Родът на депутата от БСП – Благоевград Кирил Добрев води началото си от две стари македонски фамилии – Тетимовата и Марковата, които са изселници от Западна Македония още през ХV век, разказва депутатът от БСП. Фамилията Добреви родът носи от 1902 г. Името идва от бай Добри – известен строител и дюлгерин, познат с прякора си Луд Добрьо. Същият е дядо на Кирил Добрев-старши. Легенди гласят, че Луд Добрьо намерил делва с жълтици и я похарчил за строителство на мостове и обществени сгради. Негово дело е първият мост между селата Ковачевица и Осиково. Строил мостове и в Гърция.
Синът на Луд Добрьо и баща на дядо Киро се казва Босилко Добрев. Той се жени за Стоянка – дъщерята на свещеника Тома Титимов, който пък е син на Кануш войвода. Босилко Добрев притежавал изключителни организаторски и ораторски умения. В началото на ХХ век създал структура на БЗНС. Занимавал се с фитотерапия, билкар, лечител, автор на много книги за гъби, за производството на вермут, коняци, ракии и др.
През 1929 г. Босилко станал градоначалник на Варна по време на правителството на Александър Стамболийски. Заради това през 1932 г. от ВМРО му издали смъртна присъда. Босилко обаче заминал за София и станал съратник и близък приятел на Райко Даскалов.
Кирил Добрев-старши е второто от седемте деца на Стоянка и Босилко. Роден е на 21 юли 1918 г. „Има съмнения за годината му на раждане, защото едно време са записвали децата по-късно, ако останат живи. И днес, когато го питам, той казва, че е на повече от 100 г., че ги е минал”, разказва внукът.
Кирил Добрев-старши, завършил основното си образование в с. Ковачевица, а след това Първа мъжка гимназия в София. Няколко години бил студент в семинарията. Владее перфектно руски и френски. Дори е изкарвал пари, като е превеждал от френски.
За разлика от своя баща, Кирил бил част от лявото крило на ВМРО, после член на РМС, а от 1940 г. – на БКП. Като политически неблагонадежден младеж бил изпратен в концлагера „Свети Врач” в Сандански.
9 септември 1944 г. го заварил там, а от октомври същата година е първият кмет на село Ковачевица. „Дядо категорично отказал да подаде документи за активен борец против фашизма”, разказва Добрев-младши.
След кметския пост работил в Горското, а по-късно станал директор на МТС „Гоце Делчев” – моторно-тракторната станция, в която била събрана цялата селскостопанска техника на региона. Има изключителни заслуги в местната опитна станция за селекционирането на висококачествени тютюни – „Неврокоп”, „Неврокопска басма”. „Общо взето, цялото земеделие, което се е развивало по това време в района, е било под негово ръководство повече от 30 г.”, обяснява внукът.
След като се пенсионирал, дядо Киро продължил да работи в Държавен и народен контрол на нещатни начала. „От него трепереха всички лавкаджии и магазинери в района”, спомня си Кирил-младши. За кратко бил директор на дирекция „Природни богатства” в София, но любовта го върнала в родния Гоце Делчев.
През 1945 г. Кирил Добрев-старши се жени за Велика Стоилова (баба Личка, както я наричат децата). Имат двама синове – Николай и Тома.
