Възход и падение! Любопитни факти за странни политици, за щедрите им обещания, кусури и изцепки, за техния потаен вътрешен мир…

В Светото писание е казано: „По делата им ще ги познаете“. (Матей 7:20). „Това е универсална истина – казва американският писател и журналист Джон Блаймайер. – Така че да можем навреме да разпознаваме злото, трябва винаги внимателно да гледаме какви са резултатите от действията му в обществото“.

Но само по делата ли ще ги познаем? А по думите? Да, при особени обстоятелства – в превратни, объркани времена. Като днешното: когато принципи безпринципно потъпкват, лъжи маскират в полуистини, чалга подменя културата. Мисленето се обърква и отприщва мътен порой от емоции и страсти. Става, както казва Христо Ботев: „погледът мрачен, умът не види, добро ли зло ли насреща иде…”.

Средното поколение си спомня онез бурни и вдъхващи толкоз надежди 90-те години на миналия век. Когато на гребена на народното недоволство „изплуваха от нищото“ десетки причудливи личности, за да влязат в политиката. Нищо не знаехме за тях. Някои знаеха, но мълчаха, други тайно се усмихваха. Трябваше време, та да разберем: измислени дисиденти и новопръкнали „адепти на демокрацията“ са били „кукли на конци“.

Демократичната промяна 1989 г. се запомни с няколко култови фрази на политици. Жорж Ганчев, лидер на Българският бизнес блок: „Не ме гледай умно, българино!“ и „Жорж не можете да го спрете никога, докато е жив. Трябва да го гръмнете“.

Друга фраза вдигна шум. Нейчо Неев, вицепремиер и министър на транспорта в кабинета „Беров“: „Егати държавата, щом аз й бях вицепремиер“. Неев отрича да я е произнасял. Кънчо Кожухаров, известен писател, журналист и преводач, следвал с Нейчо в МЕИ, казва: „Той беше добро момче и имаше чувство за хумор“. Дали пък я произнесъл на шега! Или пък – ако все пак нещо „станало“ с него – са изречени в момент на „просветление“! Ако да, значи е произнесъл истината в състояние на ремисия…

Тези фрази разкриват вътрешния мир на особен тип политици, „родени“ в преходни, мътни времена. Изскочили от нищото, демоните бясно ги „завъртяха на пилона“ на политиката, 

НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ НОРМАЛНО И АНОРМАЛНО.

Неслучайно пандемията Covid-19 стартира с масово нахлуване на втора, подобна на онази през 90-те вълна политици. Но сегашните са неизмеримо по-зле. Кичозни, арогантни, нахлуха във време на тотален качествен срив на образование и ценностна система. Пословично неграмотни, внесоха в политиката анормален феномен, известен в психологията с термина „социопатия“. Безцеремонно нахлу в политиката и реанимира езическият „дух на отрицанието“, неведнъж беснеещ по българските земи. От богомилството, през комунизма и македонизма, та чак днешната изчанчена неолиберална демокрация.

Социопатията коварно оперира на невидимата граница съзнание-подсъзнание. И колкоз повече личности с таз психична нагласа влизат в политиката, толкоз по-интензивна е конфронтация в обществото. Крахът на последните два парламента бе следствие тази невиждана конфронтация между политически партии и личности. Върна ни в 90-те години на ХХ век. Но тогаз „оста“ на конфронтация бе проста: БСП срещу СДС. Днес виждаме невиждано: партии срещу партии; личности, уж изповядващи едни и същи ценности, наричат „предатели“ съюзници. Най-пресен пример: атаката на депутат-сценаристите на „Има такъв народ“ (ИТН) в 46-ото НС срещу „партиите на промяната“, заради отказа им да подкрепят еднопартиен кабинет от съмнителни и скандални министри!

Тревожни процеси на деформация в обществото маркират непознати преди патологични отклонения в обществени нагласи и настроения. Пораждат въпрос: не са ли луди 

ТЕЗИ НАЛУДНИЧАВИ ПОЛИТ-СОЦИОПАТИ?

