно точно и пълно излага и подхода си, и резултатите от това изследване в обстойна статия, която изпраща на най-авторитетното медицинско списание „Ла прес медикал” в Париж. Статията е озаглавена „Противотуберкулозна ваксина”. Излиза от печат на 29 декември 1906 г. под №104 със заглавието „Vaccination antituberculeuse” par Stamen Grigoroff, bacteriologite. Ще си позволим да цитираме някои характерни пасажи от този научен труд:
„Изхождайки от идеята, че обвивката от мазни и восъчни материали, които обикалят туберколозния бацил, са главната причина за неуспеха на опитите за имунизация на организма против туберколозата, аз положих старания да унищожа тази обвивка чрез диастази, които се предизвикват от микробите – сапрофити… Работейки в тази насока, изпробвах няколко и различни микроби – сапрофити, като ги култивирах в течност, съдържаща мъртви туберколозни бацили. Целта ми беше да видя кои са микробите, които атакуват мазните и восъчномазни материи, съдържащи се в мембраната на туберкулозния бацил… По този начин аз изпробвах двайсетина вида от микробните сапрофити, както и десетина вида от сапрофитните гъби… Такава беше идеята, която ме ръководеше в моите търсения против туберкулозата и които ме насочиха по правия път, за да се достигне до антитуберкулозната ваксинация… След изпробването на различни микроби и гъби, винаги с цел да открия в тези микроби такава диастаза, която да има способност да атакува туберкулозните бацили, стигнах до амилобактера (микроб, който, както се знае, произвежда ферментацията на целулозата)”.
И след като авторът описва много подробно технологията на своите експерименти, той се спира и на резултатите от тях: „…опит върху туберкулозни зайчета и можах да ги имунизирам с моята ваксина… Профилактично аз изпробвах по следния начин: взех 5 морски свинчета и на всяко от тях направих три инжекции от моята ваксина: първата с половин куб.см, втората – с 1 куб.см, и третата – с 2 куб.см. Същевременно заедно с третата инжекция аз инжектирах морското свинче на друго място с лека емулсия на туберкулозни бацили. Със същата емулсия заразих с туберкулоза 5 други морски свинчета. След три седмици жертвах десетте морски свинчета и констатирах, че петте ваксинирани профилактично не бяха туберкулозни, докато другите пет бяха. Следователно моята ваксина е предпазна и лечебна…
Амилобактерът и микробите на неговата флора ли са единствените микроби, способни да атакуват туберкулозните бацили, да ги изменят и оттам да ги направят атакуеми от ваксинацията? Не! Има други микроби, които също могат да атакуват туберкулозните бацили, да ги направят повече или по-малко податливи на ваксинацията… Мъртвите туберкулозни бацили, видоизменени чрез тези диастази, са лесно фагоцитирани и оттам правят организма да придобива имунитет против туберкулозата”.
И ако в дебрите на чисто медицинските понятия, в технологията на изследователския процес на обикновения читател е трудно да се ориентира, то съдържанието на финала на публикацията издига автора на пиедестала на големите световни учени хуманисти: „Преди да изпитам моята ваксина при третирането на човешката туберкулоза, аз ще чакам, щото моите опити да бъдат потвърдени от челниците на науката. И ако няма грешка, ако моето откритие се потвърди, то тогава ще направя опит с клинично приложение на моята ваксина. Завършвайки този труд, аз държа да изкажа моята дълбока признателност и горещи благодарности на нашия санитарен директор господин д-р Русев, който се заинтересова за моите търсения и ми достави всичко необходимо за моите опити”.
Любопитна и много показателна е процедурата по приемането, утвърждаването и издаването на публикацията на д-р Стамен Григоров. За да разберем значението на този факт, следва да посочим, че списание „Ла прес медикал” е може би най-авторитетното медицинско списание в Европа в началото на века. Допускането на публикации в него обикновено става след безпощаден научен филтър и само единодушното съгласие на цялото академично тяло на списанието, и чак след като се прецени, че публикацията или научното съобщение имат характер на фундаментално изследване. Академичното тяло е съставено изцяло от членове на Френската медицинска академия. Карето в изданията от 1906 г. ни съобщава имената на Ж.Л. Фор, Ф. Безансон, Ф. Пание, Ч. Руси, Ф. Де Ландерсон, Ш. Ленорман, Ем. Сержан, Ф. Жаил и Х. Рожер. Декемврийското заседание на академичното тяло от 1906 г. е ръководено от академик Ж. Лафор, професор в Медицинския факултет на Сорбоната. Той навярно съвсем съзнателно оставя като последна точка от дневния ред разпространения предварително ръкопис „Противотуберкулозна ваксина” на българския изследовател д-р Стамен Григоров. Щатните работници на списанието се постарават да допълнят научния текст на ръкописа с кратка анотация: че авторът е бактериолог, виден български учен, откривател на Бактериум булгарикум. За повечето от членовете на академичното тяло тази информация се оказва излишна. И името, и авторът, и неговото откритие са им добре познати. Не е известно как протича дискусията по предложения текст на научната публикация. От решението на академичното тяло да бъде издадена като приложение на списанието – като отделна брошура – можем да се досещаме, че трудът получава най-висока оценка от най-авторитетно място. Допускаме, че липсват възторжени излияния и овации, каквито д-р Стамен Григоров притежава в Пастьоровия институт. Но присъства задълбоченият научен анализ, а една утвърждаваща дума в устата на академик от Сорбоната и тогава, както винаги, тежи повече от злато.
