Випуск 83 на Учителски институт в Дупница се събра на емоционална среща 40 години след завършването. Пристигнали от цяла България, бившите състуденти от профил „Физкултура“ се събраха пред сградата на отдавна закрития Учителски институт, където са преминали най-хубавите им младежки години. Имаше прегръдки, смях и сълзи от радост.
Тържествената част премина в ресторант в парк „Рила“ с много спомени и танци. Като най-добър танцьор се прояви Валентина Панева от Ботевград, която поведе хорото и не спря да танцува. Тя се похвали пред колегите си, че е работила като начален учител, но се е преквалифицирала и в момента работи като логопед.
„Много съм щастлива, че отново срещнах състудентите си и се върнах назад във времето с хубавите спомени от най-хубавите ми години“, заяви тя.
Юлия Манчева от Дупница, която след 18 години работа по професията се отказала, а в момента се грижи за радостта на живота си – 4-ма внуци, беше на върха на щастието от срещата с приятелките си от времето на студентските години – Ваня Боцева, която е родена в дупнишкото село Яхиново, но от години живее в самоковското село Ральово и работи като директор на местното училище, и Таня Тренева от Перник, която вече 40 години дава знания на ученици от 1-и до 4-и клас в село Дивотино.
Най-емоционален, както в младежките си години, беше Михаил от Пазарджик, съпруг на областния управител там. Той известно време е преподавал на ученици от 1-и до 4-и клас, но се отказал и се отдал на творческа дейност – пише стихове.
„Станах следовател по неволя. Вкъщи бяхме двама учители на по 160 лв. заплата и трябваше да се махна от учителската професия“, заяви Любомир Марков от Пазарджик.
Състудентките му си спомниха, че бил много енергичен като студент. Бил състезател по вдигане на тежести. Толкова силен, че хващал някое момиче под мишница и вдигал го във въздуха и така обикалял по няколко пъти класната стая. „Сега е малко напълнял, но си е все същият веселяк, както преди 40 години”, заявиха те.
„Като бягахме от час, ходехме в кафенето на съда, което отдавна е затворено, или в това на ДНА. Тук ни минаха най-хубавите години от живота. Станкето ни е на сърцето“, разговориха се Любомир Марков и Георги Георгиев.
Димитър Ушаков, който беше главният виновник за другарската среща на випуск 83, заяви, че не е работил по професията си изобщо.
„Като завърших, чух един израз: „Така ги учат в училище”, отвратих се и се отказах от професията. Сега съм пенсионер. Занимавах се с търговия, сега се грижа за 20 пчелни кошера”.
Маргарита Николова е от Дупница, но целият й трудов стаж е преминал в столично училище, там е живяла и работила. Сега е пенсионерка и се е върнала да живее в Дупница. „Веселяк по душа”, коментираха нейните състуденти – Валя от Ботевград, Ваня Боцева и Таня Петрова, които с младежка енергия се хваща на хорото, показа и умения в сиртакито.
Сред пристигналите за купона трима бяха от Велинградско. По думите на техни състуденти те били кротки и такива си останали до днес. Състудентите от випуск 83 са се променили външно, но духът, който са имали като млади, се е запазил и след 40 г., коментираха те по време на купона.
На изпроводяк всички си пожелаха догодина да се срещнат отново и отидоха на кафе в центъра на Дупница. Юлия Манчева си тръгна първа и беше изпратена от състудентите си с песента „жулия“, с която огласиха централния площад на града, както едно време, когато били студенти.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