          Налудничави, но не луди. Има разлика.ЛИТИКА-и богопомазани ни министри! ри, други шафове на нана тотален качествен срив на обраозвателната система. Пословичнпо нег Социопатите не са луди. Просто в тях е свръхразвита една или няколко черти в характера. Англо-саксонската психология сочи два типа социопати: 1) позитивни-негативни; 2) пасивни-активни.

Америка от 200 и кусур години бъка от тях. Дали пък на такива личности не се дължи част от величието на САЩ! Първоначално, като британска колония, Северна Америка била заселвана предимно с пратени на вечно заточение каторжници, авантюристи, анархисти, престъпници, бягащи от право- или кривосъдието в Стара Европа.

Що за хора са негативните социопати? Световноизвестният US психолог Ерик Бърн (Eric Berne): „Срещат се разстройства на поведението на определен тип, което в миналото наричали „морално побъркване“ или „морален идиотизъм“. Индивиди, антиобществени и вследствие на това винаги влизащи в конфликти; не извличат никакви уроци от неприятните преживявания и наказания. Тези хора са лишени от обичайната лоялност към общество, към родители или към някои други от обкръжаващите. Те не разкриват никакви особени дефекти, докато говорят или разсъждават. Техният дефект се състои в неспособността да се държат, да съблюдават приличие, да отговарят за своите постъпки и да уважават чуждите права. Накратко, те са социално дефективни“.

Психоложката Марта Стаут („Съседът социопат“, 2005 г.): „Социопатите представляват около 4% от населението“. Доцент Вл. Велянов: „Социопатията не е душевна болест, а личностно разстройство с антисоциална същност и прояви“. Един от най-често срещаните социопати е ВРАЖДЕБНИЯТ. „Въпреки че не всички социопати проявяват агресия или насилие, враждебният социопат изглежда ядосан през повечето време. Чувствата им на отхвърляне от другите често допринасят за нивото на гняв, агресия или насилие, което проявяват“.

Социопатията поразява непоправимо нравствената сфера. Затова и носителите й са хора без съвест. „В психологията – отбелязва Ерик Бърн – терминът „Superego“ включва в себе си съзнателната съвест, подсъзнателното суперего и идеала на егото. Една от главните характерни особености на социопата се състои в това, че каквито и лоши да изглеждат неговите постъпки за другите хора, самият той не чувства заради тях вина. Затуй възниква впечатление, сякаш у него липсва суперего, т.е. съвест“.

Да се запознаем с някои знакови 

ДЕЯНИЯ НА СОЦИОПАТИ В ПОЛИТИКА И КУЛТУРА.

В България най-ярък пример на социопат е цар Фердинанд, заради чиято грандомания за 6 години (1913-1918) България търпи две национални катастрофи. Френският публицист Ернст Доде: „Забележителните му качества на комедиант, прекомерният му дар на притворство, извънмерната му способност към двуличие, суровостта му към слабите, която не се равнява освен на угодливостта му към силните – това са черти, които ни разкриват неговия антипатичен характер“.

„Но това, което бе главната пружина на неговия живот – допълва (1923 г.) Ал. Папанчев, председател на  Върховния касационен съд – и което даде своя отпечатък на всички негови постъпки и дела, което стана причина за голямото нещастие на българския народ, това бяха неговото болезнено честолюбие, неговата голяма жажда за почести и слава, неговите необуздани амбиции. А за тези си амбиции той е казал на вуйчо си дук д’Омал, че ще бъдат задоволени само когато се короняса в църквата „Света София“ в Цариград като източен император“. Всички Велики сили предупреждават Фердинанд да не си и помисля за Цариград. Той обаче е непоправим и повлича България в блатото на първата национална катастрофа (Междусъюзническа война, 1913 г.). Сетне иде Първата световна и Ньойският договор (1919 г.), който ни отнема почти цяла Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Завинаги…

Последиците не закъсняват. След катастрофата масово нахълтват в политиката социопати. Народът ги нарича идиоти. Д-р Н. Кръстников (1922 г.): „Благодарение слабото социално съзнание на народ и интелигенция не е чудно, че в българския обществен живот изпъкваха начело на управлението хора, не само недоразвити, но даже душевно болни, нравствено тъпи, страдащи от морален идиотизъм или грандомания“.

