В Административен съд – Благоевград приключи делото на майка на близнаци от град Гоце Делчев срещу Агенция за социално подпомагане за 300 000 лв. Както „Струма“ вече писа, Мария Праматарова претендира за рекордно високо обезщетение по Закона за отговорността на държавата заради некоректно поведение на социална служителка. Повод за иска е случай от 16 юни 2018 г., при който 4-годишните близнаци следвало да бъдат взети от бащата Борислав Близнаков съгласно определения от съда режим за упражняване на родителски права при бракоразводното дело с бившата му съпруга. В ситуацията по предаването на близнаците се намесила и служителката М. Кирова от отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане” – Гоце Делчев, която отишла в дома на майката и по думите й се държала грубо и арогантно – започнала да ги дърпа, в резултат на което двете деца се разпищели и разплакали. Заради неприятните изживявания Мария Праматарова потърсила професионална помощ от клинична психоложка от Велико Търново, тъй като не се доверявала на такива специалисти в Благоевградска област. След това решила да съди социалната агенция за неимуществени вреди, за които твърди, че са й
причинени в резултат на груби действия на М. Кирова и бездействието от страна на социалните, които не подсигурили нормална среда и обстановка за предаване на децата на бащата. Майката иска обезщетение в размер на 150 000 лв. за сина си, 100 000 лв. за дъщерята си и 50 000 лв. за себе си. Тя не се явява лично на делото, а се представлява от софийския адвокат Димитър Желязков. Заради любопитния казус Мария Праматарова се съгласи да разкаже пред репортер на „Струма“ повече по случая. Ето какво обясни тя:
„С бащата на децата ми сме разведени от края на 2015 г. От раждането на близнаците до настоящия момент той не живее с нас и никога не е живял с децата. По бракоразводното решение съдът му определи режим на лични контакти всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 до 12.00 часа в мое присъствие предвид крехката възраст на децата. От раждането на децата до навършване на 2 години Близнаков ги е виждал 2-3 пъти за по 10-15 минути. От втората до почти четвъртата година на близнаците баща им не се е поинтересувал от тях. Не е заплащал, и в момента не плаща дължимата издръжка. В края на 2017 г. и началото на 2018 г. частен съдебен изпълнител предприе нужните действия и възложи на децата неговата 1/2 идеална част от семейното ни жилище. По това време Близнаков бе завел дело за разширен решим на лични контакти с децата. Според този режим съдът му определи 6 месеца гратисен период, като през това време той трябваше да вижда децата в мое присъствие за по 2 часа, като постепенно се увеличаваха часовете и се включи и неделният ден. А след изтичане на този адаптационен период вече можеше да ги вижда сам. През бременността ми Близнаков упражняваше домашно насилие върху мен. Осъден е по закона за домашното насилие и имаше издадена ограничителна заповед от Районен съд – Гоце Делчев. Близнаков изчака да минат тези 6 месеца и на 02.06.2018 г. дойде в жилището ми и поиска да види децата според разширения му режим, даден му от съда. До преди тази дата не беше виждал децата 2 години. Децата се разстроиха и плачейки му казаха, че без мама никъде няма да отидат. Ангел не спираше да повтаря: „Махай се, татко ти, махай се, батко ти“. Анелия бе категорична, че без мама никъде не отива. Предложих му да излезем заедно на парка, там където децата са свикнали и аз да съм с тях, предвид това че те не го познават. Бяха чували за него само от разказите ми, но нямаха спомен от това как всъщност изглежда тати.
В понеделник на 04.06.2018 г. Близнаков е подал сигнал в Агенция социално подпомагане – отдел „Закрила на детето“, твърдейки, че аз възпрепятствам режима му за лични контакти с децата. По-късно в дома ми дойдоха 2 служителки от закрила на детето, като едната бе
г-жа Кирова. Предвид факта, че аз живея само с двете си деца, както и че Близнаков е упражнявал домашно насилие върху мен и бях подложена на множество заплахи по телефона от него, реших да поставя камера за видеонаблюдение в дома си. На въпросните служителки им бе показан записът от срещата между бащата и децата, на която ясно се вижда как аз не възпрепятствам режима на контакти, а децата плачат и не искат да тръгнат с баща си, защото не го познават. През седмицата на 12.06.2018 г. по телефона ми позвъня
г-жа Кирова и ме уведоми, че на 15.06.2018 г., петък, трябва да се направи среща между мен и бащата на децата. Представих на г-жа Кирова документ от лекар, тогава децата бяха с 39 градуса температура, но това не й попречи да ме задължи в 14.00 часа да съм там, защото на бащата тогава му е било удобно. Социалният работник г-жа Кирова не я интересуваше дали има кой да пази болните ми деца на 3 г и 8 м. и че по това време на деня спят. Все пак такава среща се състоя. На нея г-жа Кирова не спираше да ми вменява вина за родителско отчуждение, нещо повече, тропайки по масата, тя ми заяви: „Утре ще дойда и като магарета да реват и по земята да се търкалят, ще ги взема, ясно ли ти е?!“, и така и направи. На 16.06.2018 г. в 10.00 ч. в дома ми нахлу г-жа Кирова, без да има съдебна заповед. Нещо повече, впоследствие се оказа, че дори и от работата й никой не е знаел, че тя е проявила самоиниацитива и е дошла в дома ми. Взеха децата насила, против тяхната воля, болни,с температура. Това бе причината да заведа делото за домашното насилие над децата. Като доказателства представих много психологични и логопедични оценки. След насилственото вземане на децата това нанесе множество травми върху крехката детска психика. Децата станаха много раздразнителни, Ангел започна да се напикава и да заеква от страх. Изпитваха панически страх и ужас, когато вкъщи се звъннеше на вратата. Подкрепа от институцията „Закрила на детето” не съм усетила. Нещо повече. Имаше моменти, в които се питах чии интереси защитава г-жа Кирова – на децата или на бащата?”, разказа Мария Праматарова, която работи като счетоводител на частна практика и така издържа децата си.
