Със свои ученици
Поетесата с писателя и издател на стихосбирката й Александър Тренев, син на Иван Тренев
Райна Мазникова на абитуриентския си бал /с червената рокля/
Райна Мазникова в ателието си
В процес на размисъл
Дядото Константин Мазников
Бащата на Райна Мазникова
С дъщеря си Ивана
С майка си
Райна Мазникова
Райна Мазникова е родена през 1975 г. в гр. Дупница. Нейният дядо по бащина линия Константин Антонов Мазников е един от най-големите лирици в града през 20 век. От него Райна е наследила поетичния талант. Като ученичка е отличена със специалната награда в националния конкурс „Децата и морето“ във Варна и е лауреат на голямата награда на конкурса за средношколска поезия „Петя Дубарова“ в Бургас. Пише стихове от ранна детска възраст. Възпитаник е на гимназия „Христо Ботев“ – Дупница. Завършила е ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, специалност „Мениджмънт и маркетинг“. Работила е като журналист, а от 15 години преподава икономически дисциплини в ПГОСУ – Дупница. Занимава се и с маникюр, грим, фризури… Автор е на стихосбирката „Сенки от светулки“. Щастлива майка е на дъщеричка Ивана, която тази година ще бъде абитуриентка.
– Г-жо Мазникова, Вие сте израснали в семейството на един от най-големите лирици в община Дупница през 20 век – Константин Антонов Мазников, който е Ваш дядо по бащина линия. Как неговото поетично творчество повлия за Вашето духовно израстване по-късно като поетеса?
– Дядо ми Константин беше изключително интелигентен човек. Интелигентността му беше природна. Освен че беше известен поет и писател, уважаван съгражданин, той беше и човекът, който изгради у мен много полезни качества – учеше ме да римувам още от дете, учеше ме на справедливост, да ценя истината. Като малка обичах да разглеждам и чета неговите издадени и неиздадени книги. Той има издадени четири стихосбирки, пишеше и романи, но те не можаха да видят бял свят. Като дете обичах да се ровя из творческите му папки и още от съвсем малка започнах да пиша на пишеща машина. Още помня старата „Марица“, чието тракане се чуваше у дома до късно вечер.
От дядо ми съм наследила творческия ген и той малко по-късно започна да се проявява в писането на стихове. Мечтаех един ден и аз да имам своята първа стихосбирка. Постоянно участвах в конкурси за поезия и винаги бях сред победителите. Мои стихове се публикуваха в местна и регионална преса, участвала съм в литературни кръжоци и различни литературни прояви.
Дядо ми беше много близък приятел с популярния поет и писател Иван Тренев. Не пропусках случай да седна между тях на масата при честите му гостувания у дома и буквално да попивам дългите им разговори на тема поезия. Чичо Ванчо, както го наричах аз и когото много обичам и до днес, години след моето детство стана редактор на моята първа стихосбирка „Сенки от светулки“.
Съпругата на дядо ми, моята прекрасна баба Райна, беше нежна душа. Учителка по професия, най-добрият човек на света, когото познавах. Тя беше неотлъчно до дядо ми, беше неговата Богородица /дядо ми беше посветил такова стихотворение на нея/.
Баща ми по професия също е учител, а майка ми дошла от град Перник да учи в Медицинския институт в Дупница. И така се оженили. С две думи, израснала съм в семейство на интелигентни и образовани хора с висок авторитет в обществото. Дядо ми много се гордееше с мен заради литературните ми наклонности. Сигурно е предчувствал, че ще продължа делото му. Той не доживя да види издаването на последната си стихосбирка „Ти, който си на земята“.
Нямаше две мнения по въпроса, че когато кандидатствам в гимназията, ще се насоча именно в литературна паралелка. Така и стана. Там ме пое класната ми ръководителка и преподавател по БЕЛ – разкошната Лидия Симеонова. Общо взето, през целия ми живот на тема литература съм контактувала с изключителни хора, които са оставили ярка диря в мен след себе си.
