Точно преди 100 години във Виена се „случва“ събитие, сложило черен печат върху ВМРО на Т. Александров и ген. Протогеров. На 6 май 1924 г. е подписан документ с недопустими отстъпления от принципите на Организацията като революционна, национално-освободителна. Компромисът с Москва, която чрез своето оръдие Коминтерна и секретните служби проявява нездрав интерес към Балканите.
Ленин, Троцки и другите смятат, че революцията може да успее в Русия само като част от световна пролетарска революция (СПР), която да се разпростре в страните от победените Централни сили в Европа (Германия и Австро-Унгария) малко след Руската революция.
В края на 1922 г. председателят на Коминтерна Григорий Зиновиев (1883-1936) формулира тезата за настъпваща ВТОРА ВЪЛНА на СПР и поставя задача да бъдат привлечени за съюзници национално-освободителните движения на Балканите, сред които най-мощна е ВМРО.
Тезата на Зиновиев се базира на известното положение на Ленин за „слабото звено“ в империализма и гледа на Балканите като отличен плацдарм за разгръщане на СПР. В сравнение с други страни
НАЙ-СЛАБОТО ЗВЕНО НА БАЛКАНИТЕ
е победената след Първата световна война България. Ней са отнети изконни територии с българско население, 93 % от Македония е окупирана от Гърция и Сърбия, лишена от излаз на Егейско море. Всичко това поражда недоволство, реваншизъм, но и безсилие. Армията е сведена до 18 000 войници и офицери (сръбската – 170 000), без право на авиация, ограничен лимит на офицерския корпус и тежка артилерия. Всичко това прави унизена България. А тя заема централно място на Балканите – удобно място за откриване на южен фронт за реализация на фундаменталната цел на Кремъл.
„Работата по националния въпрос – постановява Изпълкомът на Коминтерна (ИККИ) – трябва да върви по линия използване всякакви национално-революционни движения“. На заседание на ИККИ (23.06.1923 г.) една от водещите фигури Карл Радек изнася доклад „Превратът в България и комунистическата партия“. И казва: „В съвременната история на България крупна роля играе македонският въпрос. Претърпяла поражение във войната, селската партия (БЗНС) на Стамболийски се отказа от Македония, при това не само формално. За да укрепи своите позиции, Стамболийски, на базата на сключен в Ниш договор с Югославия, започна кърваво да преследва старите македонски организации. Те представляват от само себе си крупна военна сила, имат нелегални въоръжени организации“.
От всички т.нар. наречени от К. Радек „стари македонски организации“, ВМРО прави най-силно впечатление на Кремъл. Организация с висок международен авторитет, кадрови и боеви потенциал, организираност и желязна дисциплина. Историческо продължение на ВМОРО на Гоце Делчев и Даме Груев след Първата световна война, през 1919 г. възстановена от Т. Александров и ген. Протогеров.
Новото във външната политика на Кремъл, в сравнение с царска Русия, е коренно различният подход на Съветска Русия към Балканите, в частност към Македония и македонския въпрос. Царска Русия гледа на ВМРО като на враждебна организация, докато при болшевиките външната политика на Кремъл перфидно маскира своя империалистически нагон с лозунга за правото на народите на самоопределение.
Дечо Добринов: „Активните действия на ВМРО в Югославия, ролята, която играе в България, създават впечатлението, че именно ВМРО може да бъде факторът, който да взриви политическото напрежение на Балканите… Следователно, реализацията на коминтерновския план за болшевизация на Балканите зависи от ВМРО. Така се ражда идеята за овладяване на македонското движение, подчиняването му на целите на стратегията на Коминтерна за световна революция”.
Цялата нелегална работа на Балканите в началото на 1920-те години се ръководи от Виенския пункт на Отдела за международни връзки (ОМС) на Коминтерна. Той се занимава с прехвърляне на оръжие и агенти, внедрявани като търговци, представители на фирми и т.н.
Но главна цел е привличане на ВМРО на своя страна, свързването й с левия политически блок, на първо място с комунистите. Коминтерна одобрява целта на ВМРО: създаване на независима македонска държава от частите, намиращи се под властта на България, Сърбия и Гърция. Разликата? Образуването на самостоятелна македонска държава Коминтерна свързва с формирането на Балканска Федерация на Съветските републики“.
