Благоевградчанката Десислава Христова вече 23 години успешно се реализира като акушерка в кралската болница „St Mary’s Hospital” в Лондон. „До успеха се стига с много упоритост, с много работа и с малко късмет”, казва Деси Христова, която заедно със своята сестра близначка Даниела Стоянова продължават традициите на своята баба по бащина линия Йорданка Димитрова – първата дипломирана акушерка в Благоевград и една от инициаторките за създаване на първия родилен дом в града.
Тя е родена в Кюстендил, но се омъжва в Благоевград, където създава и първото женско благотворително дружество в помощ на жените майки. Също така става инициатор за откриването на Девическото практическо занаятчийско училище в Горна Джумая, просъществувало до края на Втората световна война. Включва се активно и в дейността на женското просветно благотворително дружество „Македония”. Завършила е и специално девическо училище за учителки „Мария Луиза” в София, което подготвя кадри за практическите девически занаятчийски и домакински училища в страната. Била е перфектна домакиня.
Деси казва, че този финес от нея е наследила сестра й Даниела, която се отказва от акушерството и сега живее в София. Но Деси пък е наследила професионализма в акушерството от своята баба и вече 23 години работи в частната кралска клиника в Лондон, където раждат известни личности и аристократки, като Кейт Мидълтън например. Там са родени внуците на рулъра на Дубай. Идват много жени от Обединените арабски емирства. Деси казва, че грижите за родилките и бебетата в Лондон са по-различни, отколкото в България, където е започнала своята кариера.
В България тя завършва акушерство в Медицинския институт „Йорданка Филаретова” в София. Работи в Дом „Майка и дете”, след това в гинекологичното отделение на благоевградската болница и решава да замине за Лондон. Доволна е от своя избор, защото в английската столица е имала шанса да се научи на тънкости в акушерската професия и да се докаже без никакви протекции. В началото й е било много трудно. Работила е три години на повикване към агенция, която осигурява акушерки за всяка една болница, където има недостиг на персонал. В тези болници обикновено й дават най-тежките случаи, с които не искат да се занимават щатните акушерки. Чувствала се е като санитарка, която там има много повече отговорности и ангажименти, отколкото в България.
САНИТАРКИТЕ В ЛОНДОНСКИТЕ БОЛНИЦИ ВЗИМАТ КРЪВ, ПОМАГАТ ПРИ КЪРМЕНЕТО НА МАЙКАТА, ВЛИЗАТ ДОРИ И В ОПЕРАЦИОННА.
Деси преминава „Преслав” – шестмесечен адаптационен курс, който й е бил необходим, за да се регистрира като акушерка към „Дженерал Медикъл Кансъл”. След като издържиш изпитите там, можеш да кандидатстваш за постоянна работа. Няколко пъти е викана от агенция за работа в кралската клиника и там много я харесват. Обявяват шест места за постоянна работа на акушерки, за които се борили около 370 души. Документите за работа са анонимни и по CV-то си избират с кого да проведат интервю. Деси си подава документите и е сред тези 20-ина човека, които избират да извикат на интервю, но по време на изпитите тя се оказва в България. След като се връща, разбира, че не са могли да изберат необходимия брой, и насрочват за нея отделно интервю. Провежда го лекар-консултант и две акушерки. Предлагат й различни сценарии и питат как би реагирала при тези ситуации, след което я наемат на работа.
В началото отделението се е състояло само от осем стаи, като на три стаи се е полагала една баня и тоалетна, но никой не се е оплаквал. Малка, бутикова болница, която с времето се превръща в по-обикновено и по-комерсиално здравно заведение, което могат да посещават желаещи от цял свят. Деветдесет процента от жените там раждат с цезарово сечение, защото обичат да предвиждат на коя дата да е родено детето им и си избират деня за раждане, като предварително посещават астролози, за да изчислят асцендента му. Казват, че цезаровото сечение е по-щадящо за майката и за бебето. След цезарово сечение обикновено на 6-ия час махат катетъра и жената се раздвижва с цел да се предотврати тромбоза. Стриктно се спазват препоръките на УНИЦЕФ за програмата „Приятели на бебето“, която активно работи за подкрепата на майката при кърменето. Затова основно им помагат акушерките, които ежегодно преминават през курсове за обучение за съветници по кърмене.
Обикновено родилката се изписва на втория или на третия ден, ако е родила с цезарово сечение, и на 1-ия ден, ако е родила по нормален път. В Лондон и самите лекари-консултанти предпочитат да правят цезарово сечение, защото така могат да планират работното си време и да не чакат денонощно някой да ги извика по спешност.
В КЛИНИКАТА, КЪДЕТО РАБОТИ ДЕСИ, НЯМА ПЕДИАТРИ. КОНСУЛТАНТИТЕ ИДВАТ САМО ЗА РАЖДАНЕТО И ЦЯЛАТА ГРИЖА ЗА МАЙКИТЕ И БЕБЕТАТА СЕ ПОЕМА ОТ АКУШЕРКИТЕ,
които са добре обучени за тази работа. Ако има неразрешен проблем, се обаждат на педиатричен екип, който идва от държавната клиника, която е в съседната сграда. Целият екип, в който тя работи, преди десетина години получава „Оскар” за акушерство.
