Елисавета Шапкарева е поетеса, внучка на Елисавета Багряна и правнучка на известния възрожденски книжовник Кузман Шапкарев. Има няколко издадени стихосбирки с хайку. Тя е председател на Българското сдружение на родовете от Македония. В интервюто си за „Филтър“ Елисавета Шапкарева споделя скандални факти от процеса срещу големия поет Никола Вапцаров, който е обвинен в терористична дейност и разстрелян през 1942 година.
- Госпожо Шапкарева, внучка сте на една от най-големите и знакови поетеси Елисавета Багряна. Дъщеря сте на сина й Любомир, който остава да живее при баща си след раздялата на Багряна със съпруга й Иван Шапкарев. Кога всъщност се запознахте с баба Ви?
- Познавам я от дете. Редовно й ходехме на гости, а и всяка неделя тя идваше у нас на традиционния неделен обяд.
- Какви са спомените Ви? Как общувахте с нея, след като отношенията й с баща Ви не са били от най-лесните. Когато е малък, на него му казват, че майка му работи в Париж и затова не е с него.
- Имам прекрасни спомени от детството си. Всъщност баща ми разбира, че тя е негова майка, още като ученик – на 16-годишна възраст. За срещата го подготвя акад. Петър Динеков, който по това време му е преподавател във Френския колеж. По-късно баща ми разбира, че това е споразумение между Багряна и Шапкарев.
- Какви бяха истинските отношения на баща Ви с Елисавета Багряна? Тя изпитваше ли вина към него?
- Топли. Всеки ден след работа той минаваше през дома й, за да се видят. Поне пред мен за вина не е ставало дума. А и той не се е оплаквал.
- Самата Вие сте поетеса, пишехте ли тогава? Показвали ли сте й свои стихове?
- Съчинявам стихчета от съвсем малка, още преди да мога да пиша. Записвала ми ги е бабата ми по майчина линия, която се грижеше за мен. И не, не съм ѝ показвала стиховете си. Може би е права проф. Дора Колева, като каза: „Сега, запознавайки се с творбите в стихосбирката „Клонка от мирта“ (2020) на Елисавета Шапкарева, съм склонна да допусна и друго обяснение. Колкото и неукрепнало да е било, дарованието на внучката инстинктивно е бранело своята различност, търсело е моделите, които му съответстват“.
- Разкажете ми каква е Багряна във Вашето съзнание? Как общуваше с хората, държеше ли ги на дистанция заради своята слава, а и красота? Какви бяха хората от приятелския й кръг?
- Общувахме си нормално – като баба и внучка. С хората наистина беше сдържана, но такава си беше по характер. Никога не се е правила на велика. Приятели ѝ бяха колегите й, с които беше в много добри отношения до края. Сред тях мога да спомена наскоро починалия поет Найден Вълчев.
- Сред най-коментираните теми, свързани с Багряна, е не само творчеството й, но и нейната роля в процеса срещу Никола Вапцаров. Съществуват твърдения, че тя е можела да бъде по-убедителна в защитата му. Каква е истината?
- Истината може да се чуе и от устата на присъствалата в залата Бойка Вапцарова, че на всички зададени въпроси за поезията и родолюбието му тя отговаря положително. Препоръчвам на всички да видят интервюта на Кеворк Кеворкян с Бойка Вапцарова. И да се запитаме: щом самата Елена Вапцарова не е успяла въпреки личното си познанство с царя да трогне сърцето му след неколкократни отчаяни опити той да помилва размирния й син, какво повече би постигнала Багряна в един предпоставен процес? Ако е решила да не го защити, защо тогава се е явила в съда?! Могла е да не се появи и това щеше да е достатъчно.
Освен това Вапцаров е хванат на място с оръжие. Тъжното – каквото е правил като „подривна“, т.е. терористична дейност, е било и за пари, защото средства хронично не са достигали на семейството му. След процеса срещу подводничарите съветското влияние в България е добре подкрепено с подкупи в рубли. „В партията имаше прекалено много пари“, казва в мемоарите си Цола Драгойчева. - На процеса е бил призован и известният художник Константин Щъркелов. Какви са били неговите показания?
- Константин Щъркелов се държи пред Вапцаровите обвинители значително по-безотговорно от заклеймената поетеса. Христо Радевски казва: „След свидетелстването си против другаря Никола Вапцаров, когото застреляха, Константин Щъркелов отишъл в аперитива „Луката“ и казал: „Днес окачих един човек на въжето, но на негово място трябваше да отиде Жендов“. Младен Исаев, който е бил приятел и съмишленик на Никола Вапцаров, дори не отива на процеса.
- А защо според Вас майката на Вапцаров, Елена, не успява въпреки личното си познанство с царя да го накара да помилва сина й?
- Защото комунистите са хвърлили всичките си сили да спасяват други поети, които са им се стрували по-важни и по-следващи партийната линия от прекалено авангардния за техните вкусове Вапцаров. Култът към Вапцаров у нас започва чак след като поезията му е оценена от левите интелектуалци на Запад, което кара комунистическата партия да осъзнае, че може да натрупа пропаганден капитал от творчеството му.
- Вероятно знаете любопитни подробности за задържането и обвиненията срещу Вапцаров. Бихте ли пояснили къде е хванат на място с оръжие? И това ли е причината да има нищожни шансове да спаси живота си според тогавашното законодателство, което освен другото е и военновременно?
- В книгата си „Третият разстрел“ Марин Георгиев много подробно разглежда събитията около ареста и обвиненията срещу Вапцаров. Препоръчвам я на читателите ви. По онова време България е във война и всяка конспиративна дейност срещу законната власт, особено когато е свързана с оръжие и особено когато е в услуга на враговете й, се наказва най-строго. Хванатият на място с оръжие Вапцаров е имал нищожни шансове да спаси живота си.
