„Хора на по двадесет и няколко години допускат по 4 правописни грешки, пишейки трите си имена. Няма как да назначим неможещи да четат и пишат”, това заяви в прав текст управителят на водеща машиностроителна фирма в региона и страната Сашо Въжаров по време на първата по рода си среща с директорите на училища от община Благоевград, образователни специалисти, работодатели…
Както „Струма” писа, по време на септемврийското съвещание за настоящата учебна година началникът на РУО Ивайло Златанов обяви, че смятат да поставят началото на една нова инциатива, свързана с откриването на повече „допирни точки” между професионалното образование и работодателите и по-пълноценното сътрудничество между двата така важни за икономиката и развитието на страната ни „сектора”. Тогава Ив. Златанов декларира, че подобни срещи, които са първите по рода си, ще се провеждат по общини. „Очи в очи” вече застанаха работодатели и директори от Петрич, Сандански, Струмяни, Разлог, сега и в Благоевград, а следващата седмица предстоят обсъждания в Банско и Белица.
Конкретно в Благоевград срещата се проведе в БПГ „Ичко Бойчев” с присъствието на директорите на професионалните гимназии/паралелки, старши експертът по професионално образование в РУО инж. Антоанета Николова, представители на Бюрото по труда и Община Благоевград, в лицето на директора „Образование” Симона Митова, главния експерт Ваня Алексиева, присъедини се и кметът Илко Стоянов.
Изненадващо за мнозина, на поканата отликнаха множество работодатели от ИТ и технологичния сектор, преноса на ел. енергия, строителството, машиностроенето, Регионалната стопанска камара в Благоевград. Лично дойде и Евгения Накова – директор „Човешки ресурси” в „Електрохолд България” ЕООД, която при представянето поясни, че са дългогодишен партньор на Благоевградската професионална гимназия, и изрази надежда, че ще бъде засегната и темата на дуалното обучение. Самата среща продължи повече от два часа, като бяха откроени множество проблеми и отправени препоръки, а със сигурност и работодателите, и директрите имаше какво да кажат
„По принцип след 7 клас децата отиват в т.нар. елитни гимназии и нашите училища – професионалните гимназии, не са достатъчно предпочитани за тях, а вие всички искате подготвени специалисти. За да предложим определна специалност, трябва да имаме споразумение с бизнеса, в противен случай няма как план-приемът да бъде утвърден от общината и РУО. Затова ние създаваме условия, но е важна и вашата подкрепа”, обърна се към работодателите директорът на Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост Димитрина Иванова.
Старши експертът по професионално образование инж. Антоанета Николова разясни самия механизъм по реализиране на дейности по държавния план- прием. Така малко преди Коледа правилата се изпращат до всички институции, в това число и до различните асоциации, организации /като Търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал…/, в които членуват работодателите. Оттам самите организации би следвало да изпратят информацията до своите членове и ако някой има интерес, да направи заявка към конкретното училище или към Регионалното управление на образованието.
„През последните три години единственият, който прави заявки, е г-н Въжаров. Никой друг не е заявил в РУО какво иска, а в същото време работодателите казват, че се „задъхват” и нямат кадри. Затова решихме да обърнем посоката на план-приема и иницирахме тези срещи”, каза инж. Николова.
Тя посочи и че един от проблемите е свързан с липсата, недостатъчното кариерно ориентиране сред кандидат-гимназистите. В тази връзка старши експертът по професионално образование препоръча общината да проведе инциативи. В часа на класа и по технологии и предприемачество кариерните консултанти да влизат при учениците от прогимназиален етап, да им обясняват за професиите, да ги водят в предприятия. Идеята, както поясни инж. Николова, е децата сами да разберат какво им харесва, какво ги влече, а не да продължават средното си образование под натиска на родителите си.
