Зтворени у дома и лишени от обичайните си развлечения заради карантината, ще е забавно да вдигнем булото на нощния живот в стария Горна Джумая – Благоевград. Потайностите, вълненията и страстите в часовете на тъмата ще пребродим с именитите специцалистки на благоевградския Историческия музей Румяна Хаджиева и Михаела Василева. През 2012 г. те отново разбиват представата, че историята се пише единствено от политиката, войните, революциите. И се хвърлят из дебрите на нощния живот в някогашния град. Поводът е поканата от Югозападния университет да участват в Международния университетски семинар за балканистични проучвания. Двете дами приемат предложението. ”Защото темата „Нощни Балкани” звучеше предизвикателно, почти провокативно – пояснява Руми Хаджиева. – Заради личния ни интерес и занимания върху миналото на нашия град в многоликите му проявления, основно в епохата на новото време – от освобождението докъм средата на 20 век”.
Старите джумалийки нареждали: „Денят е даден от Бога за работа, а нощта за почивка”. И наистина, за какви развлечения можели да мислят хората през топлите месеци, когато времето за сън е било скъпернически малко. Особено за джумалии, които основно отглеждали тютюн и ставали малко след полунощ, за да отидат до нивите, наберат от „зеленото злато” и го нанижат през деня. Но на човек му е дадена и тръпката за разтуха. В първите следосвобожденски години махалата събирала своите обитатели на уличните пейки, където се провеждали съседските сборове.
Руми Хаджиева възкресява картината: „Завърнали се от работа по полето, тютюневи складове и дюкяни, хората излизат пред портите на раздумка. Жените – коя преде, коя плете чорапи, коя разчесва вълна, а мъжете, ако не са в кръчмата, се скупчват отделно, премятат броеници и бистрят политиката”.
Разбира се, кръчмите и кафенетата работели до късно. Стари граждани твърдяха, че в 10-хилядния град е имало 200 подобни заведения. Дори бройката да е раздута, те били много, не така лъскави и скучни като днешните, но преливащи от оживление. Посетителите поръчвали пиене, а салатите, нерядко и мезетата, били безплатна добавка от съдържателя. Разпивките се съпътствали с бурни наздравици, разговори, спорове, песни. Понякога разгорещените мъже ставали, за да завъртят тежко хоро около масите. Не било изключение и някой изстрел да надупчи тавана.
Заведенията дават подслон на хора от различни общности. Руми Хаджиева ги описва: „Известно е, че във времето от началото докъм средата на 20 век няма градски ресторант или кафене без собствена микросреда и атмосфера, обагрена от социалните, политически, землячески или етнокуртурни тежнения на посетителите”. Кафене „Охрид” на Братя Арнаудови, разположено до Чаршийския мост, било предпочитано от търговци, висши чиновници и занаятчии. Осветявала го мощна петромаксова лампа, което улеснявало четенето на столичната преса. Ташко Комитов, известен анархист, държал кафене „Интернационал”. В дървената постройка се събирали младежи, учители, чиновници, занаятчии. Под черквата „Въведение на Св. Богородица” във „Вароша” било кафенето на социалистите „Кубрат”. Съдържател бил Сотир Донин. На площада до кметството старият поборник за освобождението на Македония Никола Статиев приютявал бежанците от Кукуш, Гевгели, Струмица. В Горна Джумая по цяла нощ светело турското кафене, където посетителите идвали на „сюфер”. Най-оживено било по време на Рамазан байрам.
Улицата, градската градина и махалата са местата, където ставало вечерното общуване. Младите са напуснали работа и в настъпващата вечер търсели общуване и развлечения. Площадът, главното средоточие за срещи, се оживявал от движението. В спомените си Вера Клинчарова предава тези мигове: „… стърчат хайлайфните дами и господа. Първите да си покажат скъпите вносни тоалети, вторите – да се поперчат с вносните си костюми и колосани бели яки, дето им държат вратовете изправени като щъркели. Те са малко и се прибират рано да поиграят покер в някой богат дом. Или тръгват към Военния клуб, където се допуска само отбрано общество. Опразни ли се площадът, скупчват се по него да си побъбрят хора от народа”.
