Денис Никифоров е психолог и треньор по личностно и творческо развитие, редовен докторант по позитивна психология към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Завършил е ПМГ „Акад. С. П. Корольов“ – Благоевград. Зодия Риби. „Щастието и успехът имат много измерения и за всеки е различно”, казва той в интервю за „Фокус“.
– Г-н Никифоров, съществува ли формула за успеха? Как се разглежда успехът от гледна точка на позитивната психология?
– В позитивната психология има много методики, които поглеждат към нашите вътрешни ресурси и те са свързани с успеха. Сещам се за една теория на потока – т.нар. „случване“, когато се чувстваме добре, спрямо нашите постижения и това, което сме. И си отговаряме на въпроса „Кой съм аз, какъв искам да бъда, кое е нещото, което ме кара наистина да се чувствам добре в кожата си?“. Това е т.нар. „случване на потока“. Но от едната страна на потока има тревожност, от другата – застой. И когато попаднем в едно от тези две състояния, а защо не и в други, които са техни синоними, е важно да можем да се върнем в потока. Разбира се, към тях могат да бъдат добавени и гневът, агресията, напрежението, всичко, което влияе негативно както на нашия успех, така и на други наши усещания в живота.
– Има ли доказателства, че психичното здраве влияе върху физическото?
– Разбира се. Неслучайно нашият организъм може да се каже, че е една монета, която има две страни. Едната страна е физическото, а другата е психическото. Всеки един от нас е наясно, че когато е тревожен, когато е напрегнат, му се свива било то стомахът, било то сърцето, гърлото. Този стрес влияе на нашето здраве, тъй като първото, което се случва при нас като индивиди, са емоциите. Вследствие на тези емоции се образуват различни стресови хормони в нашето тяло, които са вредни по един или друг начин. Когато ние сме подложени на ежедневен стрес, когато сме на професионално прегряване дори, бърнаут, това няма как да не окаже влияние върху физическото здраве.
Тук идва мястото на психологията, психологът е човекът, който учи клиента как да отпуска напрежението, как да вентилира негативните емоции, как да преработи част от травмите. Истината е, че много от нашите травми остават в нас за цял живот, но въпросът е да не им позволяваме те да ни контролират и да влияят на качеството на живота ни.
– Ако приемем, че емоциите могат да ни разболеят, това означава ли и че могат да ни излекуват на физическо ниво?
– Разбира се. Когато сме на почивка с любими хора или когато си подаряваме положителни преживявания, това е нещо, което ни снабдява с допамин. Важно е щастието да идва от такъв тип емоции, а не от телефона, от лаптопа и от нещо, което изкуствено създава хормона на щастието.
За някои може да бъде успех това, че се е реализирал кариерно, за друг може да е успех това, че има семеен бизнес и живее далече от големия град със своето семейство, радва се на своите деца, отглежда плодове и зеленчуци – това може да го кара да се чувства щастлив. Така че щастието и успехът имат много измерения, за всеки е различно.
– Именно поставяйки границите на нашата лична представа за това какво е успех, какво е щастие, нерядко попадаме в ситуацията на т.нар. „бърнаут“. Това ли е основният риск, когато определяме докъде искаме да стигнем?
– Абсолютно. Всеки един от нас има 24 часа в денонощието, от които би трябвало 8 часа да бъдат активно внимание, 8 часа – пасивно внимание, и 8 часа – сън. Много често активното внимание „изяжда“ както от пасивното, така и от съня. Ще дам пример. Много хора работят много повече от 8 часа. Съответно това е „изяждане“ от съня или от времето, когато трябва да почиваме, защото е много важно да умеем да отпуснем напрежението. Можем да си представим това пренапрягане като един ластик, който се опъва, и когато много години сме подложени на такъв стрес, няма как това да не окаже влияние на физическо ниво. Появяват се болести като инфаркт, инсулт, сърдечни проблеми, диабет и т.н. Затова грижата към себе си и отговорността за себе си трябва да започне от нашето психично и физично здраве. Не може да се грижим само за психиката, но да оставим физиката в страни, примерно да се храним нездравословно, да не спортуваме, да не се движим. Това е също вредно, затова трябва да има баланс. Както се казва, точната доза прави отровата лекарство.