– Вие сте лауреат на голямата награда на конкурса за средношколска поезия „Петя Дубарова“ в Бургас. Как достигнахте до тази награда и кой е учителят, който и днес помните в сърцето си и Ви е помогнал да обикнете учителската професия?
– В този конкурс, честно казано, участвах без никаква надежда за награда, защото той беше от големите национални конкурси, които се провеждаха тогава. Реших да опитам късмета си и пратих няколко мои стихове, сред които беше и специално написаното от мен по този повод стихотворение със заглавие „Многоточие за Петя Дубарова“. Помня, че когато го пишех, ми беше много мъчно за това момиче. Не след дълго получих писмо, с което ме известиха за резултатите от конкурса – аз бях тази с призовата награда в това литературно съревнование. Спечелих голямата награда и се наложи да замина за Бургас, където лично писателят Веселин Андреев ми връчи наградата в присъствието на майката на покойната Петя – Мария Дубарова.
Интересен факт за този конкурс е, че сред всички участници в него бе и сестрата на Петя Дубарова – Елица. Изключителна гордост за мен беше, че се запознах с тях. Освен голяма парична награда за тогавашното време, получих и уникален пластичен знак като подарък, който и до днес заема почетно място в дома ми.
Освен моята класна ръководителка в гимназията, която беше пример за мен както за поведение, така и за професионализъм, други мои любими преподаватели бяха г-жа Вирчева по химия, г-жа Цанова по биология и г-жа Стоилкова по математика. Тези хора изградиха у мен много качества, които винаги са ми помагали в живота.
– Възпитаник сте на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, специалност „Мениджмънт и маркетинг“. Разкажете за Вашата професионална кариера?
– От 15 години насам преподавам икономически дисциплини в ПГОСУ, гр. Дупница. Имам завършена още една специалност в ЮЗУ, отново в икономическата сфера. Чак кариера не бих казала, аз съм просто един обикновен преподавател. Започнах като на шега, а се оказа, че останах за дълго.
Работата в училище ми допада, свързана е с емоция и с усещането да се чувстваш полезен, което всъщност е и черта на характера ми. Обичам да помагам на хората, това ме прави щастлива. Същото е и в училище – когато виждам, че децата знаят, а повярвайте ми, полагам неимоверни усилия за това, то значи, че съм постигнала целта си, обогатила съм ги и ще има нещо, с което да ме запомнят. Така, както аз помня моите преподаватели. Но в никакъв случай не казвам, че за да бъдеш учител, трябва да учиш децата единствено на знания в областта, в която си специалист. Много често ние приемаме учениците си за наши деца и постоянно се опитваме да ги наставляваме и възпитаваме, да им показваме кое е правилното в живота и да попълваме липсите в ценностната им система. Това просто е борба. Борба всеки ден.
– Вие сте учител по професия и всеки ден общувате с млади хора. Според Вас на какво се дължи днешната агресия сред младите хора и как учителите и родителите могат да помогнат за намаляването й?
– Обществото ни е нервно. Всички са изнервени и много често споровете при младите прерастват в сериозни конфликти. Напрежението е обзело и подрастващите. Животът е динамичен. Понякога това води до агресия, която децата невинаги могат да обуздаят, но един ден и това ще стане. В училище непрекъснато беседваме по тази тема. Стремим се да открием разковничето на тази агресия и по възможност да го елиминираме. Всичко това става с много разговори, консултации с училищен психолог… Всъщност и самите ние – учителите, сме се превърнали в чиста проба психолози. Без категоричната подкрепа на родителите намаляването на агресията в сферата на образованието е невъзможно.
– Като преподавател как ще коментирате ситуацията, че има много млади хора, които са безработни, а в същото време бизнесът има нужда от кадри?
– Повечето деца имат високи цели и желаят да завършат висше образование. Безработицата е голям бич за нашите наследници. Повечето млади искат да имат престижни професии, а реализацията на мечтите им е труден процес. Факт е обаче, че бизнесът наистина изпитва липса на кадри. Всеки има право сам да избере бъдещето си и насоката, в която да се развива.