В България болшевишките секретни служби плъзват по време на земеделското управление на БЗНС, а след Септемврийското въстание 1923 г., провокирано от Коминтерна, като червеи пъплят по отровената социална повърхност.
Съветските държавни органи, провеждайки политика на експорт на революция, осъзнавали значението на македонския въпрос и ролята на ВМРО. Чак до края на 1925 г. те очаквали въстания в България и на територията на Македония, под игото на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС).
Подготвя се раждането на феномен, странна,
НЕЛЕПА СИМБИОЗА МЕЖДУ ПАТРИОТИЧНА И ИНТЕРНАЦИОНАЛНА
организации – ВМРО и Коминтерна. Обединени от един и същ враг: кралска Югославия, изкуствено творение на Версайския договор, дело на победителите Великобритания и Франция. За Москва тази борба е антиимпериалистическа, за ВМРО – националноосвободителна, за освобождение окупираните от Белград и от Атина територии на Македония и Беломорска Тракия, населени с предимно българско население, подложено на системни репресии и прогонване от родните огнища. Симбиоза, противоестествена и фатална за ВМРО; предопределя съдбата на нейния най-изтъкнат вожд Тодор Александров.
В развоя на събитията, стартирали от 1922 г., дискретна разложителна роля играят две неслучайни личности. Първата, Кръстьо Раковски (1989-1941), българин, съратник на Ленин и Троцки. Втората личност – динамично зловредна – двойният агент (на Москва и Белград) Димитър Влахов (1878-1953).
ЗАВРЪЗКАТА НА ИСТОРИЧЕСКАТА ДРАМА „ВМРО“
почва с Кръстьо Раковски, член на съветската делегация на Генуезската конференция (април-май 1922 г.) , възглавена от народния комисар по външни работи Г. Чичерин. Тук Раковски установява дружествени контакти с българския премиер Ал.Стамболийски (нему бил устроен неофициален прием в апартамента на Раковски). Той съумял да обезпечи помощта на Стамболийски в преодоляване административните бариери за идване в България на съветска мисия на Руското общество на Червения кръст, легално прикритие на многобройни сътрудници на ГПУ-НКВД, разгърнало филиали в 22 града.
В Генуа е осъществен и първият контакт на дейци на ВМРО с Раковски. Ген. Протогеров и Наум Томалевски се срещат с Раковски чрез Димитър Влахов, член на българската делегация.
Така стартира ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ на драмата на ВМРО, за което навеждат материали за ролята, която се наложило да изиграе Влахов в македонско-съветските преговори в 1923-1924 г. За Д. Влахов руски справочник („Разведка и контраразведка в лицах“) пише: „С начала 20-х годов активно сотрудничал советской разведки по переброски оружия на Балкан“.
Красимир Каракачанов („Тодор Александров“, 2019) твърди: човекът, свързал през 1922 г. Москва с ВМРО е анархистът-„гемиджия“ Павел Шатев. Той не цитира извор, но е прав. Става дума за паралелна, „втора (по военно разузнаване) линия“ за връзка с Москва. П. Шатев е вербован от ГРУ (Главное разведывательное управление), тогава оглавено от Ян Берзин.
А. Колпакиди и Д. Прохоров в „Империя ГРУ“: „В България действала резидентурата на Борис Базаров – Шпак, руски офицер-белоемигрант, преминал на работа в съветското разузнаване. За прикритие служили отначало магазин „Шар“ (за механика и измервателни уреди), а после Виенски книжарски магазин. Сътрудник на Базаров бил известният македонски революционер Павел Шатев, на протежение повече от 20 години явяващ се ценен сътрудник на съветското военнно разузнаване. Проникнал в една от масонските ложи “Зора“, в която членували ген. Протогеров и премиерът Ал. Цанков.
