Страстта към авантюрите (която е присъща и на голяма част от българите) често се изразява в разнообразни и неочаквани прояви, понякога граничещи с безразсъдството. В наши дни търсачите на приключения имат на практика неограничени възможности, но в годините на социализма тази страст беше силно ограничена от редица финансови и политически обстоятелства. Една от големите емоции за много от редовите граждани беше например семейното пътуване с автомобил до морето. Излизането в чужбина беше голяма рядкост, а авто и мототуризмът на Запад -нещо немислимо. Оказва се обаче, че още в онези години е имало ентусиасти, които са успели да се справят с идеологическите ограничения на „желязната завеса“ и с цената на много лишения да осъществят своята най-голяма мечта – обиколка на Европа.
Един от тези хора е Любомир Петков Станков, роден преди 92 години в столичния квартал Красно село. В периода 1949 – 1958 г. се изявява като професионален колоездач във физкултурно дружество „Локомотив“, а през 1950 г. дори става шампион по колоездене. През по-голямата част от живота си работи в столичния завод „Ернст Телман“ като електротехник. През 1958 г. приключва с професионалното колоездене и си купува първия моторолер „Вятка-150“ от магазин на „Нармаг“ в София. Втората му „Вятка“ е купена от магазина на „Мототехника“ в квартал „Хладилника“ през 1967 г., а третата е взета на старо за части.
„Тогава за пръв път разбрахq че имам роднини, които живеят в Швеция, уточнява той. Свързах се с тях и те ме поканиха да им гостувам”. Преди първото пътуване Любомир и съпругата му Мария са проучвани от службите в продължение на три месеца. Накрая все пак им издават задгранични паспорти и им обменят по 50 долара, които общо взето не стигат за нищо. Двамата пътешественици изминават цялото разстояние от България до Швеция за четири дни с вятката, която е оборудвана с италиански кош от Vespa, модел 1948 г., и предизвиква огромен интерес навсякъде по пътя.
Първото пътуване до Стокхолм е направено през 1974 г. по най-късия път: София – Белград – Будапеща – Братислава – Прага – Дрезден – Берлин. В ГДР чакат 4 часа ферибот, качват се в полунощ и пътуват още 4 часа, също по най-късия път, за който се плаща най-малко. „Там ми направи впечатление, че нас ни извикаха първи да се качим на ферибота, спомня си Любомир. Аз дадох на първа скорост и след това на пълна газ, така че моторът направо изхвърча, а останалите пасажери отдолу започнаха да ни ръкопляскат.
Придвижвахме се из Швеция с 50-60 км/ч., а по височините с не повече от 20 км/ч. Прекосихме цяла Югоизточна Швеция, преди да стигнем до моите роднини в Олафстрьом. Останахме в страната общо 20 дни и изминахме над 2000 км. Като се прибрахме при роднините на връщане, се похвалихме, че сме спали на палатка в централния парк на Стокхолм. Братовчед ми ми каза: „Полицаите са ви видели, но не са ви закачали, защото е било чисто около палатката, а и ако ви вдигнат и нямате пари, трябва да ви водят на хотел и те да поемат разходите“.
При другите пътувания през следващите години вече си взимахме транзитни визи за Италия, Австрия и Швейцария. Първото ни излизане беше през 1974 г., а последното – през 1987 г. Пътували сме на Запад общо десетина пъти.“ В продължение на повече от десет години моторолерът на Любомир изминава огромни разстояния. Той устоява на всевъзможни изпитания и остава верен на двамата авантюристи, което го превръща в истински герой и го прави уникален. През 2009 г. легендарната „Вятка“ за първи път участва на традиционния ретро парад в София.
