Вр.и.д. управителят на комитите Ив. Златински: Дебютът ми срещу „Левски“ и оцеляването в „А“ група за сметка на орлетата са мачовете, заради които си заслужаваше 17 г. пот по терените

Иван Златински е роден на 09.04.1963 г. в Петрич. В юношеските формации на „Беласица“ се готви под ръководството на Никола Шаламанов. За комитите играе през периода от 1981 до 1998 г., с едногодишно прекъсване в началото на кариерата си, когато облича екипа на „Пирин“ /ГД/. След като спира с футбола на 35-годишна възраст, по средата на щурма от „В“ до „А“ група, организиран от тогавашния клубен президент Коце Хаджииванов, започва треньорска работа в местната ДЮШ начело на набор 1985 г. През 2008 г. е наставник на дублиращия отбор на „Бела“, а година по-късно, след изпадането на петричани от елита, оглавява бяло-червените, които редуваха сезони във „В“ група с такива в пиринската бундеслига. Освободен е от треньорския пост през 2013 г. Завръща се като администратор при петричани през 2016 г., временно пак поема отбора през следващия сезон. В края на миналата седмица беше избран за вр.и.д. управител на ОФК „Беласица“, на мястото на подалия оставка Венко Папалюгов.

– Честито назначение, г-н Златински! Като вр.и.д. управител на футболното ЕООД ще продължите ли да изпълнявате организационните и административни функции, които Ви бяха вменени досега?

– Благодаря. Да, разбира се, предвид малкия обем работа в тази посока, при практическа липса на футбол и мачове, ще съвместявам и тези ангажименти. Това ще продължи със сигурност до средата на юли, когато се надявам да стартира подготовката на отборите за новия сезон, после ще видим какво решение ще се вземе.

– Треньорът на мъжкия отбор Атанас Ласков ще запази ли поста си? Да очакваме ли някакви персонални промени в спортно-техническия щаб на комитите?

– Атанас Ласков остава начело на мъжете. Нямаме причина да го сменяме, считам, че си вършеше добре работата. Освен това той е местен, бил е част от отбора като футболист, а на тукашните специалисти се гледа с по-друго око. С неговия досегашен асистент Ели Маркес вече стана ясно, че се разделяме, тази тема бе достатъчно експлоатирана. Още в мандата на досегашния управител Венко Папалюгов беше отправено предложение към треньора от нашата школа Емил Шаламанов да се присъедини към щаба на Ласков като асистент. Той вече е бил начело на първия тим, считаме, че е време отново да помогне с опита си на представителната формация. Очакваме неговия отговор, засега други промени в щаба не се планират.

– Да очакваме ли такива в ДЮШ?

– Според мен специалистите в школата вършат работата си перфектно. Потеглихме трудно в началото на предишния недовършен сезон, имаше леки залитания, но впоследствие нещата влязоха в нормално русло. Така че треньорите на всички формации ще продължат да работят, като изискванията към тях ще нарастват в хода на следващата спортно-състезателна година.

– Какви ще бъдат целите пред мъжкия отбор през следващото първенство, когато бюджетът неминуемо ще бъде редуциран, предвид последствията от кризата, предизвикана от Covid-19?

– Имаме уверението от страна на общината, че във финансов аспект клубът ще продължи да функционира нормално. Дори и бюджетът да бъде свит, аз се надявам, че нашите момчета ще проявят разбиране, ще осъзнаят в каква ситуация сме и ще стиснат зъби през следващия шампионат, за да покажат в пълна степен това, на което са способни, нещо, което за жалост не сториха в мачовете до този момент. Първата ми работа тези дни бе да се свържа с футболистите и да им вдъхна увереност, че продължаваме да разчитаме на тях.

– В тази връзка да очакваме ли редуциране на кадровия списък при мъжете?

– След колизиите в последните месеци той и сега е свит. Практически разполагаме с 14-15 футболисти. Знаете, че имаме двама футболисти от Гоце Делчев в лицето на Илия Карапетров и Иван Макриев. Ако тамошният „Пирин“ съумее да се завърне в ЮЗ Трета лига, тяхно право е да решат дали ще подсилят родния си отбор, или ще останат при нас. В същото време четирима от нашите подрастващи състезатели – Благовест Танев, Владислав Стоилов, Аспарух Сяров и Атанас Георгиев, излизат от юношеска възраст и трябва да бъдат приобщени към представителния отбор. В това число е и Тошко Димитров, който отдавна е със статут на трети вратар при мъжете.

– Да преговорим отново ситуацията с чужденците…

– Жустино Мендеш остава в отбора, той предпочете да изкара цялата пандемия в Петрич. Матеус Казарото лети за родната Бразилия след 18 май, ще го очакваме да се завърне при нас за началото на лятната подготовка. Другите двама – Мохамед Н’банче и Алешандре Даутон, си заминават за Потугалия в началото на юни и се разделяме с тях.

– Ще има ли други футболисти, които ще привлечете през тази голяма пауза?

– Следим всички местни футболисти, които към днешна дата ритат да други отбори – Красимир Шапкаров /Пирин Рз/, Аспарух Смилков /Ботев Гъл/ и други, които биха предпочели да се завърнат у дома, спестявайки част от разходите си, които се налага да правят далече от Петрич. Наблюдаваме юноши от региона, които приключват с ЦСКА, „Пирин“ /Бл/… Вратата ни е отворена за всеки един, който предпочете да играе при нас, а ние преценим, че може ни бъде полезен.

– В час сте с изявите на младите футболисти на „Беласица“ от подрастващите формации. Имат ли качества за първия отбор според Вас?

– Вече споменах карето, което излиза от юношеска възраст, има и други, разбира се. Бяхме обещали всеки да дочака и да получи своя шанс, ето сега е моментът тези момчета да го грабнат и да се възползват. Моето мнение е, че има още какво да научат и да се развиват, като досегът с мъжкия футбол в тази трудна ситуация може само да им помогне в тази посока.

– Сега е модерно да се връщаме към футболното минало, когато играта липсва на всички. Вие какви ретро моменти от кариерата си на футболист си спомняте?

– Още преди да навърша 18 г., дебютирах за първия отбор на „Беласица“, който играеше дебютния си сезон при майсторите. Случи се на 31 май 1981 г. и няма как да го забравя. Пред препълнения „Цар Самуил“ влязох като резерва срещу лидера „Левски“, който се бореше за титлата с ЦСКА. Напрежението върху мен беше огромно, да си призная, дори не си спомням кого смених в 85-та минута. Важното е, че победихме с 2:1 и сините шампионски мечти практически изтляха след тези паметни 90 минути в Петрич. Малко по-късно, в последния кръг, играх в заключителния половин час, заменяйки вече покойния Александър Вуков в дербито с „Пирин“ на стадион „Христо Ботев“ в Благоевград, Нулевото равенство ни гарантира оставането в „А“ група, за сметка на орлетата. Записах много паметни мачове в следващите 17 години в различните нива на родния футбол, но дори да бяха само тези, които споменах , знам, че си е струвало.

Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