По-малко от денонощие след прибирането си у нас двамата български моряци – капитан Любомир Чанев и помощник-капитан Данаил Веселинов, се намират във видимо добро състояние. Часове, след като стъпиха на родна земя, те бяха приети за обстойни изследвания. От ВМА съобщиха, че двамата български моряци са изписани. След направените им обстойни изследвания и консултации с различни специалисти, не са констатирани здравословни проблеми.
„Добре съм. Чух се със съпругата си. Казахме си, че се обичаме. Те са болни с детето и затова ги няма тук. От тук си отивам вкъщи”, призна Данаил Веселинов.
„Направиха ни абсолютно пълни изследвания и казахме, че сме като 20-годишни момчета. Ще живея – ще се възползвам от свободата си. Местеха ни с капитана, за да сме далеч от екипажа като мярка за сигурност. 4 месеца бяхме в една стая с един телевизор и без право да излизаш никъде. Това беше най-тежкия период. На всеки 15 дни се обаждахме по 3 минути вкъщи. Бяхме на кораба и пак в хотела. Изкарваха ни вечер да подишаме въздух в определени моменти, не всеки ден. Храна и вода бяха осигурени. Бяхме си зaтворници. Надеждите всеки ден бяха да се случи примирие, за да може да се приберем“, разказва морякът.
По думите му хутите са хвалили България, че прави най-много за похитените си граждани. „Казваха, че за нас звънят най-много и натискат най-много. Вярвах, че в момента, в който стана примирието, всеки един момент ще ни освободят. В понеделник техният лидер направи изявление. Във вторник ни казаха, че ще си ходим. Не си спомням точно какво се случи в последните 24 часа, защото бяхме развълнувани, но всичко мина много плавно“, каза още Веселинов.
„Казаха ми, че съм в състояние, което не е за моите години. Аз лично предпочитах да съм със съпругата си първата нощ, след като се завърнахме, но ще се надявам днес да е с нея. Екипажът ми е жив и здрав прибран, може да е след 14 месеца, но е вкъщи. Надявам се да съм взел най-правилното решение, това е най-важното“, обясни капитан Чанев.
Главният редактор на сайта Maritime Александър Тодоров, влиза в контакт с хутите от първия ден след пленяването на кораба и така научава информация за състоянието на пленения екипаж. Последната връзка с тях е от преди два дни когато пленниците са освободени.
„Комуникацията се осъществи първо през телефон, след това през електронни приложения, като интересното е, че всъщност може би след третия или четвъртия месец на нашите многократни запитвания какво се случва, нямаше отговор. Понякога сме виждали потенциална светлина евентуално за подобряване на ситуацията. Те още от първия ден, в който сме в контакт с тях винаги са повтаряли едно и също – че съдбата на екипажа е в ръцете единствено и само на „Хамас“ и моряците ще бъдат освободени, когато приключи огънят в Газа, както всички видяхме така и стана“, заяви Тодоров.