Има примери и на позитивна социопатия. Изследване (2012 г.), публикувано във Journal of Personality and Social Psychology, прави класация на американските президенти по степен на присъствие у тях на социопатична черта БЕЗСТРАШНА ДОМИНАЦИЯ. Тeодор Рузвелт и Джон Кенеди оглавяват списъка. (The Daily Beast 27.06.2013).

Блажени са нациите, водени от позитивни социопати. Във Франция велики личности с тази черта са Жана Д’Арк, Наполеон, ген. Дьо Гол; в Италия – Гай Муций Сцевола, Гарибалди; у нас – цар Калоян, Раковски, Левски, Ботев, Гоце Делчев.

В свое изследване „Убийството на президента Кенеди“ Уйлям Манчестър привежда разговор между Кенеди и съпругата Жаклин (Джаки) дни преди убийството. За това какво да облече първата лейди на Америка, когато отидат в Тексас. „Особено го интересуваше с какво ще се появи тя в Далас. „На тази закуска ще бъдат всички жени на богати републиканци с наметки от норка с брилянтови браслети – казал Кенеди. – Ти трябва да изглеждаш блестящо“.

Забелязвайки, че е угрижен, Джаки пита: „Ако е тъй важно добре да изглеждам, защо трябва да се возя на вятъра в открита машина?“.

Президентът знаел защо. Заиграването с публиката е подобно раздаване на длъжности, един от източниците на политическо влияние. Заради това се налага кортежът да се движи във Далас бавно през тълпата. В течение на четиридесет и пет минути!

Кенеди бил предупреден за реалната опасност от атентат. Но тръгва срещу съдбата. В гордия ирландец именно тази свръхразвита черта „безстрашна доминация“ елиминирала могъщия инстинкт за самосъхранение. На 22.11. 1963 г. великият американски президент е прострелян смъртоносно с два куршума в „земята на побърканите“, както във Вашингтон наричали Тексас.

Да погледнем деянията на наши социопати в политиката. Сред тях доста ярък и шумен е  

САМОТНИЯТ БЕГАЧ НА ЗИГ-ЗАГИ ВОЛЕН СИДЕРОВ.

„Цар“ на зиг-заг, на резки колебания и промени в политическото поведение, Сидеров несъмнено е отличен, опитен журналист. Стъпалата, които изкачва, доказват. Уикипедия: „В началото на 90-те г. Волен Сидеров е главен редактор в опозиционния вестник „Демокрация“. По-късно напуска СДС и става заместник главен редактор във вестник „Монитор“. В края на 90-те години е пресаташе на свързаната с „Мултигруп“ и „Газпром“ компания „Овергаз“. През 2003 г. Сидеров се кандидатира за кмет на София, но получава под 2000 гласа. Истински известен Волен Сидеров става с предаването „Атака“ по телевизия „Скат“, в което изразява личните си позиции по отношение на проблемите в страната“.

Оказва се, че „Атака“ е първият по време тв политически проект на Задкулисието. Говори се, че зад него стои Кремъл. Недоказано…

През 2005 г. партия „Атака“ получава регистрация, а  Сидеров става лидер на както определят погрешно крайнодясна националистическа партия. Участието й във властта не потвърди десния й облик. Лидерът бе повече от странно пасивен. До юли 2019 г., когато се събуди и напусна тройната коалиция „Обединени патриоти“.

„Социопатът” в него „изригна“, когато на първото заседание на 40-ото народно събрание (11.07.2005 г.) оплю политическата класа: „Грухтящи прасета в безчувствени топки лой, глухи за проблемите и страданията на българския народ“.