Съдействието на Стамболийски за пристигане в България на съветска мисия на Червения кръст способства за отваряне широк шлюз за свободно проникване на съветски шпиони. В Пиринска Македония, в частност в Разлог, се явява д-р Борис Майлер. Настанява се на квартира със съпругата и дъщерята в дома на Йонко и Елена Вапцарови в Банско. Същият открива лекарски кабинет в Мехомия (дн. Разлог) и в нощта срещу нападението на разложката казарма кани в кабинета си на разпивка офицерите от гарнизона. Изиграва важна роля в установяването на Разложката червена комуна. Нещата, разплетени на място от младия Ив. Михайлов (секретар на Т. Александров), но и сътрудник на Трета секция (военно контраразузнаване), завършват с ареста на шпионина Майлер.
„През пролетта на 1923 г. българските комунисти влизат в преговори с ВМРО. Ставало дума за сваляне правителството на Стамболийски. Кирил Пърличев, член на Задграничното представителство (ЗП) на ВМРО: „Имаше специални преговори тогава с комунистическата партия. Баждаров и аз се виждахме с Коларов в техния Работнически дом (сегашната Дирекция на полицията). Коларов ни представи перспективата на Балканската федерация и ползата от нея за Македония. Съветска Русия, ни казваше Коларов, без да иска нещо за себе си, приема под свое крило всички, борещи се за национални, политически и културни права и свободи“.
През юни 1923 г. се провежда секретна среща между Т. Александров и Васил Коларов, тогава фактически лидер на БКП (т.с.) и генерален секретар (1922-1924 г.) на Коминтерна. По онова време Георги Димитров ощ „свири втора цигулка”. Тогава вождът на партията, Димитър Благоев – Дядото, е тежко болен и изолиран от секретните решения. На срещата се договарят: ВМРО да пази неутралитет в предстоящите събития в Стара България, а БКП да не вдига въстание в Петрички окръг. БКП обаче, сляпо следвайки инструкциите на Москва, вдига въстание и в Петрички окръг (Разлог). Това „легитимира” репресиите на ВМРО, макар ръководството на окръжното ВМРО (в лицето на Алеко Василев), убеден от пунктовия войвода Георги Пенков, се отказва от намерението за кървав отговор.
Именно тук почва ВТОРО ДЕЙСТВИЕ на драмата на ВМРО, свързана с ролята на Д. Влахов, имплантиран във външнополитическия апарат на ВМРО.
След възстановяването на ВМРО, през 1920 г. Д. Влахов е избран за резервен член на ЦК като представител на лявото крило. По онова време е изпратен от ВМРО във Варна, където става секретар на Търговската камара. Тогава Т. Александров го натоварва да осъществи контакт между ВМРО и Съветска Русия. За връзка му служи Кръстю Раковски, негов кум и изтъкнат деятел на Коминтерна. Така Влахов заедно със зетя на Тодор Александров – Михаил Монев, заминават през юли 1923 г. за Москва, което пътуване се държи в тайна дори от членовете на ЦК на ВМРО – Ал. Протогеров и Петър Чаулев. Делегацията се среща с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. Престояват цели 40 дена.
Определянето именно Д. Влахов да води преговорите лятото на 1923 година в Москва, а през пролетта на 1924 г. да участва в изработването на Майския манифест се оказва
ФАТАЛНА КАДРОВА И ТАКТИЧЕСКА ГРЕШКА
на Т. Александров. Влахов – този тъмен балкански субект, пословично корумпиран, безпринципен кариерист до мозъка на костите, се оказва платен информатор на три секретни служби: 1) на Трета секция, пряко подчинена на министъра на войната ген. Ив. Вълков; 2) на Белград с Илие Коста Панич, шеф на дворцовото разузнаване на крал Александър; и 3) на Москва, ОГПУ-ИНО.
Т. Александров се решава на преговори с Коминтерна под въздействие на ред обстоятелства. Правителството на Цанков под натиска на Югославия и Гърция се дистанцира от ВМРО. Става още по-зле, когато след подписване на Сплитската спогодба (нач. на 1924 г.) между Италия и Югославия, италианската финансова и оръжейна подкрепа за организацията секва.
