Артишок и аспержи наред с пълната гама познати зеленчуци и плодове, подправки и билки отглежда благоевградско семейство само на около 3 км от Благоевград. Зеленчукът, приличащ на магарешки бодил, събира погледите на случайни минувачи край градината им и много често става повод да отговарят на любопитството на хората с пояснения за начина на отглеждане.
Инженерът Румян Ковачев, чиято кариера минала през „Изот сервиз“, Изчислителния център и IT отдела на цигарената фабрика, и съпругата му, наскоро пенсионирана учителка, получили градината в наследство и по-скоро назаем преди 10-ина години. Ранчото е на балдъзата, градината била засадена, когато собствениците решили да емигрират в Испания и помолили Ковачеви да се грижат за нея. Не само че не се отказали, но с времето разширили обработваемата площ докъм 2 дка, тъй като и двамата са с афинитет към земеделието.
„Не сме пионери в нищо, просто се интересуваме от нововъведения и ги прилагаме“, обяснява с усмивка Р. Ковачев. Амбицирани са да произвеждат биопродукти само за собствена консумация, но раздават и на приятели, когато реколтата надхвърли очакванията им. Двигател при експериментите е Румян, той обича да изпробва нови неща, които са го впечатлили в интернет. Негова идея преди 4-5 години било да опитат да отглеждат артишок, малко познат у нас зеленчук, известен в здравословната кухня. По същото време от семена подвели и аспержи, но и двата експериментални зеленчука опитали чак на втората година, когато започнали да дават плодове.
„Аспержите веднага станаха любими на цялото семейство, те са първият зеленчук, който излиза напролет, още в началото на март месец. Дъщерята дори ги яде сурови, но сме ги приготвяли по много начини, дори по рецептата за краставички. Отлични са“, обясняват висшистите градинари.
Артишока консервирали успешно по същата рецепта. Съхраняват го и в зехтин, маринован и по различни рецепти, открити в интернет. „Когато е пресен, артишокът се готви заедно с листата, те са месести, а някои използват дори част от дръжката за ядене, защото е крехка. Сега, когато вече е стар и прецъфтял, се ползва само ядката, която веднага като се обели, трябва да се сложи във вода с лимон, защото потъмнява“, показва нагледно инженерът.
Съпругата му разказва, че по детски спомени на нейна колежка цялото Благоевградско поле преди десетилетия било засято с артишок за износ, а България някога се славела като голям износител на аспержи, затова двамата със съпруга й не се взимат за новатори в сферата на градинарството в Благоевград. Все още неуспешен е опитът им да си произведат патати. Тази пролет засадили сладките картофи, но не поникнал нито един, затова са амбицирани догодина отново да пробват. Наскоро са насадили алабаша и броколито, семената на брюкселското зеле обаче не поникнали, а вече е късно да правят нов разсад.
Двамата са затворили цикъла на производство и нищо не изхвърлят. Което не се изяде, се дава на животните или се преработва на тор от калифорнийските червеи, на които са отделили малка част от двора. Количеството на химикали, които ползват за растенията, е сведено до минимум. Препаратите за защита, които купуват, също са екологични, но въпреки високата цена ги предпочитат.
„Съседите ни са пенсионери хора, те гледат градина да продават на пазара и много пъти са ни съветвали да не садим много култури, а три-четири, но да изкараме за продажба, за да си избием поне разходите. От нас обаче търговци не става. Дори като учител не съм давала частни уроци, защото не мога да кажа цена и да се пазаря“, с усмивка обяснява жената, която предпочита да остане зад кадър, за да си спести злословия и неприятни коментари.
Към търговците на пазара двамата имат специално отношение. „На сергиите трябва да излизат само производители като нас, а не прекупвачи, които в пазарните дни пренасят стоката от зеленчуковите си магазини на сергията. Това не е редно и трябва да се контролира, за да са сигурни клиентите, че каквото купуват, наистина е домашно произведено“, смятат семейство Ковачеви.
Те признават, че предпочитат да произвеждат от всичко по малко, вместо да продават, затова садят по 5-6 вида домати, различни сортове чушки, тиквички, пъпеши, дини, тикви, царевица, а подправките са между редовете, хем да пазят продукцията от болести. Площта, която обработват обаче, никак не е малка, а те непрекъснато подновяват и сменят културите да имат пресни плодове и зеленчуци от края на зимата до късна есен. В цялата градина, включително и за картофите, използват мулчиращ черен найлон, който задържа влагата и така много по-малко се поливат насажденията. Спестяват си и копаенето, тъй като предпазват лехите от трева, а и решили проблема с къртичините, в които редовно се губела водата при поливане. Под найлона са маркучите за капково напояване. Направили го поетапно за пет години и така пестят труд и вода.
За ранни зеленчуци са направили оранжерия. От нея още първите месеци на годината слагат на масата маруля, чесън, лук. При температури около и под нулата обаче слагат допълнително найлон и агрил на насажденията да не измръзнат, тъй като агрилът помага най-много при есенните слани, обясняват производителите.
Синът и дъщеря им не проявяват особен интерес към земеделието, поне засега, но с удоволствие консумират продукцията на родителите си.
А работата в градината никога не свършва и за да им е по-лесно, заменят традиционните инструменти с все още не много разпространени, за които намират информация в интернет. Като плозкореза на Фокин, който използват почти за всичко, инструмент за вадене на трева, друг за унищожаване на трева, чиято дръжка се пълни с препарат, а с триъгълната основа от хигроскопичен материал само „погалват“ плевелите и те изсъхват. А градината вече им се отблагодарява щедро за грижите, като преди дни премерили домат от реколтата си и кантарът ударил 1,167 кг.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