Особено нашумя случаят на агресия (23.10.2015), когато със съпартиеца Десислав Чуколов „насилствено влизат в сградата на НАТФИЗ, изблъскват портиера и прекъсват учебните занятия в една от залите на висшето заведение. Студенти, присъствали на скандала, се оплакват от насилие и грубост“.

Най-пресният случай е свързан с подновения му мерак да влезе на „Дондуков“ 2. „На 18 октомври 2021 г. – изнасят медии – 17-годишният Пело Кръстев твърди, че е бит в заведение на бул. „Витоша“ от лидера на „Атака“. „След като ме видя на улицата, Сидеров излезе от ресторанта и ме хвана за лявата ръка; почна да ме удря по лицето с шамари и ме удари с коляно в корема. Крещеше: „Ти работиш срещу мене ли?! Мен ли ще следиш?!“, твърди П. Кръстев.

Лидерът на „Атака“ обаче отдавна е в политически нокдаун. Апогея стига като кандидат за президент на 2006 г. На балотажа губи от Г. Първанов с 597 175 на 1 780 119 гласа.

Антонина Желязкова (експерт по исляма и малцинствата) сочи социалните корени на феномена: „Най-важната характеристика на Волен Сидеров, на която се дължи и силното му влияние, е, че той е един от губещите в прехода“.

2016 г. ВМРО, НФСБ и „Атака“ се коалират във „Патриотичен фронт“. След края на 43-ото народно събрание, НФСБ и ВМРО-БНД участват на предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. заедно с „Атака“ като част от „Обединените патриоти“. 

Лято 2019 г. изненадващо Сидеров прави нов зиг-заг: „дава назад“ и взривява коалицията. На 25 юли с Десислав Чуколов и Павел Шопов са изключени от парламентарната група. „Атака“ също изключват от коалицията. На 5.02. 2021 тя прекратява съществуването си. Резултатът: компрометирана патриотична идея. За кеф на неспирно плодящите се национални ренегати и джендър-неолиберали.

Димитър Подвързачов  (1881-1937), днес забравен поет, журналист, сатирик и преводач, адаптира към нашенските (байганьовски) условия баснята на Иван Крилов („Лебед, рак и щука“). Следващите откъси от неговата „Орел, рак и щука“ са знакови: „Таз басня от дете я знам, / дори колата виждал съм я сам. / Но според най-последни данни, / най-добросъвестно събрани / от криминалната полиция – / въпросните хайвани / са всъщност още там и… в коалиция!“.

Сатирикът провижда нашето време: „Наистина пред нази е колата, / препълнена докрай, / със всякакви неща за ядене богата, / преизобилна – същи рай. / За гола слава нямаме амбиция, / затуй навлизаме в колата трима – / за всички има! – / И правим коалиция; – / ще кажат: безидейна! – / Възможно е; но – дейна!“

Не минаха и две години и паралелно с таз пандемия отново политиката заля социопатската вълна… И то каква!

Преди време във „24 часа“ Иво Сиромахов, актуален водещ на „Шоуто на Слави“, по телевизия 7/8 взе, че рече: „Политиците на прехода ще бъдат запомнени и със своята проницателност. В миг на откровение вицепремиерът Нейчо Неев въздъхна: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!“ Така Неев очерта най-голямото предимство на демокрацията – вече всеки може да управлява България. Егати“. Инак уместната

ИРОНИЯ УДАРИ КАТО БУМЕРАНГ

неговия шеф – Слави Трифонов. За няма и месец шоуменът, от година и кусур бежанец във виртуалния космос, предложи два проектокабинета, един след друг по-нелепи. Първо – мижава реплика на кабинета на НДСВ, вторият – скандален. Предложи за премиер нереализиран философ (Пламен Николов), дребен продавач на шнорхели и плавници в Орландовци! Твърдящ, че бил шеф на клон на мощна US компания за Югоизточна Европа.