– Казват, че ако не стъпиш на дъното, няма как да се изтласкаш. Защо са важни кризите?
– Кризите са важни, за да живеем и да бъдем живи. Какъв е смисълът на нашето съществуване без кризи? Кризата е нещото, което ни прави много по-силни, помага ни да развием механизми за справяне и ни калява. Това е като един вирус, който може да ни убие, когато е нов, но няма как да изградим имунитет, ако не преминем през него. Така че всяка криза е важна за нашето съществуване и изграждането ни като личности.
Етапите, когато бебето се отделя от майката, когато започва да ходи на ясла, на детска градина, в учебно заведение, след това отива студент, създава семейство – това са абсолютно нормални кризи. И тези кризи ни помагат да оценим и да си дадем сметка къде сме и кои сме и къде е границата за нашия личен успех. Защото справяйки се с една криза, ние се чувстваме по-мотивирани. А кризата се случва, за да ни покаже, че е необходимо да направим някаква промяна и тази промяна е винаги напред и нагоре, винаги е за наше добро и винаги ни показва по какъв начин да разширим нашето съзнание, съответно да се калим и да се чувстваме още по-удовлетворени от живота. Ако няма стимул за промяна, това вече показва, че този брак не е нашият брак, тази работа не е нашата работа и т.н.
– Кризи могат да предизвикат и на пръв поглед много щастливи събития, като например постъпването за първи път в училище, в университет. Има ли формула, чрез която можем да преодолеем тези кризи?
– Самото щастие и самата емоция ни вдигат на доста високо ниво в нашето съзнание на удовлетвореност, на гордост. Това дори може да се каже, че е една его реакция. И в един момент след това тези хормони на щастие, които са се образували в нашето тяло, започват да спадат и съответно ставаме потиснати, затворени. Например, ако сега отидем седем дни в екзотична държава, за която сме мечтали, ние ще се чувстваме прекрасно, особено ако сме с любимите хора, и връщайки се към стария начин на живот, трябва да се адаптираме. И за тази адаптация помага психологът доста, но той не е панацея за всичко. По-скоро помощта трябва да идва от нас и само ние можем да си помогнем в каквато и да е ситуация.
– Как се случва това? Чрез мисълта, нагласата?
– С поемането на лична отговорност и със зрялост, разсъждавайки като възрастни, не като изплашени деца, с травми от детството, не като родители, които искат да контролират ситуацията, за да направят другия зависим. Да разберем кои са нашите ресурси, които притежаваме, да ги ползваме и да сменим гледната точка. Ако искаме да бъдем жертва, да се жалваме, да бъдем недоволни, каквото и да прочетем, какъвто и подкаст да чуем, каквото и обучение да завършим, в крайна сметка промяната тръгва вътре от нас, тя се случва вътре в нас. Отговорността е лично наша.
– Нерядко родителите в стремежа си да улеснят децата, правят избори вместо тях. Какви подводни рискове крие това?
– Това показва, че след време, когато детето се превърне във възрастен, може да промени тотално матрицата, която му е наложена от родителя. Родителите е важно да се чувстват отговорни за своите деца до една определена възраст. Примерно до завършване на гимназията. Разбира се, за всеки родител детето остава дете. Въпросът е изборите да идват и младият човек да бъде подкрепян, но да поема и своите отговорности. Потокът на енергия винаги трябва да се случва от родителя към детето.
В моята практика често забелязвам сменени роли. Тъй като технологиите са доста развити, децата порастват по-бързо, отколкото в миналия век. Много често децата стават родители на своите родители – обърната енергия, която ги лишава от лично щастие, удоволствие и отговорност за собствения живот. Те се чувстват отговорни за живота на своите родители и за техните конфликти.
Има и други ситуации – при конфликт в семейството, децата буквално се превръщат в „бухалки“. Родителите триангулират между децата и съответно те поглъщат цялото напрежение. Вследствие на което се затварят, появяват се проблеми, зависимости.
