Двамата са категорични: Ще го довършим!
Приключението София – Дубай на двамата ентусиасти Стефан Календерски от Благоевград и фитнес инструктора в София Мартин Гергов приключи в Рияд. Двамата се прибраха от столицата на Саудитска Арабия, без да достигнат целта си, но навъртели над 600 км и с амбиция да доведат плана до финал при по-добри обстоятелства.
„Причината е финансова“, откровен бе пред „Струма“ инициаторът на велопохода Мартин Гергов и разказа, че по пътя си имали непредвидени препятствия, но чудесата били многократно повече.
„Средно на ден изминавахме по 100 км, карахме от 8 сутринта до 8 вечерта и за себе си бях изненадан от издръжливостта си, като се има предвид, че не бях тренирал специално, преди да тръгнем, и се включих в инициативата по две причини – да не подведа Мартин и да изпитам себе си“, откровен бе благоевградчанинът Стефан.
Двамата вложили сериозни финанси в начинанието. „Около 6 месеца подготвям реализацията на проекта си, вложил съм около 10 000 лв. Беше като приказка, да искаш да го измислиш, нямаше да е, както ни се случи. Случайни хора ни носеха храна, кметът на едно село се втурна да ни помага за нощувката, един човек ни приюти в бензиностанция с риск шефът му да го глоби, та и трапеза ни направи. Спукахме гума по черните пътища, по които ни превеждаше навигацията, до Истанбул са около 600 км, но със сигурност ние сме минали повече, защото не сме се движили по магистралите, а по заобиколен маршрут за велосипедисти“, разказа Мартин Гергов.
Не им се разминало и пукането на гуми, при преминаване през камениста местност, където дори не карали, а само бутали колелата, се оказало, че бодли на билката бабини зъби са се впили и в двете гуми на колелото на Мартин. „Тогава се научих да сменям гуми“, с усмивка разказа Стефан и призна, че приключението, в което се впуснал, му дало много ценни знания и уроци, които ще помни завинаги.
„От посолството ни в Дубай се бяха свързали с нас, че ни чакат, като ни бяха предупредили, че трябва да се вместим във времеви срок, за да избегнем насрочено там международно събитие с участието на много държавни глави от цял свят. Ние обаче започнахме да изоставаме от графика си, което означава и назряващ финансов проблем, затова реших да си спестим трасето в Ирак и от Истанбул да отидем до Рияд със самолет. С перипетии успяхме да качим велосипедите във влака до летището (трябвало да са специално опаковани), друг служител на гарата, оказа се от Одрин, ни доплати да вземем електричката, която да ни преведе в азиатската част, защото ни бяха останали само 10 лири. На летището опаковахме велосипедите по всички изисквания за транспорт на спортна екипировка и платих за транспорт на такава. В Рияд слизаме, но не щеш ли, в багажа ми се оказа, че е останало шишенце с под 100 г ракия. По закон там ако внесеш алкохол, арестът е от 6 месеца до 5 г. Бях изхвърлих всичката останала ракия, как съм го пропуснал това шишенце, не знам. Като почнаха едни разправии, взеха ми паспорта, един агресивен полицай ме вкара в някакъв офис. Питам го има ли проблем, а той ми отговаря: „Биг проблем!“. Разгеле се обади на някакъв началник, чух по телефона, че той се засмя, явно му нареди да ме пусне. Тъкмо реших, че всичко вече е наред, и ни докараха велосипедите, нагъчкани в една тясна количка. Беше към 1 ч. през нощта и решихме на сутринта да откараме велосипедите на майстор да ги погледне. Разопакова Стефан неговия и какво да видим – стопове и фарът счупени, жилото на спирачките счупено, спирачните дискове слепнали, веригата излязла цялата, той опита да пъхне гумата, но нямаше шанс да стане. Моя велосипед изобщо не го разопаковах, реших, че няма да можем да си покрием разходите, и по-добре да се върнем, преди да сме закъсали в пустинята. Пуснал съм сигнал до авиокомпанията, защото и моят велосипед се оказа смачкан и се надявам да ни изплатят щетите“, разказа за приключението Мартин Гергов.
„Бяхме минали 1/3 от пътя и ни оставаха 1200 км през пустинята – най-дългата права отсечка в света. Бях много амбициран да стигнем до финала, не съм свикнал да оставям нещата наполовина, но обстоятелствата се стекоха по различен от плановете ни начин“, искрено съжалява Стефан Календерски.
Той тръгнал с всичките си пари – последната заплата, от която не похарчил за друго и лев. Дори не могъл да си плати поръчан онлайн спален чувал, заради което трябвало да спи на гола земя в палатката, но това не го отказало. Отговаря утвърдително на въпрос на „Струма“ дали велопоходът София – Дубай е най-голямото предизвикателство досега в живота му и допълва краткия списък с кандидатстването за Френския легион през 2010 г. Притеснява се, когато приятелите му го поздравяват за смелостта да тръгне и с велосипеда да стигне до Истанбул, начинание, което малцина биха предприели.
На въпрос какво го е впечатлило най-силно, той отговаря емоционално: „Хората, природата, всичко. Второстепенните ни пътища се оказаха изненадващо добри, а хората, които срещнахме, бяха силно подкрепящи, радваха ни се и ни благославяха. В с. Роза бай Ангел ни донесе по един огромен сандвич сутринта, преди да тръгнем на път, и ни даде по 1 лев да си вземем кафе от автомата. Ако не беше подкрепата на най-близкия ми приятел Кирил Витанов, може би нямаше да тръгна, въпреки че се изкушавах от идеята и през цялото време си мисля, че е хубаво всеки човек да има приятел или близък роднина, за когото да си готов да дадеш живота си. Той ми даде кураж да приема предизвикателството и съм щастлив, че го направих. Не сме се отказали от идеята да завършим велопохода, готов съм отново да тръгна с Марти, защото смятам, че е много важно да умеем да се забавляваме и с ентусиазъм да следваме мечтите си“, заключи Стефан.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
