Виола Есен /банскалийката Елена Колчагова/ – българската любов на Марлон Брандо

В средата на 50-те легендарният актьор Марлон Брандо излиза с балерината от български произход Елена Колчагова, с артистичен псевдоним Виола Есен, една от създателките на американския балет. Този малко известен факт разкрива американският танцьор и хореограф Уейкфийлд Пуул в автобиографията си, озаглавена „Dirty Poole” (2011).

Брандо и Есен започват да излизат в средата на 1956 г., когато актьорът е в началото на суперуспешната си кариера. Две години по-рано Брандо печели „Оскар” за най-добър актьор в класиката „На кея” на режисьора Елия Казан. В средата на 50-те Есен ръководи школата „International School of Dance”, която се помещава в Карнеги Хол. В училището се преподават уроци по балет и модерен джаз, като последните се водят от Франк Вагнер, хореографа на класическия мюзикъл „Уестсайдска история”. По време на занятията няма музика, но класовете често са акомпанирани от един или повече перкусионисти. Марлон Брандо, който по това време излиза с Виола Есен, често идва в студиото с бонго барабаните си и акомпанира на останалите музиканти.

Уейкфийлд Пуул не уточнява как са се развили отношенията на Есен с Брандо, но за сметка на това животът й и успешната й кариера като балерина са изключително добре документирани.

Виола Есен е родена като Елена Колчагова в Сейнт Луис, Мисури, на 11 август 1925 г. Родителите й Мария и Асен Колчагови са емигранти от Банско и забелязват таланта на детето си още в най-ранна възраст. През 1927 г., когато е на малко повече от две години, Елена приема артистичния псевдоним Виола Есен и участва в собствено радио шоу по лосанджелиската станция KHJ, където става известна с псевдонима “B. B.” – съкратено от The Bulgarian Baby.

През 1928 г. сп. “The American Dancer” предрича бляскаво бъдеще на невръстната Виола и в средата на 30-те родителите й решават да се преместят в Ню Йорк, за да стимулират развитието на детето си. Там младата Елена започва да ходи на курсове при Михаил Мордкин, един от най-великите хореографи на всички времена, който е част от трупата на Сергей Дягилев и партнира на легендарната балерина Анна Павлова. През 1940 г., когато е все още тийнейджър, Виола Есен става един от първите участници в основания от Мордкин “Ballet Theatre”, който по-късно прераства в “American Ballet Theater”.

През 1937 г., на 18 години, Виола се омъжва за южноамерикански дипломат и иска да се откаже от артистичната си кариера. Малко преди да вземе това съдбовно решение, тя има интересно предложение. Красавицата отдавна е забелязана от филмови продуценти и режисьори, които решават да я привлекат за различни роли. Есен участва във филма на Бен Хект „Призракът на розата“ (1946 г.). Той й дава ролята на Хайди, която е млада балерина, съсипана от любовта на ревнив танцьор. Ролята на балетиста се изпълнява от Иван Киров, псевдоним на Джон Джоузеф Кашкевич. Филмът, заснет за няколко седмици с бюджет от $200 хил., претърпява неуспех и е обречен на фиаско. Все по това време Виола, или Елена Колчагова, е в компанията на две интересни личности – на художника Кирил Петров Василев и на балетния импресарио и хореограф Жорж де Куевас, женен за Маргарет Рокфелер Стронг, внучка на Джон Рокфелер. През тези години Василев продължава да се утвърждава като световноизвестен художник на портрети. В САЩ той се сприятелява с Ърнест Хемингуей, президента Хари Труман и Джак Демпси.
По-късно, през 1948 г., Василев рисува портрет на американския президент Хари Труман. Известни клиенти на Василев са още югославският цар Петър II и румънският крал Михай I.
Животът е пред младата дама. И Кирил Василев, и Жорж я съветват да не оставя изкуството, техните среди, в които се диша по-леко. Виола Есен е малко раздвоена, но съветът на приятелите й я успокоява. След години тя, без да съзнава, участва отдалече като помирителка в скандала между Жорж де Куевас и Серж Лифар, в който се стига до дуел между двамата.
През 1958 г. трупата на маркиза поставя балета „Черно и бяло“, в който участва известният балетист. Жорж решава да измени някои сцени от постановката, но при първата среща между ексцентричния хореограф и Серж става скандал. Лифар е против промените и обижда Де Куевас, който му удря плесница по лицето. Балетистът, който никога не е хващал оръжие в ръцете си, обявява дуел на своя враг и го замеря със своята чанта. Виола се опитва с писма да помири двете страни, тъй като пресата веднага започва да тръби за случая, но напразно. Секундант на дуела е Жан Мари льо Пен (френски политик, през 1957-1958 г. участва в сраженията в Алжир, кавалер на Военния орден, евродепутат, баща на Марин льо Пен). Маркизът се подготвя за дуела с учители, тъй като също до този момент не е вземал пистолет в ръцете си. Оръжието е сменено с шпаги, а дуелът става далеч от Америка, на 30 март, в Нормандия. На него присъстват много журналисти. Дори случаят е записан на лента. 53-годишният Серж и 70-годишният Жорж започват да се дуелират в името на честта. Балетистът е ранен (по-точно, одраскан по ръката). С този факт дуелът приключва, честта им е спасена, а двамата се прегръщат и до края на живота на Жорж остават приятели. През годините те поддържат връзка и с Виола Есен.
Според други писания, свързани с балерината, биографията й има следния вариант. През 1950 г. Елена Колчагова се омъжва за американския актьор Габриел Дел, който е познат на българската публика от сериала „Бар на ъгъла“. Двамата имат син, Бодел Векио, който се ражда през 1956 г. Следите на Виола Есен се губят.

Може би в някои спомени на български емигранти има написано нещо за нея. Бизнесменът Димитър Колчагов, който е неин близък и е родом от Банско, споменава в мемоарите си в ръкопис, че българката изпада в големи финансови дългове, които не може да върне.

През 1949 г. Есен обявява банкрут, след като дълговете й надхвърлят сумата от $35 000 (около $345 000 днес). Според публикация в сп. “Billboard” от същата година Есен дължи пари на 38 души, като най-големият й кредитор е някой си Митро Шишков, на когото тя дължи $20 хил.

Финансовите проблеми преследват Есен до последните години от живота й. Тя умира на 16 януари 1970 г., на 44-годишна възраст.