В Скопие през 1981 г. двама колеги на благоевградския творец Христо Шапкаров поискали да им нарисува нещо, за да се убедят, че е художник

Преди доста години за първи и последен път в Благоевград гостува фотоизложба от тогавашната СР Македония. В края на същата 1981 г. от българска страна бе върната визитата в Скопие със сродна изява. И с двете бе ангажиран известният благоевградски художник и университетски преподавател Христо Шапкаров-Шапи. Той е роден в Благоевград. Завършил е Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ със специалност скулптора. От 1980 до 1986 г. работи като художник на Общински съвет – Благоевград. От 1991 до 2003 е учител в Езикова гимназия, от 1996 г. е хоноруван преподавател в ЮЗУ, а от 2003 г. е редовен преподавател по скулптура, рисуване и графичен дизайн в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Участвал в много международни, национални, зонални и окръжни изложби. Христо Шапкаров-Шапи е личност с висока и всестранна култура и с живо чувство за хумор. Да събеседваш с него е истинско удоволствие.

Шапи, през 1981 г. в Благоевград за първи път се откри фотографска изложба от тогавашната Социалистическа Република Македония. Какво си спомняш?

– Лошото е, че вече не си спомням подробности – все пак изминали са 40 години… Тогава като млади хора ние не гледахме на междудържавните ни отношения с днешни очи. За нас тогавашна СР Македония беше своеобразен Запад. А от изложбата на фотографа Благоя Дрънков си спомням качеството на фотосите – „Кодак“, пластифицирана основа, каквато не се срещаше често по наши подобни изложби. Запомнил съм предимно снимките на историческите обекти като Охрид, Битоля, Прилеп и дърворезбите на Дебърските майстори.

Като професионален живописец и естет как оценяваш качествата й – като предимно художествени или пропагандни в духа на традиционно тегавите българо-македонски отношения?
Както казах, технически изложбата беше на високо ниво. Разбира се, че това беше повече проява на пропаганден напън, отколкото изява на добри чувства към нас – хората оттатък границата…
С какво си обясняваш присъствието на изложбата от СР Македония в Благоевград?
Българо-югославските отношения, в частност и тези със СР Македония, се движеха спорадично и се диктуваха от нуждите на пропагандите наНРБългария и СФРЮгославия. Тогава от наша страна имаше „некои съображения“, а от тяхна – сигурно много повече… Затова изложбата беше нещо не така често срещано в града ни, каквато би била и сега, ако се експонира такава. Все пак, пропагандата беше по-насочена към нашия окръг, предвид търсенето на някакво „тяхно“ хипотетично малцинство, върху което можеха да въздействат.
Как се прие от благоевградските художници, от хората на изкуството, от гражданите?
Сигурно е имало интерес от страна на хората на града ни, но специално художниците не бяхме чак толкова впечатлени, защото за нас това си беше сбор от уголемени рекламни снимки за туристи.
В края на същата 1981 г. като част от от договора за културен обмен между тогавашните НРБългария и СФРЮгославия в Скопие гостува изложбата „Срещи с Благоевградски окръг”, която ти аранжира. Какво трябваше да покаже на нашите съседи тази проява?
Нашата изложба беше от повече автори и със същите пропагандни цели. Беше си огледана и редактирана от сътветните наблюдаващи органи и задачата ни беше улеснена. Казвам „ни“, защото имаше и още едно момче, софиянче, което щеше да е само ако Лиляна Велева, тогавашна зам. председател ва ОбНС по културата, не беше предложила и аз да отида като художник на съвета.
Как протече откриването, как се прие благоевградската изложба?
Преди откриването надписах „Книга за впечатления“, носехме я от България, която беше коригирана от домакините в „Книга за впечатоци“, написана със сръбската азбука. Самото откриване, помниш, беше протоколно посетено от дежурна публика. Беше дошъл посланикът ни в Белград Райко Николов, дипломат от кариерата. Всичко протече спокойно, в дух на взаимно лицемерие от страна на официалните лица, пък и на други, заслужаващи такова отношение…
В дните, които прекара в Скопие, усети ли напрежение, създадоха ли ви някакви пречки, имаше ли прояви на враждебност от страна на тамошните власти?
