В средата на нощта светът понякога може да изглежда като тъмно място. Под прикритието на тъмнината негативните мисли могат да преминат през съзнанието ви и докато лежите будни, загледани в тавана, може да започнете да изпитвате желание за забранени удоволствия, като цигара или тежка въглехидратна храна.
Множество доказателства сочат, че човешкият ум функционира по различен начин, ако е буден през нощта. След полунощ негативните емоции привличат вниманието ни повече от позитивните, опасните идеи стават все по-привлекателни, а задръжките отпадат. Някои изследователи смятат, че човешкият циркаден ритъм е силно замесен в тези критични промени във функциите, както е описано в нов документ, обобщаващ доказателствата за това как мозъчните системи функционират по различен начин след настъпването на нощта. Тяхната хипотеза, наречена „Разум след полунощ“, предполага, че човешкото тяло и човешкият ум следват естествен 24-часов цикъл на активност, който влияе на нашите емоции и поведение. Накратко, в определени часове нашият вид е склонен да се чувства и да действа по определен начин. През деня например молекулярните нива и мозъчната активност са настроени към бодрост. Но през нощта обичайното ни поведение е да спим. От еволюционна гледна точка това, разбира се, е логично. Хората са много по-ефективни в лова и събирането на реколтата през деня и макар че нощта е чудесна за почивка, някога хората са били изложени на по-голям риск да се превърнат в плячка. Според изследователите, за да се справим с този повишен риск, вниманието ни към негативните стимули е необичайно засилено през нощта.
Ако някога това ни е помагало да се натъкнем на невидими заплахи, то сега това свръхфокусиране върху негативните фактори може да доведе до промяна в системата за възнаграждение/мотивация и да направи човека особено склонен към рисково поведение. Ако към това се добави и загубата на сън, това състояние на съзнанието става още по-проблематично. „Има милиони хора, които са будни посред нощ, и има доста добри доказателства, че мозъкът им не функционира толкова добре, колкото през деня“, казва неврологът Елизабет Клерман от Харвардския университет. „Моята молба е за повече изследвания, които да разгледат това, защото тяхното здраве и безопасност, както и това на другите, е засегнато.“ Авторите на новата хипотеза използват два примера, за да илюстрират тезата си. Първият пример е за потребител на хероин, който успешно се справя с желанието си през деня, но се поддава на желанията си през нощта.
Вторият пример е за студент, борещ се с безсъние, който започва да изпитва чувство на безнадеждност, самота и отчаяние, когато безсънните нощи се натрупват. И двата сценария в крайна сметка могат да се окажат фатални. Самоубийствата и самонараняванията са много разпространени през нощта. Всъщност според някои изследвания рискът от самоубийство между полунощ и 6:00 ч. сутринта е три пъти по-висок в сравнение с всяко друго време на денонощието. Проучване от 2020 г. стига до заключението, че нощното будуване е рисков фактор за самоубийство, „вероятно чрез разминаване на циркадните ритми“. „Самоубийството, което преди е било немислимо, се появява като бягство от самотата и болката и преди да се обмислят разходите за самоубийството, ученикът е придобил средствата и е готов да действа във време, когато никой не е буден, за да го спре“, обясняват авторите на хипотезата „Разум след полунощ“.
Незаконните или опасните вещества също се приемат повече от хората през нощта. През 2020 г. изследване в център за потребление на наркотици под надзор в Бразилия разкрива 4,7 пъти по-голям риск от свръхдоза през нощта.
Някои от тези поведения могат да се обяснят с недоспиването или прикритието, което предлага тъмнината, но вероятно в играта са намесени и нощни неврологични промени. Изследователи като Клерман и нейните колеги смятат, че трябва да проучим допълнително тези фактори, за да сме сигурни, че защитаваме най-застрашените от нощно будуване. Авторите твърдят, че досега не са провеждани проучвания за това как лишаването от сън и циркадното време влияят върху обработката на възнагражденията на човека. Поради това не знаем как работещите на смени, като пилоти или лекари, се справят с необичайния си режим на сън. В продължение на около шест часа на ден знаем изненадващо малко за това как работи човешкият мозък. Независимо дали спим или сме будни, умът след полунощ е загадка., Frontiers in Network Physiology