Бащата Борислав Близнаков е бивш разследващ полицай в ОД на МВР – Благоевград, който живее в София и има друго семейство. На последното заседание в Административен съд той бе изслушан като свидетел. Според него проблемите с бившата му съпруга започнали от момента, в който искал да запознае близнаците с братчето им от втория си брак. При едно от идванията си в Гоце Делчев уведомил с SMS Мария Праматарова, че иска да вземе в събота децата да ги види, но тя му отговорила, че са болни. Той обаче засякъл близнаците на пейка в градския парк с майка им, направил снимка, която й изпратил на телефона, и прекратил комуникацията си. В понеделник отишъл в отдел „Закрила на детето” към социалната служба, показал SMS-ите и пуснал жалба срещу бившата си съпруга, оплакал се и в РУП – Гоце Делчев, че не изпълнявала съдебно решение, с което е уреден режимът за виждане с децата му. От социалните му казали, че ще уредят среща между него, майката и децата с участието на психолог. Бившата му съпруга се съгласила да ходят на психолог, но предложила дни през седмицата, които били неудобни за него. След уговорка, че ще отиде да вземе децата си в присъствието на социален работник в събота, той се отправил към дома на бившата си съпруга заедно с майка си и социалната служителка М. Кирова. Като се качвал по стълбите, чул, че децата плачат, и предположил, че майка им е говорила с назидателен тон. Когато ги взел, те се успокоили и тръгнали с него и майка му. Социалната служителка Кирова ги настигнала и казала, че майката звъни на 112, че децата са отвлечени. „Ами да звъни, аз имам съдебно решение в джоба си, да видим дали ще дойде патрулка. Отведох децата в къщата на баща ми и майка ми в село Борово и останаха там до 16 ч.”, обясни Борислав Близнаков в съдебна зала. На въпрос на адвокат Папазова, която представлява на делото Агенцията за социално подпомагане, относно поведението на служителката от ДСП – Гоце Делчев Кирова Близнаков заяви, че тя се е държала адекватно и професионално и му се е обаждала по телефона да пита как са децата. Той се оплака от „безконечните” жалби, сътворени от адвокат Желязков, близнаците били вземани с полиция, което довело до отчуждение между него и децата му. В свидетелските си показания бабата Венета обясни, че когато отишли да вземат внучетата, не е чула да плачат, а се зарадвали, като видели баща си. ”Заминахме на село щастливи, децата си играха на двора”, каза бабата. На въпрос на адвокат Желязков споделял ли е синът й колко пъти преди случая е идвал в Гоце Делчев да вижда децата си, бабата заяви, че е казала каквото има да казва. В пледоарията си адвокатът помоли съда да не кредитира показанията на бащата и бабата, тъй като са коренно противоположни. Той добави, че има снимки на хартиен носител от охранителните камери на жилището, че децата плачат, и изрази недоумение, че социалният работник Кирова е отишла в дома на майката, без да има някъде писмен документ от нейния ръководител, че е изпратена служебно, и то в почивния съботен ден. Нямало и подписи от страна на двамата родители под протокола на социалните в петък за уговорена среща помежду им. „Социалният работник трябва да е равно отдалечен от родителите, за да се съхранят децата и да получат адекватна защита. Органът, призван да го направи, не го е направил. Проявили са активност, след като научили, че има дело за домашно насилие и 1 месец след това съставили документ за родителско отчуждение”, каза адвокат Желязков в пледоарията си. Адвокат Папазова оспори жалбата и поиска да не се кредитират показанията на свидетелката Романова, приятелка на ищцата Праматарова, която твърди, че е очевидец и чула социалната служителка Кирова да казва: „Ако трябва, децата ще бъдат отнети със сила“. Прокурор Костадин Прешелков бе лаконичен, че жалбата е неоснователна и недоказана. Предстои решение на съдия Иван Петков по казуса.
