С впечатляващ антивоенен пърформанс на Войн де Войн миналата вечер в Градската художествена галерия в Благоевград бе открита изложба под мотото „Мисълта на поколенията“, посветена на 35-ата годишнина от емблематичната първа експозиция на неконвенционално изкуство на благоевградски художници „11.11.“. Солидна публика се събра в галерията за събитието, чийто куратор по традиция бе Сашо Стоицов. Сред зрителите бяха 3-4 паралелки ученици от софийската Художествена гимназия „Св. Лука“ и от класовете с профил изобразително изкуство на НХГ „Св.св. Кирил и Методий“ в Благоевград.
Визуалният артист Войн де Войн успя да ангажира всички присъстващи да бъдат активна част от пърформанса му и ги направи съпричастни към събитието, за което на финала бе силно аплодиран.
Директорът на галерията Иван Милушев припомни първата изложба „11.11.89 г.“, която бе с мощен национален отзвук. Той отбеляза, че колекцията на съвременно изкуство на галерията набъбва благодарение на учредения от общината през 2013 г. ежегоден пленер с 8 издания до момента, на които се показват нестандартни творби с нестандартен прочит, както и на арт събитието „Стаички“ в кв. „Вароша“.
Настоящата изложба е разположена в още едно, трето, галерийно пространство под земята, което бе открито миналата вечер като зала № 3. „Тук сме подредили 81 творби на 78 автори. Самата цифра е твърде амбициозна и говори сама по себе си“, подчерта Ив. Милушев.
Идеята за „11.11.“ и историята на изложбата през годините представи изкуствоведът Борис Данаилов, открил преди 36 г. пилотното издание. „През 1988 г. имах удоволствието да открия една изложба на 10 благоевградски художници, това са Васко Иванов, Венци Терзийски, Жоро Ковачев-Ковача, Димитър Угринов, Иван Милушев, Люсиен Димитров, Огнян Механджиев, Пламен Бонев-Гибона, Сашо Стоицов, Христо Шапкаров. Единственото, което помня от тази изложба, е, че се появи някакъв деятел от партиен произход, с когото се скарах моментално“, отбеляза Б. Данаилов и разказа за впечатляващото второ издание на изложбата на следващата година: „Изведнъж от 10 души тя скокна на 64, сред които има и колектив. Сред отзовалите се са все имена, върху които в момента се крепят устоите на съвременното българско изкуство. Но с какво и защо изведнъж тази навалица през 1989 г. реши да участва в изложбата?! Според мен защото тези близо 70 души видяха едни много примамливи неща, каквито дотогава липсваха: необичайна искреност, липса на ограничителни теми, разбирайте идеологически рамки, съжителство на най-различни автори и навлизане в реални обществени проблеми. Например на Сашо Стоицов „домашната екология и бумът в енергетиката“, на Ицо Шапкаров експонат, който бе празна чиния с вилица и нож, но липсваше основното – яденето. Или „Икар“ на Васко Иванов, който бе със завързани криле. Тези четири особености на изложбата съдържаха една основна идея за творческата свобода, затова „11.11.89“ е повратна точка, момент на пречупване, на влизане в нови територии, катализатор, който изигра много важна роля за българското изкуство. В по-мощното издание на следващата година отново имаше проява на същите характеристики: „функционалното преустройство“ на Янко Стоицов – хладилник, пълен с вехтории, които не подлежаха на замразяване, или супа от плат на Татяна Андонова и т.н. Отивам напред към 2012-2013 г. и основаването на галерията и периодичното „свикване“ на симпозиуми, в които се канеха нестандартни автори. Резултатът е, че тези ежегодни премиери направиха най-добрата в страната колекция на съвременно изкуство и съвременни автори, собственост на благоевградската галерия. Заслугата е на Сашо Стоицов, като един неуморен двигател на тези явления, и на Иван Милушев, който изгражда облика на галерията. Тази изложба, и респективно колекцията, възстанови една много рядка за българската художествена реалност естетическа фигура – иронията, тя е смъртоносна за илюзиите, с които ни хранят и ни пълнят главите какви ли не хора, най-вече политиците. Иронията е смъртоносна, защото тя руши вехти дефиниции, поставя всичко под въпрос, руши самодоволството, което при авторите е фатално. Иронията в тази колекция възстановява една основна функция на изкуството – да коригира света, без да му размахва заканително пръст“, заключи изкуствоведът Борис Данаилов.
Кметът Методи Байкушев, провокиран от пърформанса, коментира темата за свободата и войната като опит на властимащи да я отнемат от останалите в стремеж да ги подчинят на волята си. „Това е смисълът и на тази изложба. Тази свобода ни даде възможността сами да определяме съдбата си, но само 35 г. по-късно сме на прага да я изгубим отново, защото някак не я оценихме. Все още зависи от делата и думите на всеки от нас да не я загубим. Това е твърде голяма отговорност, която носи всеки един от нас”, каза градоначалникът.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