В унисон с казаното от общината изразиха готовност да организират училищна панорама само за професионалното образование, като наред с децата, кандидат-гимназистите, с предлаганите професии и възможности за реализация да се запознаят и самите родители. Присъстващи бяха категорични и че трябва да се променят нагласите на обществото към професионалното образование. Те дадоха за пример професията механик, която мнозина родители помнели и свързвали от едно време с омаслени ръце и дрехи и лоши условия на труд, но сега в съвременната реалност нещата са коренно различни.
„Трябва да вървим в посока подобряване имиджа на професиите. Сега, когато всичко е дигитализирано, вече говорим за ИТ механици и хората трябва да разберат това”, включи се и кметът Илко Стоянов. Той коментира, че до 3-4 години ще бъде изградена новата индустриална зона, затова и темата за професионалното образование е изключително важна и трябва да бъде обект на широки и отворени дискусии.
Инж. Николова акцентира и на друг проблем, като разкри, че на 80% в общините има разминаване между това, което се търси от бизнеса, и предлаганото от училищата, затова даде думата на Диана Бачева, началник-отдел „Посреднически услуги” към Бюрото по труда. От разясненията се разбра, че най-много се търсят шивачи, оператори металорежещи машини, монтьори, шофьори, строители без образователен ценз, или с две думи – общи работници за носене на тухли, цимент…
В хода на разговора С. Въжаров поиска да разбере знае ли държавата всеки конкретен сектор, бранш от какви и колко кадри се нуждае. Оказа се, че нито една от многобройните инстуции и министерствата не се занимава с изработването на подобни справки и анализи. От Бюрото по труда обясниха, че сега дадена фирма се нуждае например от 5-има шлосери или заварчици, след това постъпва заявка от друга фирма, и всъщност местата се обявяват спрямо моментното търсене.
„Искам да задам и друг въпрос: Колко поръчки за изучаване на чужди езици имате, за да ги обучавате в тази насока?“, попита С. Въжаров, а Д. Бачева поясни, че в Бюрото по труда няма такива поръчки и не се реализира чуждоезиково обучение. Управителят на машиностроителната фирма изрази мнение, че чуждоезиковото обучение трябва да се намали и да е пропорционално на намаляващия брой деца. „Не разбирате ли, че в професионалното обучение няма хора, просто няма физически деца, няма кой да учи. Преди 10 години е имало 130 хил. ученици, а сега са 65-70 хил. Затова питам колко поръчка за чуждоезиково подготвени деца имате, че ги оставяте тези училища да поемат 70-80% от учениците. И какво пречи в програмите на професионалните гимназии също да бъдат включени езици?“, зададе множество въпроси С. Въжаров, а инж. Николова поясни, че чуждоезиковото обучение е застъпено и в професионални гимназии.
„Трябва да работим в посока промяна на правилата. Езици могат да се учат навсякъде, а специално за професоналните гимназии те могат да са и една допълнителна екстра, защото освен чужд език учениците придобиват и допълнителна професионална квалификация, с която ще могат да се реализират по-добре”, заключи Ил. Стоянов.
Обект на коментари бе и приемът в Математическата гимназия. Директорът на БПГ Антон Драгоев посочи, че там отивали ученици с висок бал, а за професионалните гимназии оставали недотам мотивирани ученици с по-ниски резултати. Ръководителят на ПГТЛП Д. Иванова сподели, че е завършила ПМГ, и коментира, че още докато тя е била ученичка в Математическата, там са постъпвали по 6 паралелки, но кандидат- гимназистите са били 10 000.
„Сега завършващите основно образование намаляха до 1000-1500, а ПМГ пак си е с прием от 6 паралелки”, изтъкна Д. Иванова, при което бе поправена от В. Алексиева, че кандидат- гимназистите далече не са 1500, нито пък 1000. Според данните на общината тази година седмокласниците в Благоевград са едва 674.
