Детската кожа е изключително чувствителна и значително се различава от тази на възрастните.
До 6-месечна възраст не е напълно развит най-повърхностния рогов слой, поради което загубите на вода през кожата, са значително по-високи. По-малкият брой кожни клетки определя предразположението към инфекции и лесното абсорбиране на субстанции, с които е в контакт.
Децата развиват кожната структура и плътност сходна с тази на възрастните от около 1.5 до 2-годишна възраст. Съотношението телесна повърхност-тегло при тях е относително високо, ето защо е важно, кожата да се поддържа добре почистена и хидратирана.
Влиянието на закаляващите фактори – слънце, вода, въздух има безспорни положителни ефекти върхо общото укрепване, растежа и имунитета на детето. Слънцето и слънчевата радиация, са най-силни през лятото, a продължителното и неконтролирано излагане на слънце има множество негативни ефекти.
Негативни ефекти
Слънчево изгаряне (соларен еритем) – води до апоптоза (клетъчна смърт) на кожни клетки и възпаление. Оплакванията се появяват около 4 часа след излагане на слънце. Наблюдава се изразено зачервяване и болезненост на засегнатите кожни участъци. При по-тежките форми се появяват мехури, може да има повишена температура, гадене и повръщане. След отминанаване на острата фаза, кожата се възстановява със залющване.
В зависимост от обема на засегнатата площ и характера на кожните изменения се наблюдават съответно 1ва и 2ра степен изгаряне. При изгаряне 2-ра степен със засягане на повече от 20% от кожата се налага хоспитализация.
Дерматолозите препоръчват при деца до 3-годишна възраст, като цяло да се избягва излагането на пряка слънчева светлина. Доказано е, че при 5 и повече тежки изгаряния от слънце до 20 годишна възраст, рискът за развитие на меланом нараства с до 80%. Слънчевото изгаряне също така се свързва с развитието на порфирия и ксеродерма пигментозум.
Неконтролираното излагане на пряка слънчева светлина, може да обостри някои кожни заболявания – псориазис, атопичен дерматит. Нарушената цялост на повърхностните кожни слоеве създава условия за по-интензивно влияние на слънчевите лъчи върху подлежащите тъкани. Осигурете адекватна слънцезащита и по възможност избягвайте излагането на пряка слънчева светлина.
Все повече зачестяват случаите на т.нар. „слънчева алергия“. Тя се характеризира с обрив, придружен от силен сърбеж на кожата и мехурчета след излагане на слънце. По-скоро се касае за слънчева непоносимост, тъй като не може да се говори за алергия, поради липсата антитела, като част от основните патофизиологични механизми на алергичната реакция. Основното лечение включва предпазване от слънцето и прием на антихистамини.
Положителни ефекти
От друга страна дозираното излагане на слънце, води до появата на тен. Натрупване на меланин в кожата, което се изразява в леко до умерено потъмняване. Меланинът има протективно действие и предпазва клетъчното ДНК от вредното влияние на ултравиолетовата слънчева радиация.
Освен това, слънчевите лъчи стимулират синтезата на видамин Д, в кожата. Витамин Д има много важна роля, за нормален растеж и развитие. Той има отношение към нормалния метаболизъм на калции и растежа на костите. Дефицита на витамина в детска възраст се свързва най-вече с развитието на рахит.
Други положителни ефекти на слънчевите лъчи се дължат на техния противовъзпалителен ефект. Умереното слънчево излагане повлиява благоприятно някои екземи, лишеи и псориазис.
По последни данни се наблюдава зависимост между честотата на неинфекциозните възпалителни чревни заболявания и слънчевото греене. Съответно тя е по-висока в регионите с по-голяма географкса ширина или по-малко ултравиолетова радиация.