Съдбата на българския
учен в собствената му страна е незавидна. В България не се намери човек, който
дори само да преведе и да направи достояние поне на лекарското съсловие онова,
което „Ла прес медикал” разказа на света. Самият д-р Стамен Григоров не е от
хората, които ще тръбят за резултатите от научните си изследвания. Предпочита
мълчаливо да продължава опитите, да извършва експериментите, макар при
изключително трудни условия – в примитивната, собственоръчно направена
лаборатория, лишен от възможността да я обзаведе с най-нова апаратура.
И в това време трябва да носи на плещите си и другия товар – да върши работата
и на управител на градската болница в Трън, и на единствен лекар в нея, и на
околийски лекар.
Днес, в условията на пандемия, въпреки че става дума само за корелация, учените в поне шест държави вече правят изпитвания, които включват даването на възрастни хора и на лекари БЦЖ ваксина, за да се види дали тя наистина може да осигури някакво ниво на защита срещу новия коронавирус.
Гонзало Отазу, асистент в Нюйоркския институт за технологии и водещ автор на проучването, е започнал работа по анализа, след като е забелязал малкия брой на случаите в Япония. Страната обяви едни от първите заразени с коронавирус извън Китай и не е наложила блокада на населението, както много други държави направиха.
Отазу твърди, че е знаел за проучвания, които показват, че БЦЖ ваксината защитава не само срещу бактерията на туберкулозата, но и от други типове зарази. Така че екипът му е събрал данни за това в кои страни има политика за задължително ваксиниране и кога е въведена тя. След това са сравнили броя на потвърдените заразени и смъртни случаи от COVID-19, като са открили силна връзка.
Сред страните, в които има повече случаи на COVID-19 – САЩ и Италия, например препоръчват БЦЖ ваксина, но само за хората, които могат да са в риск, докато Германия, Испания, Франция и Великобритания са имали задължителни ваксини, но преди години и дори десетилетия са се отказали от тази политика.
Китай, откъдето започна пандемията, има политика за БЦЖ ваксина, но тя не е спазвана добре преди 1976 г., твърди Отазу.
Страните, включително Япония и Южна Корея, които са успели да контролират заболяването, имат универсална политика за ваксината. Данните са от страни с по-високи доходи, а тези от държавите с по-ниски доходи са сметнати за недостатъчно надеждни, за да се даде категорична оценка.
При близо 900 хил. случая и 45 хил. жертви, светът определено среща трудности в битката с COVID-19. Каквато и да било ваксина срещу вируса ще е налична след повече от година, а ефективността на изпитваните лекарства няма да бъде известна през следващите месеци. Ето защо е разумно да се разгледа дали БЦЖ ваксината може да осигури защита срещу COVID-19, твърди Елинор Фиш, професор в департамента по имунология в университета на Торонто.
Проучването на Отазу тепърва предстои да бъде разгледано от други учени, строг критерий при научните изследвания.
„Бих чела резултатите от проучването особено предпазливо“, посочва Фиш.
Отазу, който твърди, че вече е получил коментари от други учени, работи по втора версия на проучването, която ще отговори на част от техните притеснения. По думите му той е предал текста за разглеждане от журнала Frontiers in Public Health.
Един от първите, които са провели изследване за ефективността на БЦЖ ваксината срещу коронавирус, е Михаел Нетеа, експерт по инфекциозни болести в Radboud Universty Medical Center в Нидерландия. Екипът на Нетеа вече е подложил 400 здравни работници на изследване – 200 от тях са получили БЦЖ ваксина, а 200 – плацебо. Освен това той е на път да започне друго проучване на ефективността на БЦЖ ваксината при хората над 60-годишна възраст. Междувременно подобни проучвания се провеждат в Австралия, Дания, Германия, Великобритания и Съединените щати.
Учените все още работят, за да разберат по-добре дали БЦЖ ваксината може да помага не само срещу туберкулоза, но и срещу други болести.