Друг възпитаник на ПМГ, директорът на Гимназията по икономика Ася Бояджиева, коментира, че преди години ръководеното от нея училището е било с прием от 8 паралелки на фона на 6 за Математическата. Към днешна дата в ПГИ постъпват по 4 паралелки с осмокласници, а в ПМГ продължават да са с 6 паралелки, или 156 ученици в 8 клас. А. Бояджиева държеше да отбележи и лично да информира кмета, че през изминалата учебна година именно дванадесетокласниците на ПГИ „Иван Илиев” постигнаха най-високия среден успех за цялата област – „Отличен” /5.58/, от второто ДЗИ.
Че трябва да се промени план-приемът в някои училища или най-малкото те да предприемат стъпки и дейности в посока на професионалното образование, бе мнението и на директора на 5-о СУ Мария Котева, където преди 4 години бе разкрита паралелка по професия „Графичен дизайн”.
Директорът на дирекция „Образование” С. Митова поясни, че темата за план-приема трябва да бъде обект на специална дискусия, да се организира среща с всички директори и да се даде възможност на ръководителите на ЕГ и ПМГ също да се изкажат.
Думата взе и Васил Новоселски, който е един от първите предприемачи след промените. Той призна, че вече 4-5 години търси кадри, в това число и инженер. Преди 2-3 месеца подновил обявата и на бюрото му постъпили 30 автобиографии, които, по думите му, показват, че пазарът на труда е трагичен, и се оплака, че за позициите кандидаствали или охранители, или бармани, сервитьори, пиколо… и попита кой ще повери автомобил за 100 хил. лв. на такива кадри и с какви очи самият той ще погледне обществото.
Директорът „Човешки ресурси” в „Електрохолд България” ЕООД Евгения Накова говори за дуалното обучение, още повече че като голям работодател представляваната от нея компания реализира дуална форма на обучение /учене чрез заплащане/ в Благоевградската професионална гимназия. На фона на това пък В. Новоселки завяви, че не е иска да сключва договори с училища, тъй като не знаел и не можел да бъде сигурен колко от обучаваните ученици след това ще останат на работа във фирмата му.
Думите на Е. Накова за важността на дуалното обучение потвърди и А. Драгоев. Директорът поясни, че част от обучаващите се по професии са от социално слаби семейства, налага им се да работят. Като работещ вариант ръководителят на БПГ посочи възможносттта учениците три дни да са на училище, а останалите два в релана работна среда в предприятия, фирми.
Изключително важна тема за образоваността, грамотността на кадрите пък повдигна С. Въжаров. Той директно заяви, че младежи на по двадесет и няколко години допускат по четири правописни грешки и то само при изписването на трите си имена. В допълнение на това той призна, че критерият за постъпване на работа е кандидатите да могат да четат и пишат, в противен случай няма как да бъдат назначени.
„Има нещо грешно, сбъркано в образованието, и то още в първите години“, направи извод С. Въжаров, а образователни специалисти изтъкнаха, че една от причините за повече от обезпокоителната липса на грамотност е фактът, че до четвърти клас не се повтаря и непокриващите изискванията, поставени от ДОС /държавните образователни стандарти/, също преминават в прогимназиален етап.
В края на срещата бизнесменът се върна на думите на кмета Стоянов за изграждащата се индустриална зона и сподели опасенията си, че в един момент може да се окаже, че няма кой да работи в производствата там.
Присъстващите бяха уверени и че това е само първата среща, като предстоят и други, именно за да може приоритетното за страната ни професионално образование и бизнесът да вървят „ръка за ръка“.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Значи планиране,а? Трябват ни счетоводители и стругари. Прекрасно! Ама колко работни места има за тях и какви заплати им предлагат? Нали? А така! И Ти ядиректори, които искат да се намали приемът в ЕГ и МГ дали сда пращали децата си в Механото или в Текстила? Остава да се пусне дитектива и да си записваме абитуриентите само в ЮЗУ, защото най-добрите отиват в София!