Ветроенергиен парк „Ореляк 1“ върху огромната територия от 2306.502 дка в землищата на гоцеделчевските села Добротино и Лъжница е на път да вкара Югозапада на картата на този модерен и бързоразвиващ се отрасъл от производството на енергия от възобновяеми източници.
Инвеститор за парка е софийското дружество „Юни Кон“ ООД на Анжела Динева, чийто бизнес е в много области – нейни фирми изработиха проект за закриване на депото за твърди битови отпадъци в с. Руен, консултираха санирането на сгради в Рудозем и Сопот, направиха паркинг в Приморско и много др.
В петък софиянката депозира намерението си в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” /БДЗБР/, а в понеделник – и в община Гоце Делчев, където до 27 февруари ще се събират становища, констатации, мнения и възражения на лица, които биха се почувствали засегнати от дейността на бъдещия парк и параметрите му. Последните включват изграждане на 13 броя вятърни генератори с мощност 1.5 Мвт, всеки един в закрита разпределителна уредба. Вятърните генератори ще се монтират на кули – стоманена конструкция с височина 55 м и диаметър на витлото 44 м. Кулите ще бъдат поставени върху стабилни стоманобетонови фундаменти с определени
съгласно модела размери и дълбочина на фундамента от 1,5 до 2,5 м, в зависимост от вида и здравината на почвата, които се определят конкретно чрез изследване на геологията под
всяка кула.
Избраните площадки за изграждане на съоръженията са съобразени със скоростта на вятъра и максималната възможност за преобразуването на вятърния потенциал в електрическа енергия, твърди инвеститорката.
Тъй като експлоатацията на съоръжението не е свързана с емисии на вещества, при които се
осъществява или е възможен контакт с води, няма да
се формират и отпадъчни води, БДЗБР вече даде своето одобрение. Все още то обаче не е минало през Регионалната инспекция по околната среда в Благоевград, която трябва да прецени дали перките няма да са заплаха за пернатите в защитена зона „Среден Пирин – Алиботуш“ и зона „Пирин Буфер“, която е за опазване на дивите птици.
Любопитно е, че на 10 февруари РИОСВ съобщи за загуба на правното действие на свое решение от 2005 г. да не се извършва оценка на въздействието на околната среда за същото инвестиционно предложение, тъй като в продължение на 5 г. строителство така и не е започнало. Само 3 дни по-късно Динева го е стартирала наново, което показва този път твърдото й намерение да изгради парка. Направени през последните двайсетина години многобройни изследвания на дейността на ветрогенераторните паркове обаче установиха и опасности, които се крият в перките им.
Първият препъникамък е, че ветрогенераторите излъчват звукова мощност с нива в границите 101-105 dBA, в зависимост от типа и мощноста им и скоростта на вятъра, като шумовата емисия е на значителна височина над земната повърхност – между 40 и 120 м. Последното, от една страна, отдалечава източника на шум, от друга страна – създава условия за безпрепятственото разпространение на звука до наземни обекти. Това е и една от причините през 2005 г. в България да влезе в сила специална Наредба №14 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, в която е регламентирано отстояние на вятърните генератори не по-малко от 500 м от територията на най-близкото населено място.
За другата опасност от перките на ветрогенераторите алармираха от САЩ и Западна Европа, според които често ветроенергийните паркове могат да бъдат причина за сериозна смъртност на птици и прилепи, особено когато са построени на места с „тесен фронт на миграция“. Сред причините за това са звуковото привличане – прилепите са привлечени от ултразвуковия шум, предизвикан от въртенето на перките, визуалното привличане – нощните насекоми се струпват около ветрогенераторите, а прилепите се хранят с тях, освен това прилепите не можели да „видят“ навреме въртящата се перка или грешно изчислявали скоростта на въртене. Има още електромагнитна заблуда у тях – въртящите се перки генерират комплексни електромагнитни полета, които предизвикват дезориентация у прилепите, промени в декомпресията – резките промени в налягането в резултат на въртенето предизвикват вътрешни повреди в организма или дезориентация у тях по време на близък полет до перките, и много др.
Всичко това налага при строежа на вятърни турбини и ветроенергийни паркове потенциалните опасности за прилепите да бъдат отчетени при изготвянето на екологични оценки за въздействие върху околната среда, за съвместимост и др., като се отчетат убежища на прилепи в близост до генераторите, наличието на летателни или миграционни коридори, „хранителни“ местообитания, размножителни колонии и прочие.
От Норвегия например алармират, че при техни проучвания от април до ноември са открити 475 убити прилепи от перки на ветрогенератори, като това са само 1/4 от загиналите летящи бозайници.
В САЩ е установено, че най-висока е прилепната смъртност в района на ветропарковете, изградени около и по билата, покрити с горски масиви, в източните части на континента.
В България такова проучване не е правено. У нас най-големият вятърен парк е „Свети Никола“ в Каварна, който има 52 генератора /4 пъти повече, отколкото в „Ореляк 1“/ с обща мощност 156 MW /при 20 за „Ореляк 1“/. Кулите са 2 пъти по-високи от тези, които са планирани в Гоцеделчевско – по 104 метра. Инвестицията в „Св. Никола“ през 2009 г. възлезе на 540 млн. лв. Независимо че паркът край Гоце Делчев ще е по-малък от „Св. Никола“, при натрупаната инфлация инвестицията ще бъде доста милиони.
Макар че ЕС развърза щедро кесията си за всякакви възобновяеми енергийни източници, страната ни вече създаде и прецедент – миналата година община Ветрино стана първата в света, която наложи чрез местния ОбС мораториум върху строителството на ветрогенератори заради нискочестотния шум, който създават при работа. Според инициаторите за ветото този шум се разпространява между 11 и 30 км, в зависимост от чувствителността на човека.
През ноември обаче Варненският административен съд отмени мораториума заради противоречието му с нормите на ЗМСМА, Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и ЗУТ, както и заради липса на компетентност на местните общински съветници да се произнасят по този въпрос, и в момента делото е на втора инстанция в София.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Чии ли пари пере тази “универсална“ мадама…