Eмил Coкoлoв, иcтoрик oт унивeрcитeтa в Eкзитър, Вeликoбритaния: „Тъпo e дa ce пoдигрaвaмe нa Пл. Никoлoв зa рaбoтaтa  му… Aкo иcкaтe дa гo критикувaтe, имa причини: Дoвчeрa никoй нe бeшe чувaл зa Плaмeн Никoлoв. Кaкви ca приoритeтитe му? Кaкви ca кaузитe му? Нищo нe ce знae зa тoзи чoвeк. Ocвeн чe e нeпoзнaт зa oбщecтвoтo, тoй нe e и някoe oт вoдeщитe лицa нa пaртиятa, oт кoятo e издигнaт. Плaмeн Никoлoв e oбвит в миcтeрия, кoeтo нe e нoрмaлнo, кoгaтo e нoминирaн зa прeмиeр. Oчaквa ce тaзи личнocт дa e дoбрe пoзнaтa, дa e учacтвaлa aктивнo в кaмпaниятa, в дeбaти, cрeщи c грaждaнитe и други. Плaмeн Никoлoв e пaрaшутиcт. Cпуcнaт e oтгoрe, зaщoтo Cлaви тaкa e рeшил. Вoлятa нa cувeрeнa, зa кoятo Cлaви нe cпирa дa гoвoри, въoбщe нe e фaктoр в избoрa нa прeмиeр. Тoвa e прoблeм“.

Мистерията „Пламен Н.“ сам той разкри на пресконференция. Тя демаскира усмихнатия социопат. Там широко „отвори сергия“, та да сащиса със свои дипломи и грамоти. Философски подчерта колко безценен бил: „Такъв премиер България не е имала“. Социопатът „блесна“, когато се сравни със световни политици. „Не съм юрист, икономист, анархист, както се пееше в песента на „Щурците”. Не подценявайте философското образование. Най-големите умове в политическия свят са завършили философия – Хенри Кисинджър, Хелмут Кол, Дейвид Камерън, Беназир Бхуто. Нали искаме друг тип политика, нека да я направим“, поучаваше той нашего брата журналиста. 

Освен нелепият паралел с изброените държавници, кандидатът за премиер се оказа невеж. Да кликне в „Гугъл“, та да научи: Кисинджър не е философ, а историк. „Завършва 1954 г. Харвардския университет, получава степен магистър на изкуството и доктор по философия. Но дисертацията му („Възстановеният мир: Каслри, Метерних и проблемите на мирният период 1812-1822 г.“) не е философска, а историческа!

Немският канцлер Хелмут Кол (1930-2017) във Хайделбергския университет също учи история и политически науки. Присъждат му степен „доктор по философия“, но пак дисертацията е историческа: „Политическото развитие и реконструкцията на политическите партии след 1945 година“. И той е формално философ. В ред страни на Запад като дисциплина историята е „под шапката“ на философията.

В края на август нашумя скандалът с

АГРЕСИВНИЯ ПЛАГИАТ ПЕТЪР ИЛИЕВ,

предложен от г-н Трифонов за министър на вътрешните работи. Главният асистент в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ стана главен мъченик в родния политсериал. Участието му в предаване по Нова тв скандализира обществото. От „ръкава на Слави“ ненадейно изскочи най-опасната категория социопат – враждебен.

          Когато по Нова тв водещият Виктор Николаев определи името му за „спорно“, мерак-министърът скочи: „Нека ви поправя. Името ми не е спорно, името ми е безспорно“. Демонстрира агресивен подход в отговорите си и почти през цялото време използваше висок тон; на моменти говореше за себе си в трето лице (социопатичен симптом). Николаев го пита дали това „агресивно присъствие“ в студиото на „Здравей, България“ ще бъде от негова полза или ще му изиграе лоша шега. Отговор: „Аз съм такъв, какъвто съм – който иска да ме харесва, който не иска – не. Не сме се събрали да се харесваме, а да правим политика“. На въпрос дали характерът му е добър, Илиев отговори: „Питайте баба ми и майка ми“.

