ВИК ЗА ПОМОЩ! Ра­до­мир­ка ис­ка ев­та­на­зия за се­бе си и си­на си

Май­ка­та на де­те с ув­реж­да­ния Ре­ни Гри­го­ро­ва: Още един не­нор­ма­лен за­кон, уре­дба или как­во­то и да би­ло чу­ка на вра­ти­те ни, спо­ред не­го са­ка­ти­те трябва да про­ходят, сле­пи­те да прог­лед­нат, а хро­ми­те да се из­ле­ку­ват, а в моя слу­чай трябва да си пла­ни­рам по един ин­султ на го­ди­на

Ре­ни Гри­го­ро­ва, май­ка на де­те с теж­ки ув­реж­да­ния, из­риг­на с теж­ко пис­мо по по­вод иде­ята за про­ме­ни в нор­ма­тив­ни­те уре­дби с ин­ва­лид­ни­те пен­сии. Си­нът й Сте­фан е на 22 го­ди­ни, но с ум­стве­ни въз­мож­нос­ти на 2-го­ди­шен и те­жи 160 кг. Же­на­та е с вис­ше об­ра­зо­ва­ние, жив­яла и ра­бо­ти­ла е в Со­фия, но за­ра­ди не­въз­мож­нос­тта да се справя фи­нан­со­во се мес­ти в Пер­ник, а по-къс­но в Ра­до­мир. Се­га Ре­ни жи­вее в апа­рта­мен­т в гра­да заед­но със си­на си и май­ка си. Тя бе сред ак­тив­ни­те уча­стнич­ки в про­тес­та на май­ки­те п­рез лято­то и на­пи­са от­кри­то пис­мо с ис­ка­не тя и си­нът й да бъ­дат ев­та­на­зи­ра­ни, за да не стра­дат по­ве­че. Ето гнев­но­то й пис­мо по по­вод на гот­ве­ни­те про­ме­ни:

„И още един не­нор­ма­лен за­кон, уре­дба или как­во­то и да би­ло чу­ка на вра­ти­те ни! Ока­зва се, че как­то пред­по­ло­жих, от НОИ и МТСП са ре­ши­ли да про­ка­рат иде­ята ин­ва­лид­ни пен­сии да се по­лу­ча­ват са­мо от ра­бо­те­щи хо­ра, и то не по­жиз­не­но, а със срок от мак­си­мум 5 го­ди­ни! Ми­лос­ти­во, как­то в слу­чаи на пъл­на не­под­виж­ност, от­рязан край­ник, теж­ка фор­ма на он­ко­ло­гич­но за­бол­ява­не или как­то при моя ми­лост – с пет ве­че ин­сул­та, епи­леп­сия, та­ла­се­мия и още су­ма ти бо­лес­ти! Из­ли­за, че са­ка­ти­те трябва да про­ходят, сле­пи­те да прог­лед­нат, а хро­ми­те да се из­ле­ку­ват! Що­то има­ло мно­го фал­ши­ви ин­ва­ли­ди, що­то би­ли по­жиз­не­ни! В тоя слу­чай трябва да си пла­ни­рам по един ин­султ на го­ди­на­та, че да е си­гур­но! Ама ако не сме по­лу­чи­ли но­ви ТЕЛК-ове, щяло да има по­мо­щи! При­каз­ка, зна­чи моят 22-го­ди­шен тру­дов стаж ще се срав­ни с ни­кол­ко­го­диш­ния стаж на някой тър­тей! А си­нът ми да­ли трябва да ра­бо­ти си­гур­но! Ве­роя­тно с не­го­ви­те дан­ни би мо­гъл да вле­зе в пар­ла­мен­та, че да ни оп­ра­ви! Или да го на­бу­там в един от тия за­щи­те­ни кон­цла­ге­ри за ин­ва­ли­ди, че да ме за­пи­шат ка­то опе­ра­тор на мет­ла при­мер­но, що­то дру­го ед­ва ли ще ми по­со­чат за въз­рас­тта, без зна­че­ние да­ли съм год­на да го вър­ша за­ра­ди бо­лес­ти­те си, или не! От го­ре­по­со­че­ни­те “ин­сти­ту­ции” смън­ка­ли, че би­ло са­мо проект и кой ви­но­вен – пак ние, “май­ки­те”!

Но па­са­ран, ми­лич­ки, ние ис­ка­ме съв­сем дру­ги ре­фор­ми, но вие пред­по­чи­та­те да ни умо­ри­те ов­ре­ме, че и тия след нас! Ху­ман­но и за­ко­но­во. Е, ис­кам прие­ма­не на ев­та­на­зия­та в Бъл­га­рия и вед­на­га ще я поис­кам офи­циал­но за мен и де­те­то ми, за­що­то от­каз­вам да ум­ра в мъ­ки в кон­цла­ге­ра, на­ре­чен Бъл­га­рия!“.

КРА­СИ­МИ­РА СТОИ­МЕ­НО­ВА