В парка пред Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил започна нов етап от археологическите проучвания, насочени към разширяване и по-детайлно изследване на античните разкопки.
Общината в Кюстендил има намерение да продължи проекта, като извърши инвестиционно проектиране за реставрация и експониране на разкритите на мястото на разкопките улица, крепостна степа и част от кула. След изработване на инвестиционния проект ще се търсят средства и за финансиране на експонирането на находките, част от историята на древна Пауталия, за да може да бъде показана историята на Кюстендил, каза кметът Огнян Атанасов.
Идеята е разкритата улица сега в парка пред Художествената галерия в Кюстендил да бъде свързана с друга част от римската улица, която е експонирана в ниското тяло на бившия партиен дом в Кюстендил.
„С продължаването на проучването през настоящата година финализираме един дълъг период на изследване на древния град“, каза археологът Румен Спасов. Той посочи, че целта е да бъде отворено кръстовище на две римски улици, което да бъде реставрирано и консервирано, а местните жители и гостите на града да имат възможността да се разходят по античните улици.
„Всички се надяваме идеята да се осъществи, а когато тя се случи, ще бъде най-големият експониран обект в централната част на Кюстендил. Площта, която е предвидена за реставриране, консервация и запазване във времето, е с площ от един дка. Ние сме проучили половината, надяваме да успеем да завършим и останалата част“, каза още Румен Спасов. Той изказа извинение на жителите и гостите на града заради това, че ще бъде създадено известно неудобство в парка пред галерията, докато тече целият процес.
Античната градоустройствена система на древния град Пауталия е била моделирана така, че всички улици север-юг са били успоредни една на друга, като заедно с тези, очертавали запад-изток, са оформяли отделните квартали – инсули. Големината на една инсула между четири улици е около 900 квадратни метра, а в тези рамки са се строели както частни, така и обществени сгради, разказа Спасов. Той посочи, че всички тези улици са имали канализация и водопроводи. Двете главни улици са били с ширина от 10 до 12 метра, а всички останали – с 5-6 м.
Градът е бил устроен много добре – и като архитектура, и като проводи и канализация, което е характерно за всички римски градове от това време. „Имаме част от сгради, които сме разкрили, но не можем да ги проучим, тъй като не можем да си го позволим в условията на съвременния град“, каза за БТА Спасов.
Първите археологически проучвания в град Кюстендил са инициирани от акад. Йордан Иванов през 1908 г. с разкопките на хълма Хисарлъка, където е разположена късноантичната и средновековната крепост от времето на антична Пауталия и на средновековния Велбъжд. Резултатите от проучванията си обобщава в „Кюстендилският Хисарлък и неговите старини“ (Изв. Бълг. археол. д-во, VII, 1919-1920, 97 страници). Крепостта е описана подробно, както и намерените археологически находки – част от мозайка, оброчни плочки, жертвеници, каменни надписи и други предмети от гръцки, римски, византийски и старобългарски произход. Този труд служи за основа на по-нататъшните археологически издирвания на Пауталия и Велбъжд.
Първите разкопки на хълма са дело на друг голям български учен и изследовател на Кюстендилския регион – член-кореспондента Йордан Захариев.
