В Кюстендил отбелязаха 36 години от гибелта на алпиниста Людмил Янков. Събралите се пред паметника на улицата на Людмил Янков притихнаха в минута мълчание и отдадоха почит към паметта на трагично загиналите на 17 април 1988 г. двама кюстендилци: героят от Еверест – поетът Людмил Янков, и талантливият млад алпинист Стоян Наков.
Людмил загива само на 34-годишна възраст в любимата си планина Рила, в подножието на връх Камилата. На фаталния 17 април 1988 година героят е рамо до рамо с алпиниста Стоян Наков. Двамата падат от 200-метрова скала, след което тръгва лавина и ги затрупва. Сърцето на Янков спира там, където е биело най-силно през годините.
Венци и цветя поднесоха областният управител инж. Александър Пандурски, зам. областният Мария Зарева, председателят на Общински съвет Димитър Велинов, зам. кметът Кристиян Иванчов, общински съветници, представители на политически партии и организации, туристи, граждани.
Туристически хор „Осогово“ изпълни песни, посветени на Людмил Янков. Тъжно, красиво и с безгранична вяра в човешките възможности – така звучаха думите за Людмил Янков.
„Хора като Людмата, както го наричат неговите приятели, идват на света, за да ни припомнят кое е ценното. И дори да ги смятаме за безразсъдни авантюристи, които рискуват живота си заради едната идея, те ще продължават да горят с неугасимото огънче на първооткривателите. Именно тези хора, изкачили се на най-високите върхове, ни дават надежда, че всичко е възможно. Тези хора ни показват, че човечеството не бива да се отказва от мечтите си и свободата си“.
Събралите се пред паметника на Людмил Янков си припомниха вдъхновяващите думи, които той написа в книгата си „Мечта отвъд долините“:
„Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме, да се стремим нанякъде неспокойни и търсещи и отново да преоткриваме себе си в очите на бащите, децата и приятелите. Имаме нужда от върхове, за да се спускаме и да узнаваме отново цената на скъпите ни неща“.
ИВАН ИВАНОВ