Деси прави и следродилни консултации, има училище за родители и дава съвети при отглеждането на бебето. Там децата се отглеждат при по-строг режим. Още в началото бебето се отделя да спи в отделна стая. Между третия и четвъртия месец то вече спи по 12 часа непробудно – от 7 вечерта до 7 сутринта. Това се постига с режим на храненето. Не е необходимо детето да се прехранва. Необходими са около 3-4 часа то да преработи храната, която поема. Проблемът идва, когато майките дават храна, без децата да са гладни. Много от тях не могат да преценят, че детето плаче не защото е гладно, а по друга причина. Когато децата се прехранват, започват и болките в коремчетата. Все по-често кърмачетата страдат и от рефлукс. Понякога се получава раздуване на червата, или така наречените колики, заради лактозата в млякото. Затова Деси съветва бременните жени две седмици преди раждане тотално да откажат млякото и млечните продукти, за разлика от България, където приемът на мляко се толерира. В по-редки случаи пък се наблюдава нетолериране към протеина на млякото. Тогава тя препоръчва на майките да ограничат и яйцата от диетата си, като съветва да се пие калций. Майките са научени да обръщат внимание на храната, която приемат, и да се хранят балансирано. Като цяло жените днес са доста по-информирани как да отглеждат децата си. Животът е различен и всяка година изискванията и възможностите за отглеждане на децата се променят. Деси е щастлива, когато вижда, че от нейните съвети има резултат и че майките и децата се справят добре.
Децата на много известни родители е израждала Деси, но тъй като подписва споразумение за конфиденциалност с всеки един от тях, няма право да споменава имената им.
ДЕСИ СИ ИДВА В РОДНИЯ ГРАД ПОЧТИ ВСЯКО ЛЯТО.
Питам я дали си спомня родословния корен, чиито гени и тя продължава по своя път. Казва, че дядо й Георги Димитров по бащина линия е от Крива паланка. Той е бил известен индустриалец, собственик на фабрика за производство на тухли и керемиди „Елвира” в Горна Джумая. Членувал е в Съюза на индустриалците в България. Имал е около 300 работници от Турция, на които е осигурявал и фирмени жилища, градини за отглеждане на плодове и зеленчуци. Имал е и хора, които са се грижили за изхранването на работниците. След национализацията му взимат всичко и са били изселени в село Медковец, Оряховско, като капиталисти и „врагове на народа”.
Баща й Валентин Димитров е бил автомобилен инструктор, а майка й Ана Тошева беше известна детска учителка в Благоевград, пееше в Камерна опера, в хор „Ален мак”, в хора на радио-телевизионния център, в черковния хор и беше доста находчив човек. Деси си спомня, че много са я обичали. Когато са излизали на разходка, на всяка крачка са я спирали хора и са искали да разговарят с нея.
Прадядото на Деси по майчина линия е Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. За неговата съдба Деси е научила подробности от своята братовчедка Любима Пейова Димитрова, която също е правнучка на Коте. Майката на Любима – Елена, и майката на Деси – Ана, са първи братовчедки. Любима завършва специалността „Телевизионен и филмов монтаж” във Факултета по изкуствата към Югозападния университет и тази година се пенсионира като монтажист в Регионален телевизионен център – Благоевград. Омъжена е за художника Павел Димитров и имат един син, Йосиф, който живее и работи в САЩ. Тя разказва за Коте Двоячки, че умира на 91 години на 2 септември 1946 г., облечен в най-бялата си кошуля, на бял кенарен чаршаф. Той завършва живота си с две жени: първата – хубавата, бела Рада, от която има 4 деца, и втората – Ана, която е била омъжена за дървосекача Давидко Тошев. Двамата са нямали деца. Ана толкова е харесвала Коте, че пред всички е казвала: „Името ми да не е Ана, ако не стана Котевица!”. Ана става любовница на Коте, забременява и плаща да убият мъжа й.
С ЕДНА ФУТА ЖЪЛТИЦИ И С МАЛКО ДЕТЕ ОТИВА В КЪЩАТА НА КОТЕ ПРИ ЖЕНА МУ И ДЕЦАТА МУ.
Коте заживява с две жени и издържа две семейства. Коте и Ана имат трима синове. Майката на Деси – Ана, е дъщеря на един от тях – Костадин, а майка й е Стоименка. Заради двуженството хората сложили на Коте прякора Двоячки, което по-късно става и фамилия на рода. Бил е хубав мъж, снажен, обаятелен, строг, справедлив и десетар на Яне Сандански, виден деец на ВМРО. Пренасял е оръжие през границата при Кочериново, която разделяла освободената от поробената част на страната. Наричат го Царят на границата. Бил е безстрашен. Баба Дача, една феноменална жена от бистришката махала Дъбово, му предрекла, че него куршум няма да го лови. Доживява пределна възраст, успява да купи няколко къщи и много земи в Горна Джумая като наследство на децата си. Елена е казвала на дъщеря си Любима: „Моят дедо беше много чуен!”.
Тази история днес разказва и Деси и се изненадва през колко превратности са минали дедите й и как всичко, което са преживели, отеква в нейното съвремие и в живота на нейните близки и роднини. Но е убедена и в друго – че днес живеем в епоха, в която всичко се случва тук и сега. И учените доказаха, че Земята се върти с по-бързи темпове и животът е толкова забързан, че трябва много да внимаваме какво правим и как се отнасяме с хората, защото всяка лична грешка се заплаща на мига. Нищо вече не се отлага за бъдещите поколения. Правиш – получаваш! За съжаление не всеки го осъзнава и животът е пълен с изненади. Деси си е избрала пътечката на доброто и не спира да помага на близки, роднини и на пациенти с каквото може, а понякога и повече, за сметка на собствения си комфорт. Убедена е, че доброто се връща!
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