Медии коментираха: „Номинираният за вътрешен министър Петър Илиев тази сутрин гостува в Нова тв. Той викаше, не, той като че ли се караше на водещия и на аудиторията. Ето коментари на известни лица в социалните мрежи:

Теодор Ушев, режисьор: „Един човек, нагъл, истеричен и безскрупулен, изпада в истерия. Не спира да се хвали, пяна му излиза от устата. Бил кандидат за вътрешен министър и вицепремиер. Ех, народе“.

Явор Дачков, журналист: „Ееееее. Само лудички вече ги подбират. Който подкрепи това недоразумение да управлява, няма никакво извинение“.

Евгени Дайнов, политолог: „Изгледахте ли вече Петър Илиев по Нова? А сега си представете какво ще прави като началник на МВР и службите този изключително самовлюбен, агресивен, арогантен и конспиративно-обсесиран човек“.

Ако действително притежаваше творчески талант, П. Илиев не би преписал (вкл. с неволните грешки!) цели 92 страници от труда на своя колежка. Затова посяга на чужда интелектуална собственост. Престъпление par excellence (в пълния смисъл)!

Вместо да проучи как точно стоят нещата, лидерът на ИТН застана геройски на амбразурата и защити плагиата. Всъщност шоуменът защитаваше и себе си. Преди години той също бе престъпил закона. Проф. Недялчо Тодоров: „Той завършва средно музикално училище в Плевен, но последните изпити в Музикалната академия ректорът му ги подари. В академията му ги оформиха, защото от работа нямаше време да се яви и да ги защити. Понеже непрекъснато подиграваха Слави, че няма висше образование, се заговори, че дал пари, за го придобие. Един вид си е купил дипломата? Но Слави покани в шоуто си ректора на академията Георги Костов и той му даде дипломата в ефир! И след предаването изядоха Костов. Изядоха го! Защото подобни неща не са правилни. Диплома се дава на специален ритуал в академията, това е академично занимание, не е шоу“.

          Тъй че защитата на асистента от лидера на ИТН след заключенията на Етичната комисия на СУ, доказала плагиатство (цели 92 страници!), се очакваше. Според Трифонов казусът, ако е истина, бил от много отдавна и същото е можело да се случи на всеки симпатизант на ИТН! 

          Плагиатството на Петър Илиев, 6 години прикривано от Юридическия факултет на СУ, доказа тоталният срив на висшето образование. По-лошо: застрашително нарастващ процент социопати-преподаватели. Обсесирани (обсебени от натрапчиви мисли), т.е. страдащи от комплекс за непълноценност. Затуй виждат спасение в плагиатството, в интригите спрямо способни колеги… Но когато социопатът влезе във властта, става проблем на цялата държава.

Да фиксираме каква бе депутатската менажерия в 45-ото и 46-о НС. В парламента за пръв път влезе толкоз

АРОГАНТНО ЧАЛГАРСКО ВОЙНСТВО.

Когато депутатите в 46-ото НС почнаха работа, от ИТН необяснимо отказаха да влязат в коалиция с „партиите на протеста“, доколкото ИТН, макар първа политическа сила, получи 24%, а ГЕРБ – 23,51. Политическата логика подсказваше коалиционно управление. Вместо това Тошко Йорданов заяви, че ще съставят еднопартиен кабинет и ултимативно поиска от „партиите на протеста“ и БСП формална и безусловна подкрепа.

Започнаха контраобвинения и преднамерено лидерите от ИТН нарекоха „партиите на протеста“ предатели. Това им поведение разкри фрапантния дефицит на политическа култура, такт и възпитание, Татяна Дончева с право ги нарече „детска градина“, а адвокат Хаджигенев – „детска ясла“.

Над всички сценаристи обаче шумно се възвисяваше възнисичкият Тошко Йорданов. Когото медии сравниха с Тошко Африкански от едноименната приказка на Ангел Каралийчев. 

