Изложба с малко познати и непоказвани творби на художника дърворезбар Христо Бараковски бе открита в Регионалния исторически музей в Благоевград. Директорът на институцията Кирил Алексиев приветства събралата се многобройна публика, като отбеляза, че събитието е не просто откриване на експозиция, а разговор и спомен за големия творец.
„Благоевград пази паметта за Христо Бараковски, който е оставил част от себе си и от сърцето си в мащабни произведения в много обществени сгради, и това е много хубаво. Да не пренебрегваме факта, че Ицо е автор и на герба на Благоевград с коня, в чиято грива грее слънцето“, подчерта шефът на дирекция „Култура” в общината Силвия Домозетска.
Тя отбеляза, че е имала привилегията да е близка със семейство Бараковски. „Докоснала съм се до една голяма любов, която това семейство – Христо и Ани, съхраняваше и съхранява още. Толкова много спомени са ми разказвали и връзката им е много вдъхновяваща. Това ценно богатство, което пазят съпругата му, дъщеря му Лени и внучката Ани, не е само за нашия град, а за цяла България, защото той е автор от национално значение“, отбеляза Домозетска.
„Цяла нощ съм мислила какво да ви кажа и като дойдох сега, разбрах, че всички думи са излишни, защото пространството е пълно с обич“, развълнувана благодари на присъстващите Ани Бараковска и допълни разказа си с интересна случка: „Много искам тази изложба да бъде сметната като покана на един дух на добър човек да чуе и да види колко много е бил ценен и обичан. Резбите и рисунките са резултатът от неговия труд, но най-важното бе неговият дух, добротата, човещината, възпитанието.
Искам само един случай да разкажа: Вкъщи се звъни, отварям вратата и виждам двама непознати. Извиках Ицето да излезе, а той ги покани: „Ооо, бай Асене, заповядай!“. Оказа се, че единият е професорът на Ицето от Академията Асен Василев, гениален български резбар. „Христо, няма да губим време, аз съм дошъл с моя приятел да те поканя да ме заместиш в Академията, защото се пенсионирам”. И знаете ли какво направи моят съпруг, когото аз много добре познавам, но останах изненадана. Изправи се срещу него, поклони се колкото му бе възможно по-дълбоко и каза: „Бай Асене, много ти благодаря, но няма да дойда, защото аз съм дошъл тук да се грижа за мама и татко“. Това е нещо, което никога няма да забравя, и той го изпълни. Не че е направил някаква жертва, това беше неговото убеждение и верую в живота – че има неща, които се степенуват и които трябва да бъдат спазени от тези, които претендират да бъдат човеци с голямо „Ч”, каза Ани Бараковска и поздрави присъстващите от името на Боян Радев и отец Андон Шавулев, които здравословно били възпрепятствани да са в залата. „Искрено ви пожелавам – пазете човещината в себе си!“, обърна се Ани Бараковска към присъстващите.
Директорът на общинската галерия Иван Милушев също взе думата: „И аз имам свои, много хубави спомени с Ицо, който на 24 май щеше да навърши 85 г., ако бе сред нас. Непрекъснато се учех, защото от него имаше какво да се научи до края. Малко хора знаят, че освен академична кариера, която Ицо отказал на своя професор, той е могъл да направи и по-друга кариера в Германия, но не го е направил и е решил да бъде тук, в Благоевград, защото обичаше своя град. Искаше тук да се завърти една група от добри художници и мисля, че в това си начинание е успял, а сериозният художнически живот в този град започна от Бараковски, Шаламанов и Жоро Ножаров.
И още нещо искам да отбележа – Ицо стана заслужил художник, единствен от Благоевград, удостоен с тази чест, но поведението му с нищо не се промени и той остана скромен и тих, какъвто си беше, без фанфари и повече шум. Такъв беше Ицо Бараковски!“, заключи Иван Милушев.
Съученичката на Ицо Бараковски – Добрина Аймалиева, пък разкри, че като бил дете, му казали, че е далтонист, и той го преживял много тежко заради страстта му към рисуването.
Изложбата ще е експонирана месец в залите на музея.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Прекрасно семейство бяха. Бог до го прости, Ицето. Възпитани и добри хора.