Адвокат Димитър Желязков: Делото беше заведено като вик за помощ на една майка, която не е получила защита на двете си деца от държавата
– Г-н Желязков, какво е професионалното предизвикателство в случая Праматарова срещу Агенцията за социално подпомагане и делото, което заведохте по ЗОДОВ в АС – Благоевград?
– Още в самото начало искам да отбележа, че делото не е Мария Праматарова срещу Агенция за закрила на детето, а е Анелия и Ангел Близнакови – малолетните деца срещу агенцията.
Законово регламентирано и обществено известно и подкрепяно е, че държавата е поела неотменимо и изрично задължение, че чрез органите по закрила на детето, извън родителското и общественото задължение, на свое самостоятелно основание, да гарантира основните права на децата във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност (по аргумент от чл. 1 от ЗЗД).
Нещо повече, законодателят изрично е предвидил, че детето се закриля, а не защитава (по аргумент от заглавието на закона), тъй като закрилата е постоянна и се дава преди да е налице увреждащият елемент, а защитата е постфактум. След като бъде извършено нарушение на правото на детето или извършено посегателство.
– Какви са правните основания да заведете това дело?
– Правните основания са очертани в законодателството на страната, но според мен те не са толкова важни. По-скоро важното е друго и то е: Със Заявление вх.№ДМ-Д-Е-ГД/93 – по описа на Социално подпомагане, отдел „Закрила на детето – гр. Гоце Делчев, на 07.06.2018 г. малолетните деца Анелия и Ангел Близнаковисезират Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” – гр. Гоце Делчев, с искане за закрила и защита от опасност за живота и здравето им, предвид това, че биологичният им баща им е отправил конкретни заплахи за насилие (които заплахи в крайна сметка са се осъществили на 16.06.2018 г. – факта на домашно насилие). Анелия и Ангел Близнакови и Мария Праматарова искат, молят и настояват държавата, действаща чрез служителите си в гр. Гоце Делчев, да предприеме мерки по защита и съдействие бащата да осъществява срещите си с тях съобразно постановеното решение за личен контакт. Заявлението е израз, проявление и основано именно на гарантираното право на децата да искат и правят изявления до държавните институции за защита.
Следва да се обърне специално внимание, че дори до настоящият момент (31.01.2020 г.) официален отговор/становище на заявеното искане на гарантираната на деца защита не е предоставен от „Закрила на детето” – гр. Гоце Делчев.
Нещо повече, случай по заявеното искане за защита и осигуряване правата им до настоящия момент не е отворен по това искане.
Това е основанието. Не може държавата да бездейства при изрично искане на деца да бъдат защитени техни права. Кой ако, не държавата, кога, ако не в момента на отправеното искане, как – незабавно, пълно и всеобхватно да се защитят интересите на децата.
– Очаквате ли да го спечелите, при все че становището, което изрази прокурорът беше, че искът е неоснователен и размерът на претендираното обезщетение прекомерно висок?
– Делото беше заведено като вик за помощ. Като израз на безсилието на две деца и тяхната майка срещу статуквото както в обществото, така и на местно ниво. Сами се уверихте, че биологичният баща е бил разследващ полицай в гр. Гоце Делчев. Сами се убедихте, че със служителя, призван да брани интересите на децата, са завършили един университет. Сами се убедихте, че институцията се е активизирала толкова бързо. Това нима не е заради лични контакти. Сами чухте в делото, че искането на децата да бъдат защитени не е разгледано от органа, призван да брани техния интерес.
Прокурорът, както ние, така и агенцията сме страни в процеса. Всеки твърди това, което счита от анализа на документите и събраните доказателства. Съдът е призван да реши спора. Каквото реши съдът – това е!
– Каква е оценката Ви за работата на социалната служба в конкретния случай? Има ли безпристрастност по отношение на двамата родители и чий интерес всъщност бранят социалните?
– Ние доказахме, че Агенция за закрила на детето официално е започнала да работи по закрила на децата Анелия и Ангел Близнакови чрез самосезиране по сигнал на служителя си на 13.07.2018 г. -44 (четиридесет и четири) дни след като децата са поискали закрила от съществуваща опасност от домашно насилие и 35 (тридесет и пет) дни, след като децата са били подложени на домашно насилие пред същия служител – М. К. Нещо повече, сигналът е заведен предвид това, че децата са изложени на риск от родителско отчуждение. Не защото са поискали да бъдат защитени, не защото са малтретирани и поставени в риск, не защото има съмнение за неизпълнение на съдебно решение от страна на родителите, а наличие на родителско отчуждение.
Аз не съм човекът, който може да даде оценка на работата на службата. Това сме предоставили на съда. Нека съдът, като еманация на гражданската съвест, като орган единствено оторизиран и овластен с последната дума, да реши това.
Копие на заявлението до отдел „Закрила на детето“
Адвокат ДимитърЖелязков
Прокурор К. Прешелков
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