Г-н Трифонов възложи важната мисия в парламента на кумеца си Тошко Йорданов. Който „лъсна“ с до болка познатата по наш’те балкански ширини черта – жаден за слава и внимание към неговата персона. Поведение на социопат: агресивен, грубиян, ползващ улични термини, като „пич“ и пр. Странно! Все пак e завършил престижната столична гимназия за древни езици и култура!

Именно на кумеца на Трифонов се дължи сривът на контактите между ИТН и „партиите на промяната“ в последните два свръхкъси парламента.

Дефицитът на политическа култура е едно на ръка. Другото обяснение е нестандартното мислене на сценаристите от „Шоуто на Слави“.  

Забележете, групичката ред години се упражнява, пръквайки сценарии на вулгарно-примитивни скечове. Подиграват и оплюват какви ли не публични личности. Именно този им стил неусетно, с годините, доведе до патологична деформация в тяхното мислене. Това не е просто професионална деформация! Въобразили си, че са последна Инстанция на Истината, години наред те онан…, пардон, се упражняваха в критикарство и ругателство. Не им остана време за политическо ограмотяване! А преди 5 години, след спечеления референдум за мажоритарна избирателна система, обявиха, че ще влязат в политиката. И когато „пиянството на един електорат“  внезапно ги изстреля на пиедестала на първа политическа сила, макар ГЕРБ яко „да им диша“ във врата, се оказаха неподготвени, неспособни, объркани, вътрешно вбесени, че не могат да отговорят професионално и морално на народните очаквания…

И стана тя, каквато стана! През ковидната 2021 година станахме неволни свидетели на 

ПРИСТИГАНЕТО НА „НОВИТЕ ВАРВАРИ“.

Пародия! Защото това бе прогнозирано преди 20 години. Март 2001 г., когато „Шоуто на Слави“ стартира с първата песен от албума „Новите варвари“ на шоумена и Ку-ку бенд. В припева чуваме: „Във умиращия бавно свят / те ще влеят новата си кръв / и отново ще го съживят новите варвари! / Сред прах изстинала / на времена отминали / те крачат към града, / да го спасят! / И тук пак ще кипи живот / със новите варвари“.

Колко са прави! А ние, избирателите „прекипяхме“, когато „новите варвари“ загробиха два парламента! Външните наблюдатели също бяха сащисани от случилото се. В статия за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Михаел Мартенс, отличен познавач на българската политика: „От ИТН демонстрират странно разбиране за демокрацията. Партията „Има такъв народ“ на шоумена, изпълнител на балканска поп музика и популист Слави Трифонов все по-отчетливо се изявява като пречещ фактор. От минималната си изборна победа тази партия извлече претенцията да управлява сама страната. Тя предложи собствена правителствена листа и поиска от останалите опозиционни партии без никакви дискусии да й осигурят мнозинство в парламента. След което се провали – и то не само заради някои съмнителни кандидатури. В лицето на политика Тошко Йорданов ИТН демонстрира странно разбиране за демокрацията“.

Една мисъл на полския философ Лешек Колаковски ни „отваря врата“ за нравствените последиците от решенията на политиците: „Добрите намерения на един народ не влизат в сметката на неговите постъпки; той бива оценяван според способността му да вижда предвидимите последици от собствените си действия, но на практика обикновено е принуден да плаща и за непредвидимите резултати. Не можем да игнорираме непоклатимия факт, че действията, които с готовност признаваме за достойни, тъй като индивидът ги извършва по морални съображения, могат да бъдат не само непростими, но и да доведат до катастрофални последици, в случай че се трансформират в актове, обусловени от политически причини, а още повече – ако станат правила в политиката“. 

Нека прозрем мисълта на немския философ Освалд Шпенглер, „Нашата история е история на великите зависимости“. А най-важната е вътрешната, духовната. Закодирана във вътрешния ни мир, предопределя нашите действия – позитивни или негативни…

В този критичен момент, когато страната ни се тресе от тежки кризи, идва една проникновена и тревожна мисъл. На горе цитирания Димитър Подвързачов: „Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество“.

НИКОЛА СТОЯНОВ