Често не си даваме сметка за начина, по който се променяме след всяка грешка. Всеки урок, който получим от живота, води до промяна в самите нас. Ние вече не сме същите хора, не мислим по същия начин, не възприемаме хората, както преди.
Как се променяме след всяка болка?
Всяка болка, независимо дали физическа или душевна, влияе на поведението ни в бъдещи ситуации. Болката често предизвиква страх от вероятността отново да ни наранят и води до изграждане на стени, заключване на емоции и предпазливост. Това е опитът. И зависимост от нашата толерантност към болката, ние се променяме повече или по-малко.
Болката ни прави по-добри хора. Помага ни да разберем кои сме, кои са нашите приоритети, къде трябва да насочваме усилията си и с какво не трябва да си губим времето.
Болката ни помага да видим живота си в перспектива, да видим общата картина. Ако животът ни беше перфектен, нямаше да се замислим за тези неща, нямаше да познаваме болката и страданието. А именно те ни тласкат напред, те ни карат да се развиваме, да се доказваме.
Това че вече не сме същите хора, не трябва да ни носи съжаление, не трябва да изпитваме вина. След всяка болка всъщност ставаме по-силни и уверени, развиваме „имунитет“ и по-бързо „оздравяваме“. Все по-малко неща могат да ни наранят, да ни изкарат от равновесие, да ни управляват.
Преживените болки ни правят по-стойностни и целенасочени. Те ни показват къде сме сбъркали и защо. С тяхна помощ можем да станем такива, каквито винаги сме искали. Без грешките, провалите и болката трудно бихме намерили верния път.
Ако променим нагласата си спрямо болката и тя спре да ни плаши, ще видим, че в живота всичко е преодолимо. Нали затова казват, че това, което не ни убива, ни прави по-силни? Защо тогава трябва да живеем в страх от бъдещето, да се тревожим за неща, които изобщо могат да не се случат?