След Септемврийското въстание информацията от секретните агенти на ГПУ към Москва зачестява, като се преминава към оценка на бойните и пр. активи на ВМРО. Всичко това става в контекста на влошаващите се отношения между Организацията и правителството на проф. Ал. Цанков. Епилогът на Септемврийското въстание е трагичен за комунисти и леви земеделци: приблизително десет хиляди убити въстаници. Провалът в септември 1923 година на БКП (т.с.),
ПОДТИКНАЛ СЪВЕТИТЕ ДА ПОЧНАТ
преки преговори с Т. Александров, реализирани декември 1923 г. от болшевишкия агент „Андреев“ (Борис Шпак).
Любопитни сведения за него дава К. Пърличев. „В края на есента на 1923 г. от Виена пристигна в София с препоръка до мене един чужденец, който ми се представи под името Андреев. Той беше от болшевишката пропаганда и идеше с намерение да се види с Т. Александров. Аз веднага съообщих на последния за това и скоро пътуването бе уредено за срещата, която стана в Петричко“.
Тодор Александров имал две надеждни бази за секретни срещи. Едната в Кюстендил, отличен изходен пункт към Вардарска Македония, другата – в китното селце Покровник, близо до Горна Джумая (днес Благоевград). Именно тук е осъществен първият контакт на агент Шпак-Базаров с лидера на ВМРО.
К. Пърличев: „Андреев се придружаваше от София от Д. Влахов, който е присъствал и на срещата с Александров. Когато Андреев се върна от Петричко, ми предаде своите впечатления в смисъл, че имало много невинни жертви, пострадали от строгите мерки на ВМРО в окръга по време на комунистическото движение през преврата и септемврийските събития, но че, въпреки това той, Андреев, мисли, че споразумението, за което са говорили с Александров, ще може да се постигне. Той престоя в София някой ден и друг. Казаха ми, че тук се е срещал отделно с П. Шатев“.
Македонският историк Владо Поповски: „Из донесенията на Б. Шпак следвало, че отношенията между ВМРО и правителството на Ал. Цанков се изострили заради стремежа на последния да нормализира отношенията с Кралството на СХС за сметка на македонското движение. На преговорите Т. Александров информирал за намерението да се създаде от македонски депутати в трите балкански парламенти (българският, сръбският и гръцкият) македонска парламентарна група, която би сформирала македонско правителство извън Балканите. Т. Александров обещал сътрудничество с левите сили, включая и комунисти, в случай на постигане съглашение със СССР относно предоставяне на ВМРО на разностранна поддръжка и помощ“.
Косвен, но важен резултат от преговорите между Т. Александров и агент Шпак е подготвяне лично от лидера на ВМРО на проектосъглашение (10 декември 1923 г.) между Организацията и Руската Съветска република (РСР).
В проекта за съглашение се посочвали целите на ВМРО. Точка 1: „Да работи съвместно с другите революционни организации на Балканите за федерирането на балканските държави в техните етнически граници, чиито добре разбрани политически и икономически интереси съвпадат с тези на РСР”. Точка 2: „Руската съветска република признава ВМРО като единствена изразителка на суверенната воля на Македония“. Отделна точка в проекта (т. 4): „Двете страни, като запазват самостоятелността си в своята вътрешна и външна политика, могат да предприемат конкретни съвместни акции, при общо съгласие, според политическите обстоятелства”.
Този проект е своебразна прелюдия към подписания на 6 май 1924 г. във Виена Манифест на ЦК на ВМРО към македонския народ, съставена от ЦК на ВМРО.
Задава се резонен въпрос: защо няколко месеца по-късно ВМРО допуска компромиси в текста на Майския манифест, с което окончателно и безвъзвратно изпортва отношенията между Деветоюнската власт и ВМРО? В Манифеста българското правителство е обвинено, че „води една политика явно противомакедонска и противобългарска, една политика явно сърбофилска“.
Отговорът се крие в започналото от лятото на 1923 г. влошаване отношенията на ВМРО с правителството на Ал. Цанков.. Последното настоява Организацията рязко да намали или даже да престане да изпраща чети във Вардарска Македония, тъй като Белград заплашва с ответни военни удари, чийто финал би бил окупацията на Кюстендил и Перник.
От началото на 1924 г. във Виена почват нови тайни преговори вече между ЦК на ВМРО, федералистите и представители на съветското правителство. Там македонската делегация се съгласява контролираните от нея депутати на Демократическия сговор от Пиринския край да излязат в опозиция на Цанковото правителство. Подписва се и декларация, апелираща за обединение с федералистите.
