Почти неотменна част в пейзажите край тревисто-гористите брегове на река Струма е присъствието и на любители риболовци. Така е сега, така е било и от хилядолетия, а причината е богатата рибна фауна на реката.
И в миналото, и сега, Струма все е била един от основните фактори за човешки разселвания край нея, като е осигурявала води за поливно земеделие и поминък с богатата си рибна фауна. Това потвърждават и многото древни писмени източници. Ценни проучвания е включил в книгата си „Траките“ проф. д-р Георги Михайлов, съобщаващ и за рибната фауна. Той се спира на течението на реката, а и на езерото Прасиада
/или Приамада/ в Северна Гърция, сега известно и като Бутковския гьол /Бутковското езеро/, запълвано от водите на Струма.
Да погледнем и в съчинения на древни автори. Херодот уверява, че с риба от Прасиада местните жители хранели конете си и друг добитък. Изобилието от риба било толкова голямо, че кошница, пусната с въже във водата, бързо се пълнела с риби. В съчиненията си Елиан пък допълва Херодот, съобщавайки и това, че с риба били хранени дори овцете, тъй като бързо се угоявали. За старата рибна фауна по река Струма съобщава и Аристотел. Според него тогава имало и много змиорки. Древните учени съобщават още и за наличието на риби с имена амии, колюси, макрели, които вероятно и сега ги има, но с други имена.
Как е осъществяван някога риболовът по Струма? Приема се, че риболовът е бил занаят на местните жители още при заселването им. Занаятът най-вероятно води началото си от новокаменната епоха към 5000-3800 години преди Христа. Това е времето, когато човекът е започнал да излиза от пещерите и да се заселва из долините край реки и потоци. От това време ще да е и риболовът по Струма. Това се потвърждава и от антични находки – въдици, направени от рибени кости, датирани към тези години. В малко по-ново време се е риболовувало и с плетени кошници и кошове. По описания на Херодот племето пеони
/населявало земите край Прасиада и на север до Кресненския пролом/ риболовът се осъществявал и направо от наколните им жилища във водата, където живеели.
Някогашните риболовци по Струма били наричани „деляни“. Те разполагали с конуни /места за риболов/ и били длъжни да плащат данък „десятък“ от продадената риба, като сумата се внасяла в митнически пункт. Деляните използвали примитивни въдици, но риболовували и чрез мрежести ограждения на определени места.
За риболова по Струма пише и големият чешки учен, работил в България, Константин Иречек в голямата си книга „Българите“. По време на обследването му на земи и селища из Македония той съобщава, че край Прасиада и други места /опирайки се на древни автори/, живеели люде от племето пеони в колиби, за чието построяване бил използван материал, сечен от горите на Орбелос /Пирин планина/, което също е потвърждение, че Струма е била използвана като воден път. Едно от описанията на Константин Иречек, касаещо поселение на пеонци в езерото Просиада:
„Посред езерото върху високи колове са поставени дървени свързани подове. До тях от сушата води само един тесен мост. Изпърво всички граждани задружно поставяли коловете за тия подове, сечени в планината Орбелос. Били поставяни така: всеки гражданин, когато се жени, бил длъжен да постави три кола. Те се доставяли от планината Орбелос. И тъй те живеят по следния начин: всеки има върху общия под колиба, в която живее, и една врата – капак на пода, която води надолу към водата. Децата си те привързвали с въжета за нозете от страх да не паднат във водата. Конете и друг добитък хранели с риба. Тя била толкова много, че всеки, който си отворел вратата на пода на колибата и спуснел въже с кошница, дълго не се чакало, за да се изтегли пълна с риба…“
За наколните жилища в Прасиада и други големи завирени места по Струма съобщава и френският археолог Девилие през 1863 година, като в такива жилища са живеели по-късно и славяни.
Уреди и инструменти, използвани от старите заселници край Струма, освен остри кости, кошници и кошове, са били и тояги, изострени на върховете, после с поставени на тях остриета от копия, появили се двудънни кошове, плетени мрежи, сакове. Естествено, винаги е съществувал и способът на ловене с голи ръце. По време на турското робство се появили и мрежи /срекмета/ с оловни тежести за притискане на мрежата в краищата, за да не избяга похлупената с нея риба. В края на робството и първата половина на XX век рибната фауна в Струма все още е в изобилие. Това потвърждават и много слуки в Кресненско. Известният риболовец и пчелар Атанас Шатев с приятеля си Петър Манолев често ходили на риболов с магаре и кошове на самара му, за да могат така да пренасят улова си.