Наред със спонтанните вечерни развлечения на гражданите, нараствали организираните институционални прояви. Под покрива на читалище „Съгласие” закипяла културно-просветна дейност. Джумалията Крум Христов съобщава в спомените си за първите години след Междусъюзническата война през 1913 г.: „… трудно е да се възкреси в съвременните условия представата за равнището на онези понякога наивни по съдържание „вечеринки и утра”, литературно-музикални и други представления, в които главно участие вземаха учениците от по-горните класове с декламации, изпълнения на любители цигулари, за пиано не споменавам, защото тогава в града като че ли нямаше такова нещо… Тогава в града нямаше електричество, радио, театър, кино”.
След Първата световна война, когато българите са обезверени и ги люшка безпътица, има нужда от нова духовност, надежда, развлечения. В Горна Джумая настъпва подем в културния живот. През 1919 г. младежи под ръководството на режисьора Петър Тодоров създават театрална трупа към читалището. Михаела Василева описва началото: „Първите стъпки на театралното дело провокират появата на нови навици и отношения, нарушават интимно-частното гражданско пространство и създават нова форма на социално общуване и поведение, която по различен начин ще разнообразява и обогатява свободното му време след края на деня”. Джумайската сцена на Мелпомена е скромна, но я населяват дарования като Тодор Чопов, Ташко Комитов, Симо Пенушлиев, Георги Бръчков, Йордан Чолаков.
След войната читалището става център на културно-образователни вечеринки. Само за два месеца през 1927 г. пред гражданството са изнесени 16 сказки. Начинанието подема лекарското съсловие в Горна Джумая. В броя си от 5 март 1927 г. вестник „Македония” изяснява техния смисъл и цел – те са „събрание за народни четения” и главно със здравни и исторически теми да се образоват хората. Михаела Василева обобщава: „По такъв начин читалището се превръща в дейна функционираща универсална територия на нощта, която в зависимост от социалната си задача, намира свои конкретни адресати и адресанти”.
В тежкото време на стопанска и духовна разруха когато Горна Джумая е препълнен с бежанци от другите краища на Македония, върлува глад и опасност за епидемии, мисията за културно съживяване поемат много обществени сдружения. Вечерно време салонът на читалище „Съгласие” прелива от жадни за знания и разтуха граждани. Предлагат се вечеринки, концерти и театрални представления, празнични увеселения, благотворителни изяви. Обществените сдружения се надпреварват да наемат читалищната сграда. Сред тях са Туристическо дружество „Елъ тепе”, Константиновското военно училище в Грамада, Горноджумайската младежка девическа група, Християнското братство, Младежкият македонски сговор, Дружество на класните учители в града, Македонското емигрантско благотворително братство, Неутралното въздържателно дружество „Трезвеност” и др. Най-богата дейност развива Горноджумайското женско благотворително дружество „Македония”. То осъществява вечеринки за взаимопомощ, изнася сказки, организира „коледни дървета”, забави, кинобалове.
Междувременно от Европа с електричеството нахлували нови изкушения на нощния живот. В началото на 20-те години на 20 век софийските предприемачи братя Розен разкъсали нощния мрак, разсейван тук-там с газови улични фенери. Те донесли в града бензинов мотор с 4 конски сили и динамо, което захранвало апарата за възпроизвеждане на невижданото чудо – киното. Първият киносалон бил обособен в читалищната сграда.
Михаела Василева допълва: „Мрежата се разширява с дизелов мотор от 48 конски сили и генератор за ток, който монтират до градската градина. След неуредици в електроснабдяването дружество „Гранитоид” успява да увенчае с успех това революционно начинание. Втори декември 1928 г. остава паметен за гражданството, ражда се нова надежда за просвещение, електрификацията е изградена”. На следващия ден в. „Македония” отбелязва: „Вчера на площада, при стечение на цялото почти гражданство и войската, след обичайните церемонии и водосвета кметът на града К. Тимчев с подходяща за случая реч откри електрификацията. Последните му думи, бурно аплодирани, бяха изпратени с гръмко ура. При тържествените звуци на музиката и при дадените три топовни гърмежа и няколко ракети електрическият ток беше вече пуснат, той разкъса завесата на вечерния мрак и… Горна Джумая светна!”.