По този повод ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера Ал. Цанков във връзка с предприетите през март под натиска на Югославия арести на около 500 дейци на Илинденската организация и на Съюза на македонските братства. Разривът с правителството на Цанков довежда до ускоряване на преговорите между организацията и представителите на Коминтерна във Виена.
В началото на 1924 г.
ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ, БЕЗ ДА СЪГЛАСУВА
стъпките си с ген. Протогеров, притежаващ (като масон висша степен) широки връзки, дипломатически опит и култура, предава на Д. Влахов проектодокумента и го назначава за пълномощен представител на ВМРО във Виена. Той не подозира, че Влахов едновременно информира София, Москва и Белград за това що се твори.
Владо Поповски (Скопие): „Отношението към самия Т. Александров от съветска страна не било еднозначно. В случай на отказ на Т. Александров от сътрудничество, което в краен резултат би трябвало да доведе до сваляне правителството на А. Цанков и установяване на работническо-селско правителство, се планирало неговото сваляне като ръководител на ВМРО посредством левите сили на Организацията. Т. Александров трябвало на дело да демонстрира, че той се е отеглил от предишните позиции. Само в такъв случай той можел да разчита на финансова поддръжка, а също на помощ с оръжие“.
Нещата около Т. Александров неусетно се влошавали. Той още есента на 1923 г. по същество „открил фронт“ срещу Деветоюнската власт, която била принудена и заплашвана от Белград да предприеме мерки за изпълнение Нишките договорености, постигнати при управлението на Ал. Стамблолийски за прекратяване пращането на чети на ВМРО в окупираната от сърбите Македония.
Да напомним: извършените в нач. на март 1924 г. масови арести на македонци по заповед на вътрешния министър Иван Русев не са случайни. В телеграма от 4 март 1924 г. от чехословашкото посолство в София до МВнР в Прага четем: „В понеделник през нощта бяха извършени масови арести на македонски водачи. Арестувани в София 60, Кюстендил 75, Дупница 12 и т.н. Цифрите са неточни, арестите продължават; общо арестувани 300. Обществеността е наплашена много от приказките за български и комунистически чети, организирани в Югославия. Ето защо съществува опасност, че Югославия ще търси само предлог, за да нападне България и да завладее каменовъглените райони на Перник, българският Рур“.
К. Пърличев за разрива между довчерашните съюзници. “Сърбите многократно произвеждаха по разни начини и незначителни поводи морални давления и тревога в душата на българските управници. Най-сетне в една среща с военния министър Вълков, последният от името на колегите си от Министерския съвет разви мисълта, че е необходимо двамата шефове на движението да се отдалечат от България за известно време. Наистина министрите гледаха преди всичко революционните вождове да са вън от България, но те не желаеха да се засилва движението в самата Македония, защото и тогава, мислеха си те, ще бъдат виновни пред съседни Сърбия и Гърция и пред техните покровители в Европа“.
След арестите пролетта на 1924 г. в писмо Т. Александров указал на своите съратници, че е дошло време да се скъсат отношенията с българските министри и генерали.
За да се случи неизбежното: един момент прескочен, отваря път за друг – с контрадикторно съдържание и цел. Именно тогава се провежда среща на ЦК на ВМРО със съветските представители във Виена и били подписани документи за сътрудничество. Тук, Виена, център на международния шпионаж за Югоизточна Европа, двамата лидери на ВМРО в преносния смисъл на думата влизат в капана на Москва.
Съчетаването на два натиска: от вътре (левонастроени дейци на ВМРО), и отвън (Деветоюнската власт), принуждават Т. Александров и Протогеров на отстъпки. Двамата вече са предадени от третия член на ЦК Петър Чаулев, продал се, първом, за 500 долара на Москва.
ИДЕ ВРЕМЕТО НА ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
в драмата на ВМРО, чийто протагонист (главен играч) е криптопредателят Д. Влахов.