Не, не си спомням подобни изживявавания. Само двама цивилни изкуствоведи от тяхна страна опитаха да проверят дали съм наистина художник, като ме помолиха да им нарисувам нещо за спомен. Не си спомням какво точно им нарисувах, но поне съм ги успокоил, защото повече не ми обърнаха внимание…
Имаше ли срещи с твои колеги в Скопие?
Да, но си спомням предимно срещите с художник-уредника на Музея за съвременно изкуство в Скопие Димитър Малиданов, който е изключителен, модерен график. Беше преподавател в тяхната Художествена академия. Той ни разведе из града. Спомням си, че разгледахме повечто изложби. Впечатли ме ескпозицията в „Дауд паша хамам“ – турска баня, превърната във великолепна изложбена галерия. Ние сме разрушили нашата турска баня, въпреки че не е пречела на строежа на новата, но…
Какви впечатления ти оставиха срещите с хората в СР Македония?
Вече ми е избледняло, но тогава скопяни имаха страхотно високо самочувствие. Ние просто бяхме някакви си от „Бугария“. По отношение на материалното имаха право, бяха много по-задоволени в сравнение с нас…
Какво мислиш за днешните отношения между Р. България и РС Македония? Защо диалогът за присъединяване на съседната страна към ЕС влезе в кьорсокак, както казват комшиите, или преведено – в задънена улица?
Това е много широк и дълбок въпрос за изчерпателен отговор. Сякаш по правило нашите експерти и дипломати, които се занимават с този въпрос, са или недоучили и недовникнали в нещата, или нарочно спъвани да взимат адекватни решения. Вярно, този въпрос и сега не е от приоритетните на държавата ни, както е при тях, откакто е конституирана тази репубника. За тях е първостепенна задача, даже на живот и смърт е да защитават македонизма с всички средства. Мисля, че „кьорсокакът“ има геополитическа основа и за двете страни…
Не е ли странно, че всяка от страните обвинява за провала другата, вместо всяка да види своите кривици и тогава да обсъждат общите?
За успокоение, нашите недомислия са по-малко от тяхното „бетонно“ поведение в преговорите. Ние сме в по-трудно положение, защото всяко решение ще бъде по-пагубно за националното ни достойнство, отколкото за тях. Да, там залогът не е истината, а е за съществуването на македонизма, като доктрина. Но това е претекст, който умишлено се засилва, за да не се отиде към компромисни решения. Тези дни техният бивш премиер Любчо Георгиевски публикува свой план за излизане от кризата, който в голямата си част е приемлив за нас, но „сакън, дума да не става!“ за тях…
Да, погледнем нещата така: РС Македония търси бъдеще, а с прекомерното натрапване на болните въпроси от историята ние сякаш й предлагаме минало. Възможно ли е да се решат въпросите за историята, фалшификациите, манипулациите за един ден, месец, та и година, след като България проспа 77 години?
Не, разбира се, това е нереалистично, но може да се започне отнякъде. Примерно – от учебниците. Те трябва да се променят безусловно. Всички текстове на омраза към нас трябва да се заличат и се поставят текстове от общата ни история. Ще бъдат редактирани приемливо за двете страни. Това е възможно, сигурен съм! Учениците трябва да учат и ни възприемат, каквито сме – добронамерени, изпълнени с братски чувства към гражданите и селяните от РСМакедония. После и паметните плочи при тях трябва да се сменят (май и при нас…). Те също възпитават отношение. От тези действия, коригиращи сегашното статукво, няма да пострада РСМ, само ще се смали и ще изчезне омразата към близки, роднински хора.
Не е тайна, че зад антибългарските настроения и враждебност в РС Македония стои Сърбия, а в геополитически план – Русия. Не е ли по-добре България да вдигне ветото и даде път на съседите към ЕС, свеждайки до приемливо ниво спорните въпроси, а в движение да се решават и останалите?
От преживяното знаем, че направиш ли компромис към недобросъвестен, то той го възприема като слабост и „ти се качва на главата“. Кой и как ще ни даде гаранции, че в хода на преговорите македонската страна ще приема документално доказаните истини от общата ни история, които да залегнат в официални документи?! Ако има такива гаранции, то бихме могли за сетен път да направим реверанс, но нашата общественост трудно ще приеме такъв жест от наша страна… Има си влияния, които няма да допуснат мекушавости.