Културно-просветният живот в Горна Джумая се развил бурно след 1929 г., когато с новия регулационен план на града започва благоустрояване, никнат постройки, внесли визията на европейската архитектура от 20-те и 30-те години на миналия век. Тогава на мястото на джамията при днешния площад „Македония” се построява нова сграда на читалището, която предлага повече възможности за обществен живот. Открит е кино-театърът, модернизацията му продължава и през следващите години и става основно средоточие в културния живот на Горна Джумая. Седмото изкуство привлича чиновници, адвокати, лекари, търговци, но и много работници, дребни занаятчии и земеделци. За да осигури достъп на бедните граждани, управата на читалището намалява цената на входните билети, а един път седмично предлага прожекции за недоимащи с най-достъпни такси. В тези години се организират маскарадни балове, през 1936 г. горноджмайци участват в Младежки национален бал, състоял се във Военния клуб, и др.
Под завивката на нощния живот в Горна Джумая гузно се скатавали обиталища на платената любов, известни като публични домове. В спомените си знаменитият банкер Атанас Буров не е пропуснал да отбележи пред Михаил Топалов: „В края на 1918 и началото на 1919 година Горна Джумая бе най-бедният, най-окаяният град на България, пълен с бежанци… Населението гладуваше. Населението страдаше и нямаше помощ отникъде. В този период на безвластие, тъмни афери, треска за злато и за тютюни забогателите през войната харчат „хилядарките си по барове, по вариетета, по кабарета”, задирят хубавичките момичета и плащат в брой”. Буров не спира да повдига булото на търговията с нежна плът, извикана от беднотията и хитреците-спекуланти: „Появиха се тайни публични домове с млади и красиви момичета. Те се даваха под наем: на час, на половин час, на нощ, на сеанс. На всяка уличка, на всеки ъгъл в София, Варна, Плевен, Бургас, даже и в Горна Джумая имаше кръчма, кафене, барче, вариете”. Банкерът уточнява, че публичните домове в Горна Джумая са два. Единия държал Васил Церовски – „предприемач и търговец на робини в София, преселил се в Г. Джумая, погнат от кредиторите си”. Певицата Мадона Марлен омайвала мераклиите, а те били мъже по на 25-40 години, с пари, имоти, с богати доходи. Вторият „приют” за жрици на любовта се помещавал в къщата на евреина Жак Асеов – крупен дупнишки търговец на тютюни, заселил се в Горна Джумая. Името на неговото „Кабаре на милионерите” с бар, барман, бюфет, кухня, сцена говори достатъчно за посетителите и атмосферата.
Роден съм в Благоевград и помня многоликия нощен живот на града от 60-те и 70-те години на миналия век. Той бе продължение в новото време на вечерните преживявания в стария Горна Джумая. Помня пейката на Терзийските в нашата улица, където в топлите вечери седяха бабите и нищеха неизчерпаемите градски клюки. После пейката завземаха батковците и каките, напуснали движението, където на тайфи младежите сновяха в две посоки, разминаваха се, оглеждаха се, търсеха се, харесваха се, дразнеха се, подхвърляха си закачки, смееха се, хващаха си гаджета. Помня градската градина, беше в нашата махала, в нея влюбени двойки се разхождаха, сядаха по пейките, загърнати от нощта, даряваха си горещи думи, целуваха се. В откритото заведение свиреше оркестърът на Кочо Каракостов, а на дансинга младежи и семейни играеха румба, ча-ча, танга. Музика долиташе и от Ловния дом. От циганската махала цепеха тъмата горещи ромски свирки и среднощни веселби. Накрая лъвът Судан от зоологическата градина огласяваше града с повелителния си рев и обявяваше благоевградската нощ на забавленията, страстите и веселието за закрита.
Материалът е изготвен със съдействието на Регионален исторически музей – Благоевград
ВЛАДО КАПЕРСКИ
Михаела Василева
Хайлайф дами пред читалището на Горна Джумая
Маскарад в Горна Джумая през 30-те години на миналия век
Кафенето на Сотир Донин
Горноджумайци, участници в Младежки национален бал, състоял във Военния клуб през 1936 г.
Центърът на Горна Джумая с Военния клуб и паметника на Незнайния македонски четник