Благой Видов: „Въпреки отрицателното поведение на федератистите, Димитър Влахов отправи покана до Т. Александров, Протогеров и Чаулев да заминат за Виена, за да постигне проектираното обединение във всички фракции в македонската организация. Тримата членове на ЦК на ВМРО приемат поканата на Влахов и не след дълго време Т. Александров и Чаулев заминават за Рим, където пристига и Д. Влахов. Протогеров заминал направо за Виена.
Във Виена преговорите стигнали до никъде. Изработен бил протокол за обединението на македонското революционно движение в два екземпляра, но поради нежеланието на двете страни (автономисти и федералисти) да колаборират преди да постъпи желаното „помирение“, страните подписали „поотделно“ двата екземпляра, защото нито едните, нито другите не искали да сложат подписите си на един и същ екземпляр.
Подписването на протоколите става на 29 април 1924 г. [макар да носи дата 6 май], като отдолу са подписите на Ал. Протогеров и П. Чаулев, а за този на Т. Александров имали писмено пълномощие. Това ясно личи от оригиналния екземпляр на манифеста, който е факсимилиран в книгата на Д. Влахов.
На 5 юни Т. Александров чрез студента Велев телеграфира на Влахов следното: „Съобщете Данаилову (Влахов) никакви публикации, никакъв вестник. Молиме да дойдете веднага среща». Подп. Наков /Александров/“.
Междувременно Т. Александров изпратил във Виена зетя си М. Монев. Последният е престоял във Виена от 21 юли до 5 август. В срещите си с Чаулев и Влахов, М. Монев от името на Т. Александров изтъкнал ред доводи да се отложи публикуването на Манифеста. Благой Видов, журналист във в. „Македония“: „Истинска причина обаче да се иска отлагане публикациите на Манифеста е, че Т. Александров след завръщането си от Виена не се чувствуваше господар на положението, той беше истински пленник в ръцете на правителството на Цанков. Всички връзки с организациите му бяха прекъснати.
Естествено, тези два протокола не са били предназначени за публикация. Но за да се оповести на македонските революционни дейци новата ориентация, залегнала в тези два протокола, решило се да се изготви един манифест, който да отрази тази нова ориентация. Възложено бе на Протогеров да даде редакцията на този манифест. Два дни и две нощи той се потил и най-после признал, че не му иде отръки тази работа. Възложили на Д. Влахов да напише манифеста. Т. Александров прегледал оригинала-ръкопис на манифеста и по негово лично настояване някои пасажи били зачеркнати и заменени с по-силни. По това време Александров е трябвало да замине за Рим и оттам за Лондон, а манифестът не бил още напълно готов, за да се подпише от тримата членове на ЦК. Ето защо Александров в присъствието на Влахов дал пълномощно на Протогеров и Чаулев да го подпишат под манифеста, щом бъде готов. Манифестът носи дата 6 май 1924 г.“.
„Цялата тази игра на преговори – бележи Бл. Видов – според Екатерина Измирлиева [съпруга на сърбо-болшевшкият агент Тодор Паница], е организирана от софийската реакция, начело с цар Борис. „Това е истината – подчерта тя – около преговорите с федератистите. Едно е вярно, че тримата софийски агенти – Александров, Протогеров и Чаулев, имаха среща със Соломон Голдщайн – Черски, представител на Коминтерна. Именно за легалната дейност в протоколите и манифеста Черски е отпуснал сумата 500 000 лева. Сумата е била присвоена от Чаулев, понеже нему е била броена. И той с парите отива в Италия и от там се обявява против Т. Александров и Протогеров“.
Бл. Видов обяснява конфуза, след като изненадващо Майският манифест е публикуван. Първо във Виена, а сетне и в България (в. „Илинден“) от Арсени Йовков. „Павел Шатев твърдеше, че причината за отказа [на Т. Александров и Протогеров от подписите] е бил само натиска на Цанковото правителство, но и факта, че Димитър Влахов на своя глава публикува документа, явно за да го изложи. По думите на Павле Шатев и Мишо Шкартов и Цанковото правителство желаело да бъдат публикувани документите, за да бъде дискредитиран Тодор Александров пред българската реакция“.