Не са малко и вицовете, свързани с риболова. Един от тях разказва как да се разпознаят двама мъже кой от тях е ловец и кой рибар. Отговорът е като се видят синините по телата им. На рибаря синината ще да е над лакътя му, където се е удрял, за да покаже каква голяма риба е хванал, а на ловеца пък е на гърдите, за да покаже как с ритвания на пушката е уцелвал големите си трофеи.
Риболовът, както и земеделието, са сред най-старите занаяти на човечеството. Откакто свят светува, човекът е използвал рибата за храна. В кулинарно отношение рибата се консумира в печено, пържено и варено състояние. Използва се в прясна и консервирана консумация. Използва се цяла, рязана на парчета, пълнена с подправки и добавки. При пържене се използва растителна мазнина /олио/. Правят се и различни рибени супи, като най-добрата, според майстори улинари, е тази, която се прави от 9 вида риби и с множество подправки. Печената риба пък е най-вкусна, която е изпечена до зачервяване.
Печена, пържена или в други състояния рибата се използва на домашни трапези, а и на празненства, както и на различни обреди. Обредна практика да се яде риба на празниците Благовец, Преображение Господне, Цветница, Никулден и други.
Рибата има и известността да е първият символ на християнската вяра. Това е било през първите три века от установяването на християнската религия след раждането на Христа. Използваният сега християнски кръст като символ на източноправославни, католици и протестанти се е появил към IV век и се използва като символ и сега.
На рибарите и риболова е посветен и специален празник, известен като Ден на рибаря. Този ден е на 6 декември и е с посвещение на Свети Николай Чудотворец, почитан като покровител на рибарите, а и на банкерите. Според легенда този Свети Николай започнал да гради църква, но не му стигнало злато и сребро да я завърши. Тогава той разтворил морето и хванал една среброзърнеста риба, която имала безценен камък на главата си. Взел светецът безценния камък и пуснал рибата обратно в морето, а с безценния камък доизградил църквата и се разплатил с всички, които са я строили.
Рибната фауна на река Струма вероятно не е претърпяла значими промени във времето и не е подлагана на специално фаунистично проучване. Известно е, че тя в България се представя с три центъра на видообразуване. Те са районът на Черно море, река Дунав и водните течения на Егейския басейн. Естествено е, че Струма попада в центъра на Егейския басейн.
Погледнато в по-широк аспект /според класацията на Берг, 1949 г./ и Струма, както и другите вътрешни реки в страната, спадат към Понтийско-Каспийско-Аралската провинция на Средиземноморската подобласт.
Както за страната, така и за рибната фауна на Струма все пак вече има известна научна литература. Информации могат да се открият в много трудове на различни ихтиолози. Обследвания по Струма са правили В. Ковачев /1921-1922/, Г. Шишков /1939, 1940, 1943/, П. Дренски
/1926, 1948, 1951/, И. Маринов /1964/, В. Михайлова
/1964-1965/. Свои обследвания в различни години са правили и ихтиолозите Т. Моров, В. Маринов, Стефанов, Булгурков, Дончев, Живков и други.
Съществени проучвания са осъществени по установяването на рибната фауна в Кресненския пролом, които се приемат за аналогични за цялото течение на Струма през 1998-2000 година. Резултатите са отчетени в големия изследователски труд за цялата фауна /водна и на суша/ от много специалисти, излязъл 2001 година под заглавие „Биоразнообразие на Кресненския пролом“ под редакцията на д-р Петър Берон.
В този забележителен обемист труд с рибната фауна се е заел ихтиологът Тихомир Стефанов. Обследването му е обхванало най-вече района на Кресненския пролом, но и части от устието на р. Рилска до устието на р. Струмешница. В обследването си е ползвал стандартни мрежени и риболовни уреди – мрежи, капани, серкмета и спортни въдици. Сбирката му от улови сега се съхранява в колекцията на катедра „Хидрология и ихтиофауна“ при СУ „Св. Климент Охридски“ в София.
