Влахинска река пресъхна и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” санкционира собственик на един от МВЕЦ-овете за неосигуряването на минимални водни количества за нормалното функциониране на екосистемите след водохващането на централата. Това е отклонение от разрешителното за водовземане, издадено от БДЗБР на „Хидроекоенерго-Тас“ – гр. София и е административно нарушение по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Той е в сила от 11.08.2006 г. и според текста, който ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, се наказва с глоба от 2000 лв. до 10 000 лв.
Обикновено, ако наскоро не е било установено друго подобно нарушение, санкцията за нарушителя е около долната граница, или 2000 лв.
Влахинска река, която е ляв приток на Струма, дълга е 27 км и минава през община Кресна, всъщност пресъхва не за пръв път. Неволите на пълноводната иначе водна артерия, спускаща се в стръмно ждрело от пиринския първенец връх Вихрен към Струма, започват преди повече от 20 г., когато тук е построена първата от общо 4-те МВЦ-а. Общата инсталирана мощност на техните турбини е близо 7 мегавата и само през 2014 г. тук са произведени над 29 000 мегаватчаса електроенергия, донесли на собствениците им близо 5 млн. лв. „зелени” субсидии.
Последиците за околната среда от този доходоносен бизнес са плачевни. След пускането в експлоатация на първите ВЕЦ през 2006 г. големи участъци от река Влахинска редовно пресъхват. Съхнат и крайречните гори. Популациите на балканската пъстърва, на редкия ручеен рак и на видрата са унищожени или стресирани, неблагоприятни ефекти има и за едрите бозайници. Напояването на околните градини също става проблемно.
Поречието на река Влахинска е включено в защитената зона „Кресна – Илинденци”, в която се концентрира уникално биологично разнообразие. Авторитетни учени отдавна алармират за неблагоприятните ефекти от построените там ВЕЦ-ове, но без резултат.
Пресушаването на реката е резултат от начина, по който работи една МВЕЦ. За да се гарантира редовно водоподаване и да се увеличи напорът на водите, реките се улавят в тръби някъде над ВЕЦ-а и се запращат към турбините. За по-бърза печалба обикновено цялата река се канализира и рибите остават на сухо, между камъните.
Най-долу по Влахинската река се намира МВЕЦ „Сокол“ на фирма „Бийстън енерджи“ АД. От 2008 до 2010 г. в съвета на директорите са бившият икономически министър Иван Пушкаров и Димитър Соколов – бивш заместник-министър на енергетиката и шеф на Комитета по енергетика, по-късно генерален директор на енергийния бизнес на „Мултигруп“. В момента фирмата се ръководи от Крум Гаврилов Радков, бивш местен кадър на държавната „Енергопроект“.
Нагоре по реката е ВЕЦ „Влахи“, собственост на „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД на известния благоевградски приватизатор Иван Пишиев. На върха пък са двете централи на „Хидроекоенерго-Тас“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Тодор Стайков. Играч в тютюневия бизнес, до 2009 г. Стайков заема престижната длъжност заместник– председател на Българската търговско-промишлена палата. Любопитна подробност в биографията му е, че още през 1991 г. той специализира бизнес лобизъм в САЩ. В периода 1990-1991 г. е съветник в Министерски съвет. Освен това е представител за България в американската фондация „Свободен конгрес”.
Около 2010 г. сигналите за отрицателен ефект от ВЕЦ-овете му върху реката започват да нагнетяват общественото мнение и през 2014 г. местните печелят малка победа – опитът да се удвои капацитета на МВЕЦ „Тас“ на Тодор Стайков е отрязан от РИОСВ – Благоевград. Екоинспекцията спира инвестиционното предложение, тъй като пораженията върху защитена зона „Кресна – Илинденци“ ще нараснат неприемливо с новите съоръжения. Според местните експерти реализирането на инвестиционното намерение ще доведе до значителна степен на увреждане и унищожаване на приоритетното за опазване природно местообитание на алувиални гори, както и на популация и местообитания на видовете видра и приоритетния за опазване ручеен рак, което противоречи на предмета и целите на опазване на защитена зона BG0000366 „Кресна-Илинденци”.
„Хидроекоенерго-Тас“ обжалва в Административния съд в Благоевград отказа на РИОСВ и привежда в своя подкрепа заключения на плеяда експерти, като доц. д-р Валентин Богоев, ръководител на Катедра по екология и опазване на природната среда на СУ, който е автор на няколко положителни ОВОС през 2005 и 2006 г. за малки ВЕЦ на Струма, както и за голф игрището край Разлог. На отсрещната свидетелска банка негови колеги от Националния природонаучен музей, от НПМ и Института за гората при БАН са категорични, че екосистемите на река Влахинска са тежко засегнати от работата на електроцентралите и разширение на съоръженията е недопустимо, но
Благоевградският административен съд се доверява на експертизата на д-р Богоев, отменя отказа на РИОСВ и задължава регионалната екоинспекция да се произнесе отново по казуса „съобразно мотивите в настоящето решение“. И в крайна сметка екоинспекцията е принудена да каже „да“ на намерението на Тодор Стайков да удвои добивите си от МВЕЦ-а.
Сега за това, че е пресушил за поредна година Влахинска река, той ще бъде „сурово“ наказан, вероятно с глоба от 2000 лв. А и 10 000 лв. да са, това едва ли ще го притесни, като се имат предвид „зелените“ субсидии, които Стайков и колегите му са получили за водните си централи и ще продължават да получават до пълното изчезване на водата от територията на страната.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
си лае, кервана си върви…..