Ако ПЪРВИЯТ ПРОБИВ на Москва във ВМРО било вербоването на Димитър Влахов от ВЧК-ГПУ, то вторият пробив бил в самия ЦК на ВМРО: вербоването на третия член на ЦК Петър Чаулев.
С публикуването на Майския манифест се открива в лицето на официална София нов фронт срещу ВМРО. Отказването пък на Александров и Протогеров от подписите под манипулирания от Д. Влахов документ добавя втори фронт – от БКП и Коминтерна.
Георги Баждаров, член на ЗП на ВМРО: „Дойдоха не след много и книжата по споразуменията във Виена. Те бяха написани с химическо мастило, Тодор ги разкри и ми ги даде да ги чета у него в къщи. Какво видях? Видях, че ВМРО бе болшевизирана посредством подписаните споразумения. Имаше един манифест, подписан от П. Чаулев и Протогеров и по пълномощно от Александров, което той им бе оставил писмено, бяха подписали те и него, значи, подписан от Централния комитет. Второ споразумение бе за поведението на македонската парламентарна група, за която Централният комитет се ангажираше да води борба с правителството в духа на новите идеи, изразени в манифеста. Споразумение с бившите “федералисти”. След като прочетох тия документи, останах малко като зашеметен, защото допусках, че Протогеров може да бъде подведен, но не и Александров. Бях у Тодора в къщи на ул. “Солун”1, когато четях тези работи. След като свърших, казах му: ”Тодоре, вие сте болшевизирали ВМРО. Вие сте я дали в служба на III Интернационал. Аз в такава организация не участвам. От днес мене ме няма там!”.
Засрамен, измъчен, с поглед към земята, Т. Александров има доблестта да признае, че са направили една капитална грешка, че тя трябва да се оправи и че и той не може да участва в една такава болшевизирана македонска организация“.
Станалото трябваше да се оправя. Питах Тодора що мисли да прави. „Ще телеграфирам да не се публикува манифестът и ще повикам Чаулева и Влахова да се разберем отново по всичко“.
Да, но Д. Влахов и П. Чаулев съобщиха, че не ще дойдат в България и че ще публикуват манифеста и че ще почнат да издават вестник “La Federation Balkanique” според споразумението. За вестника, който трябвало да се списва в духа на манифеста, Централният комитет на ВМРО оставил на Влахов за първи разходи 200 000 лева. Тодор изпрати Монева във Виена да увещава и придумва Влахова да не публикува манифеста. А Монев сам бе нахълтал също в болшевишкия казан. Писмото, което даде Влахов в книгата им (“Изменниците на македонското дело”) от М. Монев, е автентично. Автентични са и другите документи, публикувани там, макар и да ги отричахме.
Нито М. Монев, нито Т. Карайовов успя да разубеди Влахова и Чаулева. В края на юли, мисля 24 юли, излезе “La Federation Balcanique” с манифеста. На 28 юли вестникът дойде в София. “Илинден” препечати манифеста, но властта конфискува част от изданието, част бе пръсната. Манифестът, чисто комунистически по съдържание и дух, подейства като бомба всред българското общество и върху правителството. Ние с него губехме симпатиите на всички демократически български партии и среди, на всички културни и родолюбиви организации, на целия български народ, изключая комунистите…
Цочо Билярски: „Въпреки че Майският манифест вероятно е бил замислен само като тактически ход от ръководителите на ВМРО, той след неговото публикуване поставил в неудобно положение организацията пред правителството на проф. Ал. Цанков. Същевременно той представлявал и едно отклонение от страна на ВМРО от поетия път на решаване на македонския въпрос чрез Обществото на народите със съдействието на Италия и Великобритания. Спечеленото английско доверие ВМРО бързо загубила, след като бил публикуван манифестът, което наложило своевременно излизане на Т. Александров и ген. Ал. Протогеров с декларация №772 на ЦК на ВМРО от 1 август 1924 г., с която се отказвали от него и го обявявали за „мистификация”.
Но било вече късно, страшно късно… От лятото на 1924 г. „звездата на Тодор Александров“ залязва и загасва не само в очите на властта, но и на мнозина редови и видни членове на Организацията. А на Тодор Александров предстояло най-страшното. Но това е друга тема…
НИКОЛА СТОЯНОВ