Не мислиш ли, че дори само две години РС Македония да влезе в ЕС преди Сърбия, това ще е благоприятно за отърсване на тамошните хора от рецидивите на Титова Югославия и безпрецедентната сърбо-македонистична пропаганда?
Въпросът със Сърбия е също много тегав и от по-висок геополитически ранг. Там нещата са и ще са много трудни. Българите от Западните покрайнини са патили от сръбската политика и нашите действия трябва поне да облекчат тяхното положение със записани и отстоявани човешки права.
Някога културното сътрудничество между Благоевград и Скопие, Пиринска Македония и СР Македсония даваха добри плодове, независимо от тоталитарните системи на НРБ и СФРЮ. Защо днес не се продължава по този по-неконфликтен път?
Тогава самочувствието на СР Македония, както споменах, беше високо. Нямаше някаква измислена заплаха за „идентитеот“ от наша страна. Сега нещата се обърнаха, но остатъците от фалшивото им, напомпано самочувствие не им дават възможност за реален поглед върху нещата от живота. За наша радост, ние не се правим на герои, защото знаем, че много още неща имаме за оправяне, за да се гордеем със сегашното си битие. По-добрият живот у нас е най-работещата притегателна реалност за тях, пък и за други, харесващи природата и бита ни.
Но в застой е и икономическото сътрудничество между Р. България и РС Македония, изграждането на взаимни инфраструктурни проекти, какъвто е „Коридор” № 8”, общуването на хората от двете страни на границата. Как да се разсече Гордиевият възел?
Това, всъщност, е градивният, взаимно полезен за решаване въпрос! Жалко, че той не върви преди другите, тегавите исторически неразбории. Коридор №8 може да обърка нечии геополитически и икономически сметки и затова не се движи паралелно с културно-информационните. Бързо изменящата се икономическа обстановка ще наложи скоростни, но не прибързани мерки в това отношение. Така се надявам.
Преподавател си по „Пластични изкуства” в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Имате ли студенти от РС Македония?
Имахме преди десетина и повече години, но и това някои влиятелни кръгове се постараха да не продължи. Сега има по един-двама във випуск. Нивото на преподаване по различните дисциплини при нас е в пъти по-добро, по признания на студенти оттам…
Благоевградските художници имахте доста активно сътрудничество с колеги от Струмица. В какво се изразяваха, докъде стигнаха?
Това беше през 2001 година, опитвахме се да стоплим отношенията. Тогава правихме изложба в Струмица и се представихме много добре. За откриването трябваше да присъства посланикът Алексаднър Йорданов, но по незнайни причини не дойде. Струмишките художници, от своя страна, също направиха изложба и тя се прие добре от нашата публика. Битовото посрещане от наша страна не беше на ниво…
Имаше инцидент с вашия приятел Митко Георгиев от Струмица – беше бит. Какво по-точно се случи и реагира ли някой от наша страна?
В началото на март 2021 г. вестник „24 часа“ писа за инцидента. Нашият посланик в Скопие е бил уведомен и е изразил подкрепа. Даже ми се струва, че и президентът е взел отношение, но не знам подробности. Нашият сънародник и лоялен гражданин на РСМ Митко Георгиев е ценител на живописта, има богата колекция. Той организира изложби на наши художници в Струмица всяка година от 2016 г. до 2020 г. по повод националня ни празник 3 март. Сигурно тези деятелности са подразнили тамошните националистически кръгове.
Каква е твоята европейска формула за успех на българо-македонския спор и отваряне пътя на РС Македония към Европа?
Тя трябва да е на самия Европейски съюз, за да работи. Ние като че ли демонстрирахаме активност напоследък – напечатахме обяснителна брошура на доста езици, която трябваше да стане реалност преди три години, даже много по-рано. Но по-добре късно, отколкото никога…
Мислиш ли, с оглед на твоите наблюдения от фотографските изложби и изобщо, че политиците и дипломатите от двете страни трябва да търсят съвети от хора на изкуството при изграждането на позиции, водене на преговори, подписване на договори?
Мисля, разбира се! За това е нужна воля на правителствено ниво, на съответните експерти и задълбочено отношение към въпроса, за да бъдат включени хора с широк кръгозор в комисиите. Но едва ли ще стане…