- Прави ли нещо БКП, за да го защити по време на процеса?
- БКП не прави нищо, което реално може да помогне на Вапцаров, по изложените по-горе причини. Налага се като приятелски настроен към защитата свидетел да бъде привлечена Багряна, която нито се познава лично с Вапцаров, нито познава творчеството му. Въпреки това тя прочита една негова стихосбирка вечерта преди процеса и свидетелства, че в творчеството му има родолюбиви моменти. Предвид тежестта на обвиненията това няма как да спаси Вапцаров.
- Мислите ли, че точно БКП измисля мита за вината на Багряна, за да прехвърлят цялата отговорност върху нея? И защо?
- Както стана ясно по-горе, БКП започва да налага култ към Вапцаров и творчеството му сравнително късно и с пропагандни цели. Тя трябва обаче да отговори на неудобните въпроси защо не е направила нищо реално за спасяването му по време на самия процес. Така Багряна се превръща в удобната изкупителна жертва. Цял живот й се налагаше да живее с обвиненията и заплахите срещу себе си, които като чувствителен човек изживяваше изключително тежко.
- Освен че сте внучка на Багряна, Вашият съпруг е роднина на друг голям литературен колос – Димитър Талев. Това ли е причината да сте учредител на Българското сдружение на родовете от Македония?
- Свекър ми, Бог да го прости, беше роднина по сватовство на Димитър Талев. Но не само това е причина да съм сред учредителите на Българското сдружение на родовете от Македония, негов заместник-председател и вече втори мандат негов председател. Моят прадядо по бащина линия е Кузман Шапкарев – български възрожденски книжовник, фолклорист, родом от Охрид, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН, който винаги се е определял като българин. Член е на Българското книжовно дружество, днешната Българска академия на науките. Сред най-силните му и любими ученици са митрополит Методий Кусев и Гоце Делчев. Повечето му трудове са добре известни на днешните българи: „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“, „Голяма българска читанка или втора чяст на българскийт буквар на наречие по-вразумително за македонските българи“ и други. Той е и баща на Климент Шапкарев с псевдоним Август – български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец. В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“. Прачичо ми по майчина линия пък е Тодор Пиперевски – родом от Щип, виден български индустриалец, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация и дарител, направил едно от най-големите частни дарения в българската история – през 1942 г. завещава всичките си акции и активи от АД „Н. Чилов“ на стойност над 100 милиона лева на българската държава. През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка. Касиер е на ВМРО до забраната на организацията от деветнадесетомайското правителство. След преврата е интерниран. През 1940 година Пиперевски дарява 50 000 лева на Македонския научен институт. В завещанието си оставя на института още 500 000 лева. 100 000 лева оставя на Щипското братство в София и 50 000 лева на Македоно-Одринското опълченско дружество. Със закон на 18 март 1943 г. ХХV обикновено народно събрание приема завещанието на Пиперевски и учредява специална фондация, чиито приходи в 1943 година са 1,415 милиона лева, а за 1945 г. – 5,128 милиона лева. В 1943 г. фондацията изразходва 805 000 лева за издръжка на двама специализанти лекари от Македония в чужбина и двама студенти по медицина в София, за издръжка на болницата в Щип, помощи на щипски граждани при лечение. През 1947 г. освен средства за специализации, ефорията на фондацията отпуска стипендии на още двама студенти медици в София.
След установяването на комунистическата диктатура в България, през май 1947 г. предприятието е национализирано, а ефорията и фондацията са ликвидирани. Разказвам това по-подробно, понеже и досега за него се знае много малко. Каузата Македония винаги е била много важна в рода ми. - Пишете стихове, издавате стихосбирки, имате слабост към хайкуто. Днес време ли е за поезия?
- Според мен винаги е време за поезия и тя винаги ще има своите читатели. Така е още от древността и така ще бъде и занапред.
- Обнадеждена ли сте от политическата ситуация в България днес? Защо все се оплакваме от управляващия елит през последните 36 години?
- Не съм обнадеждена. Множество хора и политически сили раздухват омразата и разделението в обществото в името на политическите си амбиции, без да си дават сметка, че като българи ще трябва да продължаваме да живеем заедно.
- Уютно ли Ви е в днешния свят? Плашат ли Ви технологиите, или по-скоро се опитвате да се сприятелите с тях?
- Технологиите не ме плашат и винаги съм била „на ти“ с тях. Не се опитвам, а направо съм си приятелка с тях. Използвам и така модерния напоследък изкуствен интелект и нямам проблем с това.
- Коя е най-страшната илюзия, с която сте се разделили?
- Че истината се цени от всички хора.
Авторът на „Моторни песни“ приключва живота си на стрелбище
През 1942 година срещу Никола Вапцаров и още 59 души започва процес в Софийският военнополеви съд, който се намира в сградата Телеграфо-пощенското училище. Подсъдимите са обвинени по Закона за защита на държавата за участието си в дейността на бойните групи, чиято цел е да извършат насилствена промяна на установения държавен и обществен строй в България.
Сред обвиняемите са ръководителите на БКП Антон Иванов и Трайчо Костов, ръководителят на Централната военна комисия Цвятко Радойнов, поетът Никола Вапцаров, Антон Попов и други. На 23 юли 1942 г. съдът издава 12 смъртни присъди, 6 доживотни, 17 души получават присъди от 10 до 20 години затвор, двадесет са оправдани.
Същия ден вечерта смъртните присъди са изпълнени. На стрелбището на Школата за запасни офицери са разстреляни Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов, Никола Вапцаров и Георги Минчев. По сведения на войниците от наказателния отряд, изпълнил присъдата, осъдените посрещат смъртта с песента по Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“.