– Имате и друго амплоа – правите красиви маникюри. Според Вас кои са актуалните тенденции в цветовата гама по отношение на грима и ноктопластиката за абитуриентките балове?
– Винаги съм се занимавала едновременно с много и различни неща в живота си. Приятелите ме наричат „мултифункционална“/смее се…/. Смея да твърдя дори, че готвя превъзходно. Занимавам се не само с маникюр, но и с грим, фризури. Маникюрът е вид изкуство, а аз определено съм негов голям фен. Това че рисувам добре до известна степен ми е помогнало в другото ми амплоа. Актуалните тенденции в цветовата гама тази година са нежният цвят пудра, пепел от рози и светлорозово. В декоративните техники връх заемат нокти, украсени с пигменти, 4D декорации, камъни Сваровски и така интересните напоследък Candyballs. Водещо правило за мен е, че клиентът е цар и ако ние не го направим щастлив, то някой друг ще стори това вместо нас. Затова не си позволявам втората част на това изречение да влезе в сила.
– Какъв съвет бихте дали на абитуриентките, решили да се възползват от перманентния грим?
– Перманентният грим се измести от ново модно течение по отношение на веждите – т.нар. микроблейдинг. Това е един чудесен начин лицето да добие максимум изразителност. В допълнение с грима, всяка абитуриентка би изглеждала като звезда. Аз лично съм почитател на новостите в козметичната индустрия.
– Кои са модерните прически тази година за абитуриентските балове и кои цветове са най-актуални?
– Някои момичета наблягат на по-внушителна външност и залагат на това прическата да бъде с повече коса. На помощ идват екстеншъните, които не залязват от небосклона и са винаги актуални. Разбира се, че с повече материал можем да направим чудеса – от небрежен кок до самодивски къдрици.
– Като говорим за абитуриентските балове, с какви спомени сте от Вашия абитуриентски бал и с какво беше той по-различен от днешните балове?
– Когато аз бях абитуриентка, традиция беше баловете да се провеждат в курорта Боровец. Помня, че сама отидох, избрах и купих балната си рокля от магазин в Дупница за някаква смешна сума. Тя беше от яркочервена дантела, с черни пайети, които обримчваха триъгълния й гол гръб. Както сега, и тогава абитуриентският бал беше изпълнен с много емоции. Но аз сама лакирах ноктите си и направих кока си. Разликата е, че нямаше голям избор на модели и материи. Пазарът беше оскъден, докато сега абитуриентките приличат на дубайски принцеси във всяко едно отношение, което не е лошо.
Тази година и дъщеря ми е абитуриентка. С нея заложихме на семпла цветова гама по отношение на роклята. Тя също работи като маникюрист от две години и смея да твърдя, че за крехките си години е много добра в професията. Желае да се развива в медицинската сфера и вече работи по въпроса. Имам усещането, че и тя като мен ще се вихри едновременно на няколко работни поприща.
– Автор сте на стихосбирката „Сенки от светулки“. Кои са Вашите „сенки“ и „светулки“, които Ви вдъхновяват да пишете за любовта?
– Аз съм изключително сантиментален човек, с дълбока душевност, и любовта като чувство няма как да остане незабелязана от мен, предвид поетичната ми душа. Лириката е силната страна на поетите. Поетите лирици винаги ще уловят едва забележимите светлини на светулките в мрака и ще ги превърнат в метафора… визирам и себе си. Винаги се опитвам да виждам повече светлина, отколкото сянка. Светулките са ми надеждата, добрината, любовта, себераздаването, а сенките са отражението на светлината в мрака – надеждата, очакванията и превеса на доброто над злото.
Пожелавам на всички хора да загърбят злобата и завистта, лошотията е по хората, но не е невъзможно да й кажем „стоп“. Всичко зависи от нас, доколко сме добри и съзнателни, и ако успеем да бъдем такива – сигурна съм, че вътрешният ни мир ще бъде по-красив, а оттам и животът ни.
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
Чак и името на стихосбирката откраднато…