При осъществените от Тихомир Стефанов улови са установени 13 вида риби от 5 семейства, като три вида са характерни само за рибите от Егейския басейн и се явяват ендемити за Балканския полуостров. Тихомир Стефанов е установил наличие на следните видове: речен кефал, лещанка, распер, говедарка, уклей, караман, вардарски скобар, маришки морунаш, обикновена кротушка, маришка мряна, сом, европейска змиорка. Два вида риби са свързани с името на Струма – струмски гулеш и струмски щипок.
Изводите, направени от Тихомир Стефанов за рибната фауна на Струма, обаче не са оптимистични. От често случващи се замърсявания на струмските води и засилената антропогенна дейност, водят до намаляването на възможностите за възпроизводство.
От това, което е известно от стари летописи за рибното присъствие във водите на Струма, сравнено със сегашното, то не е в полза на сегашното. Няма го голямото изобилие. Приема се, че големите беди идват не само от замърсяванията от промишлени и други дейности и отпадъчни води, вливащи се директно в Струма, но и от многократно увеличилото се присъствие на корморани, които обаче не подлежат на унищожаване, тъй като се водят застрашен от изчезване вид.
В застрашен вид обаче са и някои риби. Три от вида европейска змиорка са вписани в Червената книга на Европа, а расперът, говедарката и сомът пък – в Бернската конвенция за опазване на Европейската фауна и флора.
Посочваме тези неща повече като информация, защото водите на Струма все още предлагат добри слуки на любителите риболовци. Това потвърждава и фактът, че почти през цялата година край бреговете на реката от Перник до Кулата могат да се видят риболовци, чакащи поредната си слука.
Да си припомним имената им. По топонимията на древния Рим е известна като Стримон /и сега е с него в Гърция/. Преди римляните пък траките, които са населявали част от земите край нея, са я наричали Стри, дума, означаваща струя. Според древни митографи се е наричала още Конозос, Палестин и Ейоней. Името Конозос е малко спорно, тъй като и сега за река в Гърция то се приписва на р. Ксанти. Палестин пък се приписва на палестинците, които някога са населявали части от Балканския полуостров и вероятно и земи край Струма. По-любопитно е името Ейоней. Това име се открива и в безсмъртната творба на Омир „Илиада“, касаещо войната на ахейците срещу троянците за откраднатата им хубавица Елена от Парис.
В Десета песен „Долония“ великият поет пее за хероизирания тракийски цар Резос, взел участие в Троянската война на страната на троянците, който е от Стримонската долина. Ето какво е пял поетът по разказ на предателя Долон, когато предава на Диомед и Одисей къде се намират тракийците в стана на троянците:
„Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,
новодошлите тракийци стануват последни от всички.
Заедно с тях е и царят им Резос, синът Йеонеев.
Сам му зърнах конете, грамадни и много красиви.
Те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.“
/превод Блага Димитрова/
Чрез Омир от разказа на Долон научаваме още, че Резос имал оръжие, „каквото боговете само могат да имат“, че колесницата му била цялата от злато. Нататък историята е ясна – Диомед и Одисей се вмъкват в лагера на тракийците, извършват кървава баня, включително и с убийството на царя Резос.
Описанието обаче на царя Резос, въоръжението и колесницата му от Омир е и един факт, който потвърждава, че населението край Струма в ония далечни времена е било напреднало много в цивилизованото си развитие, че е било с богата материална и духовна култура.
Но защо реката е наречена Ейоней? Причината е смъртта на цар Резос. Баща му Ейоней като разбрал за убийството на сина си, се хвърлил от мъка в реката и се удавил. В негова чест тя приела името му.
Пак по уверения на митографи реката Ейоней се е казвала и Струмон, име, възприето от римляните. А що се касае до името Струма, то не може да не се приеме, че идва от Стримон, което се е променило на Струмон, засвидетелствано и в езика на славяните.
Към любопитностите около Струма може да се отнесе и това, че е била използвана за воден път. Големият просветител, секретар на Кресненското въстание и учител на министър-председателя Александър Стамболийски – Стефан Карчев, пише в един от трудовете си за „Кресненско струмско водно пристанище“, което се е намирало в Кресненския пролом при сегашната жп гара „Пейо Яворов“. Това било мястото, където били правени големи салове, които се натоварвали с дървени материали /предимно дъски/, бичени в много дъскорезници по р. Влахинска в Пирин планина, при „Тахтанли хан“
/Дъсчен хан/, който пък се намирал южно от град Кресна в м. Рудината и оттам материалът бил извозван и продаван из Северна Гърция.
БОРИС САНДАНСКИ
